Костадин Филипов: Натискът се превръща в изнудване

Аналена Бербок е съпредседател на "Съюз 90/Зелените" в Германия

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, кн. 4

Вече няма никакво съмнение! Над България се оказва сериозен политически и дипломатически натиск да промени позицията си по отношение на Република Северна Македония. Това поведение, за което получавахме дискретни сигнали от различни източници, все повече излиза на бял свят, при това без никакво притеснение от страна на тези, които го вдъхновяват или го провеждат. 

Не ни се вярваше достатъчно, защото и източниците, които подхвърляха тази тема, не бяха убедителни, или пък вродената ни вяра в правилността на линията, която ЕС следва, ни пречеше да проумеем, че по този начин се нарушава класическото правило, според което съюзите се създават, за да защитават интересите на своите членове, а не на кандидатите. 

 Тук има и една тънкост. Когато най-активните политици от ЕС настояват България да вдигне ветото пред Северна Македония, а заедно с нея и на Албания, това не било защита на интересите и капризите на страните кандидатки. Това било моралното и политическо задължение на Европейската комисия и на Европейския парламент да изпълнят многобройните обещания, давани по повод и без повод, с основание и повече без основание, на Скопие и на Тирана, че в най-скоро време ще стартират преговорния процес за членство. 

А обещанията трябва да се изпълняват, както се казва, което от морална гледна точка е легитимно. Но когато се взреш по-внимателно в политическите мотиви, си даваш сметка, че не всичко е наред. Лошото е, че натискът срещу София през последните дни се превърна в изнудване, при това с инструмента на фалшивата информация. Добре, нека да не е „класически“ фейк нюз, но при всички случаи става дума за непрофесионална манипулация. 

При среща на новият външен министър на Германия Аналена Бербок с нейната българска колежка Теодора Генчовска, както информираха някои български медии, от наша страна бил поет ангажимент ветото срещу Скопие и Тирана да бъде вдигнато до края на месец юни. С други думи, до края на френското председателство. 

Информацията бе подета с голямо удоволствие и от медиите край Вардар, които – с много малки, да не кажа, нищожни изключения, открито участват в кампанията на властите в Скопие за оказване на натиск над София за промяна на позицията ѝ. За съжаление, доста хора и у нас помагат в тази плоскост. Не можем да скрием, че поднесена в този вид, подобна информация означава и сериозно напрежение вътре в управляващата четворна коалиция. Министър Генчовска е от „квотата“ на партията „Има такъв народ“, която никога не е криела привързаността си към темата за отношенията със Северна Македония, при това здраво защитавайки националния интерес на България. 

Защото когато човек прочете подобен вариант на въпросната новина не може да не си каже: аха, щом и ИТН на Слави Трифонов предава българската позиция, какво остава за другите партии в Народното събрание. На срещата на представителите на сдруженията на българите от Северна Македония в Скопие на 4 февруари тази година с делегация от София, начело с министър Генчовска, председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов, който беше в делегацията, заяви: „Ние, нашата парламентарна група в Народното събрание, е вашият представител там. Каквито въпроси и проблеми имате, ние сме насреща“. 

Да не говорим, че това си е опит за лична и професионална дискредитация на външния ни министър, щом като, както сочи новината, тя се била съгласила на искането на германската ѝ колежка до края на юни България да сдаде своята позиция. Българското външно министерство, а и лично министър Генчовска, разбира се, опровергаха въпросната „договореност“, постигната между двете дами, шефки на дипломацията на своите страни. България не е променила своята позиция по отношение преговорния процес на Република Северна Македония и Албания, която се основава на документите на правителството и на Народното събрание, както и на решенията на Консултативния съвет за сигурността при президента Румен Радев. 

Друг е въпросът, че освен изразяването на принципното становище по този въпрос, можеше и по някакъв начин да се даде ясно да се разбере, че ако наистина е поставила това условие за вдигане на ветото в посочения срок, госпожа Аналена Бербок е излязла от територията на колегиалните взаимоотношения, които би трябвало да се подържат в рамките на Европейския съюз между страните членки. Ако това не се е случило и такова условие към България няма, да се каже ясно и точно. Да си призная, вероятно и аз имам личен грях за създаването на подобна ситуация. Преди повече от година и половина в едно ТВ предаване изказах хипотезата, че след като в рамките на германското председателство, въпреки натиска, София не промени позицията си и не „пусна“ Северна Македония напред, не е изключено това да стане по време на френското председателство през първата половина на 2022 г. 

Вярно, сега има рязко променена геополитическа ситуация в Европа, която дава отражение и в района на Западните Балкани. Имах някакви аргументи, които изложих тогава, пък и после в други изяви. Но чак такава „фина“ координация между Париж и Берлин, в която шефката на германската дипломация да иска да се постигне определен дипломатически успех за Франция в рамките на нейното председателство на ЕС, май не бях очаквал. Тази ситуация ще се изчисти, така да се каже. Поне очакванията са такива. 

Но в случая са ми най-странни нашите приятели край Вардар, които вместо искрено и откровено да пристъпят към решаването на спора си със София, търсят закрилата и натиска от страна на големите държави в Европейския съюз. Най-малкото това не е почтено. Но кога почтеността в Скопие, особено към България и нейните граждани и институции, е била на почит? 

 Костадин Филипов