¨Богдан Стимов¨ - първият български филм за Македония

105 години от българската премиера на филма „Богдан Стимов“ за освобождението на Македония – игрален историко-приключенски филм, продуциран с благотворителна цел от австрийския Спомагателен комитет във Виена, сформиран в помощ на Българския червен кръст през Първата световна война. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 5.

Филмът с режисьор Георг Якоби по сценарий на Алфред Дойч е заснет във Вийнер Нойщад, малко градче до Виена, и край с. Бояна в полите на Витоша през февруари–март 1916 г. с участието на австрийски актьори. 

В масовите сцени вземат участие и жителите на селото, наблюдавани лично от цар Фердинанд и семейството му, като царската фамилия се снима във финалните сцени. Премиерата на филма е на 13 март 1916 г. във Виена. По случай победата на Българската армия при Тутракан, филмът е показан и в столиците на съюзните държави. 

Прожекциите стават повод за дарения в полза на БЧК. В България премиерата на филма е на 1 май 1917 г. в театър „Одеон“ – София. В услуга на политическия момент филмът „Богдан Стимов“ е разгласен от пресата като „високопатриотична българска царска картина“. Средствата, събрани по време на прожекциите у нас и в чужбина, са предоставени на БЧК за подпомагане сираци и ранени бойци под личното попечителство на царица Елеонора. 

Сюжетът на филма е следният: младият македонски българин Богдан Стимов, обвинен преднамерено от турската власт в убийство, за да се спаси емигрира в Америка. Не след дълго трудолюбивият младеж ръководи просперираща военна фабрика. 

При започване на Първата световна война българинът-родолюбец отказва да продава муниции на враговете на родината си и с кораб се отправя към нея, за да я защитава с оръжие в ръка. Морският преход е изпълнен с опасни срещи с кораби и подводници на неприятелските армии, които вземат за заложници всички пътници. 

Освободен от плен, Б. Стимов се включва в редовете на Българската армия, воюваща на Македонския фронт, където проявява героизъм и е посрещнат като освободител в родното си село.