Нашето поколение има куража да говори открито за истината

24/05/2022

За правата на българите и тяхното нарушаване в Република Северна Македония, за наследството от предишните генерации, за фалшификациите в преброяването на населението, за срещите с българските институции и за перспективите на отношенията между София и Скопие с лидера на Гражданския демократичен съюз (ГДУ) Петър Колев разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 5

Петър Колев е роден на 29.04.1986 г. в град Щип. Завършва основно и средно образование в родния си град. Възпитаник е на юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Активист и един мандат председател на Сдружението за Македонско-българско приятелство през 2016–2017 г. Основател и председател на партията Граждански демократичен съюз в РСМ. Женен, баща на две деца. 

– Господин Колев, вече няколко пъти Вие и още няколко представители на сдружения на българите от Северна Македония бяхте в София. В рамките на тези посещения бяхте приети на най-високо равнище на българската държава. Кое Ви направи най-силно впечатление по време на тези срещи? 

 – Ако преди години липсваше директна комуникация между българските организации в Македония и българските политически и държавни лидери, днес този въпрос вече не стои на дневен ред. Впрочем, такава комуникация имат всички общности, които живеят в Република Северна Македония със своите страни. Даже бих споделил, че тези взаимоотношения между етническите общности и техните държави са доста съдържателни и прагматични. Всички тези организации като НПО са финансирани от съответните страни. 

Включително и някои политически организации, примерно: Демократичната партия на сърбите в Македония на Иван Стоилкович, Турската демократическа партия на Бейджан Иляс, редица албански партии не правят изключение. Относно медиите на албански, турски, сръбски език е факт, че те няма как да съществуват, ако не са подпомогнати от съответните държави. В Македония има албански, турски, сръбски училища и университети. За съжаление, едва ли българската общност може да се похвали с такова отношение, но за нас е важно, че първата крачка в правилната посока, макар и след 30 години забавяне, е направена. 

Няма как да пропусна ясната и категорична позиция на всички политически и държавни лидери относно политическите искания на българските организации в Македония. Беше казано ясно, с цел директно да се разбере, че всички, абсолютно всички (президентска институция, изпълнителна власт, Народно събрание – без значение дали са част от управляващото мнозинство или опозиция, извънпарламентарни партии) подкрепят нашето искане за равноправие и гарантирането на основните ни човешки права, очакванията ни за реформи в образователната система, отварянето на архивите на тоталитарните служби, ясни стъпки в противопоставянето на езика на омразата и най-болният въпрос за нас – възтържествуването на историческата истина. 

– Според Вас, има ли единна позиция по отношение на правата на българите в Северна Македония в българските институции? Или има някакви различия, които да ви смущават? 

 – Самият факт, че България и официално чрез своята дипломация постави въпросите, свързани с нашето ежедневие, по ясен и категоричен начин е достатъчно показателен за консенсуса в българските институции и ясното им намерение да отстояват правата на българите в Република Северна Македония. Може би съществуват различия за начина и динамиката как да се стигне до тези толкова желани необратими процеси и ясни гаранции. Бих споделил нашето опасение, както го направих пред всички събеседници. 

За съжаление, РСМ за изминалите години е показала чрез практиката си, че не изпълнява поети ангажименти за бъдещето, особено когато става въпрос за българската общност в Северна Македония и за Република България. 

Идеята за преместване на спорни въпроси и особено на вписването на българите в македонската конституция, което би означавало официално признаване на съществуваща българска общност, но и ясни права в посока образование на български език, поддържане на медии на български език, развиване на българска културна дейност, създаване на български учебни заведения, възможност за заемане на позиции в съдебната, изпълнителната, общинската, законодателната власт и ред други права, които имат всички официално признати общности в Северна Македония, та това преместване в бъдеще е леко притеснително. 

Процесът за реализация на всичко това започва с вписването в конституцията, но прилагането в действителност е по-дългият и тежък процес. Затова ние настояваме вписването да стане преди започването на преговори, като ясно изразена воля на македонския парламент, че нашето общество е подготвено да приеме за равни българите, живеещи в Северна Македония. 

Прилагането на конкретния напредък, реално упражняване на правата на българите в Северна Македония в посока и примери, които споделих по-горе, да бъде наблюдавано в процеса по присъединяване и отварянето и затварянето на клъстерите. Ако не съществуват българи в Северна Македония, което от конституционна и законова гледна точка е наложено в нашето общество, как тогава тази общност да се защити от дискриминация, сегрегация, език на омраза и прочие? Като те няма и не съществуваш – бих се позовал на един сталинистки пример, който за съжаление действа в РСМ – има българи има проблем, няма българи няма проблем. 

– Какво е основното ви очакване, господин Колев, на Вас и на другите Ви колеги от страна на България? Достатъчно ли помага тя на българите в Северна Македония? 

– Изключително съм щастлив от факта, че българското общество е доста променено за последните двадесет-тридесет години. Такова обединение около кауза на целия български народ, без значение дали живеем в България или извън нея, рядко се е срещало в нашата история. Но когато това обединение е било налице, успехите са били естествен резултат. Мисля и съм убеден, че българският народ е категорично обединен около желанието си за защита на националните интереси в спора с РСМ. 

Ясната позиция на целия български политически елит, или поне на огромното му мнозинство, зад тази кауза, ми дава куража да мисля, че постигането на националния интерес ще бъде естествено следствие на събитията и предприетите действия. Но позволете ми да помечтая. Националният интерес, според мен се постига с ясно действие на всички институции, по ясен и реалистичен път, с конкретно удържане на натиск отвън, всичко това да е подкрепено от целия български народ. 

Но и националният интерес се постига и с ясни стъпки подпомогнати от националния бюджет, а не чрез ентусиастки похвати на отделни групи или единици. Много често, когато си мисля за този въпрос, търся отговора в периода около Съединението и какво са правили българските държавници, но и българският народ тогава. Мисля, че има какво да научим от дядовците си! 

– Нямате ли впечатление, че много хора у нас, които коментират отношенията ни със Скопие, не познават конкретната обстановка в Северна Македония? Много често чуваме, че там няма примери на нарушаване на правата на българите. Този аргумент се ползва и от местните политици в Скопие. Така ли е? 

– Твърдението за нарушаването на човешките права на българите в РСМ не е мое или Ваше, то може да бъде прочетено в докладите на Европейския парламент. Също така бих посъветвал скептиците да прочетат докладите на ОССЕ-ОДИР за последните години. А за да се улесним до максимум, може спокойно пред македонското, но и българското общество някой да ни представи един българин в Северна Македония, който е съдия, прокурор, полицай, депутат, министър, професор или какъвто си изберат. 

Още нещо, информацията за конкурси за държавни и общински служители, за съдии и прокурори и така нататък е публична информация. Нека покажат една обява, един конкурс, на който може да кандидатства и българин, а аз ще ви покажа стотици конкурси, където изрично се изисква кандидатът да е македонец, албанец, влах, сърбин, бошняк, турчин, ром. Не знам доколко българското общество знае, но Северна Македония е държава, която функционира на квотен принцип. 

Правят се годишни планове за назначения в администрацията, но освен броя на новоназначените се определя колко и от каква етническа общност съответно трябва да бъде. Съгласно Охридското рамково споразумение, принципът на справедлива представителност (правична застапеност) е основен конституционен принцип на изграждане на държавната структура и администрация. С други думи, има предвидени позиции за работа за всички официално признати общности, но за българската, която не е призната – няма. 

Какво е това, ако не дискриминация? Относно езика на омразата смятам, че и най-скептичните наблюдатели знаят за какво става дума. За правото на самоопределение и провелото се пародийно преброяване на населението, смятам, че коментарът е излишен. Няма общност, която не възрази на резултатите, а Турция като държава официално не го призна. 

Изкуственото намаляване на бройките е с цел да се предвидят по-малко места в държавната администрация, в съдебната власт и в общинската такава за другите общности извън албанската и македонската. В случая с българската общност целите бяха две: от една страна, да се види, че е малка и незначителна, с цел да няма нужда да се променя конституцията, а от друга – да са малко като искане и предвиждане на места за работа. 

И когато говорим за дискриминация, сега ще ви дам един аргумент по правилата и цифрите, които актуалното правителство на РСМ изфабрикува и приложи. Ако приемем, че 0,2% от населението са българи или 3054 души, тогава излиза, че по принципа на „правичната застапеност“ 0,2% от държавните и общинските служители, работещите в полицията, армията, специалните служби, съдебната власт и прочие трябва да са българи. В Македония във всички тези системи има около 150 000 назначени. 

Което означава, че над 300 души българи трябва да са вече ангажирани, а реалността е, че няма нито един. Това ако не е брутална дискриминация, тогава не знам какво е. Но в тази посока, също бих посъветвал скептиците, вместо да вярват на твърденията на властите в Скопие, да се поинтересуват дали някой от нашите евроатлантически партньори или някоя авторитетна международна организация твърди, че няма дискриминация на българите в Македония. Точно обратното, всички евроатлантически дипломати, с които съм разговарял изключително дълбоко и съдържателно осъзнават този проблем. 

– Вие сте от новото поколение българи в Северна Македония. По-прагматични сте, по-информирани от Вашите предшественици, не се страхувате толкова да искате повече права. Какво наследихте от онова поколение, което вече не е между живите, но което беше по-романтично и гледаше идеалистично на България? 

 – Ние нямаше да сме това, което сме, ако го нямаше това поколение на романтици и идеалисти, за които говорите. Тези хора живяха, учиха и се развиваха в комунистическа Югославия, ранна и бурна Македония, но въпреки всички опасности откриха и запазиха Битолския надпис, спориха, включително и публично, за българската история, направиха редица публични прояви и шествия за отбелязване на личности от нашата история, даже на едно от шествията за Мара Бунева бяха бити и унижавани от хулигани, отвориха темата за българите в Македония и създадоха първата българска организация „Радко“, на чието събрание бяха хвърлени димки и бомбички от футболни хулигани. 

За това събитие някои от тях, какъвто бе случаят с чичо Йове Стояновски-Рибара, излежаха и по няколко месеца затвор, но не се отказаха. Председателят на „Радко“ Владимир Панков, за съжаление вече не е между живите, но съм сигурен, че щеше да бъде рамо до рамо с нас, по-младите в тази справедлива кауза. Според мен може би най-важното е, че отгледаха и възпитаха моето поколение, на което те, но и съдбата му даде шанс да учат в България и другите европейски столици. 

Поколение, което да има куража да се възпротиви на несправедливостта и да заговори смело за истината и българщината в Македония. Затова чичо Йове, Бог да го прости, днес има своя горд наследник в каузата, сина му Илия Стояновски, един от най-активните и борбени съмишленици, които познавам. Сигурен съм, че чичо Йове и чичо Владо са горди някъде там, откъдето ни гледат, за това, което днес правим заедно с Илия и другите съмишленици. 

– Преди време попитах писателя Младен Сърбиновски как България може да помогне на Република Македония, а той ми отговори: като направи държавата си атрактивна за нас, македонците. А промяната вътре в страната ни трябва да направим самите ние, ако не успеем, значи, не сме я заслужили. Как гледате Вие на тези думи, актуални ли са и сега? 

– Интелектът и дар словото на бай Младен са безспорни и са се доказали в това, което ви е споделил. Само бих добавил, че времето изисква да сме по-динамични, с по-близка комуникация и с ясна взаимна подкрепа във всички аспекти. Взаимно да си помогнем за това България да стане модерна, силна и развита европейска страна, че това е общата ни отговорност като българи, но и взаимно да си помогнем, за да запазим родовата си памет и достойнството ни като народ и пред света, но и в Северна Македония. 

– Как върви укрепването на ръководената от Вас партия ГДУ? Готвите ли се за предсрочни избори? 

– В тези условия, които се вихрят около нас, възможностите и перспективите за по-смели действия са ограничени, но това не ни обезкуражава. Много често вече в разговорите ни с колегите от другите организации, но и с наши съмишленици като цяло, започва да присъства идеята за създаване на политическа организация с ясно българско наименование, по модела на всички останали етнически общност в Македония. 

Тази политическа организация да припознае като своя ясна политическа цел всички тези неща, за които говорим в това интервю. Но за да се случи това, този процес на обединение, от една страна, трябва да бъде припознат, но и ясно подкрепен от България, както го правят например Сърбия, Турция, Албания, но и от друга страна, да започне процесът на промяната на конституцията на РСМ, за да не бъдем обявени за противоконституционни. Времената са динамични, ние сме мотивирани и съм убеден, че ще успеем да минем на следващото ниво на организираност на българската общност в Македония. 

– Вече бяха обявени резултатите от преброяването в Северна Македония? Как бихте ги коментирали? Според Вас, доколко те са реални? 

– Такъв брутален фалшификат никой не е очаквал. Мога да споделя даже, че сме изненадани от демонстративната наглост, с която бе направено. Представете си близо 20 000 души споделили пред преброителите, че са български граждани, но скрили, че са българи. Колко нелепо. По-горе ви споделих каква беше целта, но тя няма да бъде постигната. Защото ние не вярвахме, че преброяването ще е честно. 

Не крия – имахме и предварителна информация, защото наши активисти бяха преброители. Затова аз като председател на ГДУ изпратих писмо до директора на Македонския статистически институт, в което поискахме три неща: 

– да се даде възможност всеки гражданин след края на преброяването да може да получи официална информация от института как е преброен; 

– ако има разминавания, коя е правната процедура тези грешки да се поправят; 

– да се съобщи публично каква ще е наказателната или административната отговорност на преброителите, които умишлено са променили данните и волеизявлението на анкетираните. Отговорът беше много любезен, но и недвусмислен: категорично НЕ и по трите искания. 

Още тогава ни стана ясно какво се готви, за което между другото свидетелстват и десетките сигнали, с които разполагаме. 

– Включването на българите като държавотворен елемент в конституцията на Северна Македония – ПРЕДИ или СЛЕД старта на преговорния процес? Как мислите? 

– Идеята за преместване на спорни въпроси и особено на вписването на българите в македонската конституция, което би означавало официално признаване на съществуваща българска общност, но и ясни права в посока образование на майчин език, поддържане на медии на майчин език, развиване на българска културна дейност, създаване на български учебни заведения, възможност за заемане на позиции в съдебната, изпълнителната, общинската, законодателната власт и ред други права, които имат всички официално признати общности в Северна Македония, та това преместване в бъдеще е леко притеснително. 

Процесът за реализация на всичко това започва с вписването в Конституцията, но прилагането в действителност е по-дългият и тежък процес. Затова ние настояваме вписването да стане преди започването на преговори, като ясно изразена воля на македонското Събрание, че нашето общество е подготвено да приеме за равни българите, живеещи в Северна Македония. 

– Накрая не можем да отминем един традиционен въпрос: как виждате бъдещето на отношенията между България и Северна Македония? Вече сме съюзници в НАТО, а по-нататък? 

– „Където е текло, пак ще тече“. Но са нужни усилия и хора, посветени на това да разбият препятствията, включително и изкуствено построените стени за спиране на течението. Опитите това да стане бавно, много гальовно и нежно, се доказаха като неработещи. Северна Македония е член на НАТО, но ще бъде член и на Европейския съюз и за ратифицирането на Договора за членство в ЕС в македонския парламент ще гласуват и депутати българи, представители на българската общност. Сигурен съм, че ако албанският народ днес има трима премиери – в Албания, Косово, Черна гора, то българският ще има поне двама вицепремиери: един в България и един в Северна Македония, като не бих изключил възможността и двамата да са българи от Македония. Духът и решителността на държавника Андрей Ляпчев от Ресен, може би ще бъдат припознати отново.

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022