Научна дискусия за българския национален въпрос във Варна

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ИЗТОЧЕН ВЪПРОС – БЪЛГАРСКИ ВЪПРОС – МАКЕДОНСКИ ВЪПРОС“ – Варна, 19 април 2022 г. 

 На 19 април 2022 г. във Варна се проведе научна конференция под надслов „Източен въпрос – Български въпрос – Македонски въпрос“. Форумът бе организиран по инициатива на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ – Варна. 

Македонският научен институт бе съорганизатор на проявата, която протече при засилен интерес от страна на местната общественост и медии. В конференцията взеха участие учени и преподаватели от МНИ, Института за исторически изследвания – БАН, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. 

Научният форум беше открит с встъпително слово от Антон Апостолов – председател на МКПД „Гоце Делчев“ – Варна. Конференцията с водещ доц. д-р Слави Славов протече в две работни заседания. 

В края на първото заседание бе представена книгата „Пътищата към Освобождението“ на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. От страна на Македонския научен институт със свои доклади участваха проф. д.н. Светлозар Елдъров – член на Научния съвет на МНИ, доц. д-р Георги Н. Георгиев – член на Управителния и на Научния съвет на МНИ, доц. д-р Слави Славов – член на Научния съвет на МНИ, и Николай Поппетров – член на Издателския съвет на МНИ. 

Докладът на проф. Св. Елдъров бе посветен на Устава на Централния македонски комитет в София от 1891 г. и неговото значение за македоно-одринското революционно движение. Основен акцент в него бе приемствеността в българското освободително движение отпреди и след 1878 г. Доц. Г. Н. Георгиев представи една непозната за научната колегия австро-унгарска статистика от 1877 г. за Косовския вилает, показваща категорично, че мнозинството от славянското население на вилаета е българско, но, от друга страна, и австрийската визия за „разбиване“ на това мнозинство. 

Съдбата на областта Македония в хода на Руско-турската война и непосредствено след нейното завършване разгледа доц. Сл. Славов. Своеобразен отворен финал на научния форум бе докладът на Н. Поппетров, посветен на въпроса за българските граници от 1878 г. и дългата му проекция във времето. 

По време на заседанията бяха разгледани и дискутирани широк кръг от проблеми: ролята на Екзархията като Българска православна църква и протодържава; мястото на Македония в австро-руските преговори и споразумения през 1873 – 1878 г.; опитите на Цариградската посланическа конференция за урегулиране на Източната криза и решаване на българския въпрос; автономията и проблемите около автономизма като цел и програма на българското освободително движение; позицията на различните политически партии по националния въпрос; ролята на българския княз и цар Фердинанд и на политическите елити. 

Основната цел на конференцията бе цялостното и по възможност обективно изясняване на проблемите, свързани с възникването на Българския национален въпрос и на намиращия се в генетична връзка с него Македонски въпрос. На форума се повдигнаха и някои дискусионни моменти – като този за различните пътища към Освобождението, както и за потенциално възможните варианти след 1878 г. за държавнополитическо развитие на българите от различните краища на българското етническо землище, останали извън границите на Княжеството. Оживени дискусии предизвикаха и актуалните въпроси около двустранните отношения между Р България и Р Северна Македония. 

 Доц. д-р Слави Славов