Албания обмисля отделяне от Скопие в процеса на евроинтеграция

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 5

Управляващите в Албания започват да гледат по-реалистично на възможностите за евроинтеграцията на своята страна след разясняването на българската позиция и след многобройните критики от страна на опозицията в страната. 

На 11 май председателят на парламентарната група на Социалистическата партия Таулант Бала заяви, че „шансовете България да премахне ветото спрямо Северна Македония за интеграция в Европейския съюз са равни на нула“. Той изрази това становище на поредната среща на Националния съвет за европейска интеграция, като в тази структура са включени представители на различни институции, които дискутират върху стратегическите перспективи за членството на Албания в ЕС. Таулант Бала, който е и съпредседател на този национален съвет, продължава: „Аз се надявам на това, което казаха германският канцлер и френският президент за един нов подход за членството на Западните Балкани. 

В първия национален съвет за интеграция да ги казваме нещата, каквито са. Шансовете България да оттегли ветото са почти равни на нула. Знаем колко е трудно да оттеглиш една резолюция в българския парламент, която получи 100% от гласовете за блокирането на провеждането на първата междуправителствена конференция със Северна Македония. Аз смятам, че това е въпрос, който не ни засяга“. 

На следващия ден в Брюксел министър-председателят на Албания, Еди Рама, заяви: „Ще чакаме и френското президентство. Тук въпросът е при България, която взе за „заложник” Македония и като резултат, направи и ние да сме заложници на това голямо блокиране, с което ние нямаме никаква връзка. Същевременно, вярвам че на всички е ясно, че тази ситуация не може да продължава повече. Въпреки това, ние ще променим незабавно курса, както сме казвали и както решихме в Националния съвет в случай, че нашата страна няма да премине в другата фаза, за да седнем формално на масата за преговорите“. 

Това изказване на Еди Рама ясно показва, че той разбира провала и на своята политика в областта на евроинтеграцията, защото не успя да реагира своевременно и да поиска още преди две години отделянето на Албания от изкуственото пришиване на неговата страна към Република Северна Македония, но продължава да прикрива своите грешки зад българската позиция към Скопие. Въпреки това осъзнаване, една нова регионална и европейска политика от страна на правителството в Тирана все още изглежда трудно постижима, след като в същия ден на изказването на Рама (12 май) парламентът на Албания отхвърли с гласовете на депутатите от управляващата Социалистическа партия резолюцията за признаване на сръбския геноцид в Сребреница през 1995 г. 

Предлагането за гласуване от парламента на тази резолюция беше ход на Сали Бериша, с който целеше или да влоши отношенията на правителството на Албания със „стратегическия партньор“ Сърбия, или да злепостави социалистите като поддръжници на приятелството с Белград дори на висока морална цена. Социалистите избраха втория вариант на действие, с което предизвикаха многобройни критики срещу своето решение. Особено силни бяха критичните гласове от Косово, където единодушно смятат, че гласуването против резолюцията за признаване на геноцида в Сребреница застрашава интересите и на самото Косово, тъй като Прищина обвинява на свой ред Сърбия в геноцид. Беше припомнено, че дори сръбският парламент през 2009 г. е осъдил с резолюция „масовите убийства“ в този босненски град. 

След този акт на албанския парламент и продължаващата подкрепа за т.нар. „Отворени Балкани“, става ясно, че политиката на Еди Рама за обвързването на Албания с геополитическите проекти на Сърбия в региона ще продължи да се задълбочава. Тези действия на управляващите в Албания предизвикват сериозни тревоги сред опозицията и независимите анализатори относно процеса на евроинтеграцията на страната, особено след като френският президент Макрон обяви своята инициатива за създаването на „Европейска политическа общност“. В албанското обществено мнение започва да се налага тезата, че евентуалното създаване на тази структура ще има преки негативни ефекти за кандидатите за присъединяване, тъй като нейната цел може да бъде да ги държи извън пълноправно членство в ЕС. 

 Д-р Антон Панчев