Името, животът и революционната дейност на Иван Михайлов са дълбоко вплетени в националноосвободителните борби и стремежи на македонските българи през XX век. Отричан напълно или възхваляван като легенда, Иван Михайлов стоя най-дълго начело на националноосвободителното движение в Македония и то в най-трудния период на неговото развитие.
В революционното движение той се включва през ноември 1918 г., когато въпреки десетилетните националноосвободителни борби, въстания и войни за национално освобождение и обединение на всички българи, Вардарска и Беломорска Македония отново попадат под сръбско и гръцко робство.
Като не признават и не прилагат клаузите от мирните договори, даващи „малцинствени права" на българското население в Македония, великосръбските и великогръцките управляващи среди си поставят за цел в един къс срок от време да го посърбят или погърчат и с това да ликвидират българския национален характер на македонския въпрос.[1]
Още в първите години след световната война правителствата на Сърбия и Гърция се заемат със създаването на цяла система от военно-полицейски, „културно-просветни", „научни", „певчески", „спортни" и други шовинистични организации, чрез дейността на които да се придаде „сръбски" и „гръцки" културно-национален облик на Вардарска и Беломорска Македония.[2]
На поробеното население окупаторските власти забраняват да говори и се моли на своя майчин български език, да се облича в българска носия и да кръщава децата си с български имена. Забранено му е да чете и пише на български, да чества своите национални и религиозни обичаи и празници. Забранява се и се преследва назоваването с българско име. Вардарска Македония е обявена за „Южна Сърбия", а Беломорска - за „Северна Гърция".[3]...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар