За новия дом на Исторически музей в Петрич и неговата експозиция, за богатото минало на този край, за новите предизвикателства пред музейното дело в града и за бъдещите планове за съхраняване на културно-историческото наследство с директора на музея Методи Бисерков разговаря журналистът Костадин Филипов
Методи Бисерков е роден в семейство на наследници на бежанци от
Прилеп и Кукуш. Завършил е висше образование през 1995 г. във
Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност
„История и география“. Бил е учител по история и география в
петричката гимназия „Пейо Яворов“, главен уредник на Исторически
музей Петрич, началник отдел „Образование и култура“ в общинска
администрация. През този период участва като ръководител и член на
екипите в 13 проекта по Оперативни програми „Развитие на човешките
ресурси“, „Регионално развитие“ и „Региони в растеж“; Трансгранично
сътрудничество с Република Северна Македония и Република Гърция;
Програма „Еразъм – Коменски“ на ЕК. От 2020 г. е директор на
Исторически музей Петрич. Автор и съавтор е на няколко публикации в
списание „Македонски преглед“.
– Господин Бисерков, наскоро в Петрич открихте новата сграда на
Историческия музей. Не сме свидетели често на подобни събития, но
ето – случи се. Не закъсняхте ли с това да потърсите нов дом на
експонатите?
– Не. Смятам, че историята е доказала – събитията се случват тогава,
когато трябва. Откриването на новите експозиционни пространства на
Исторически музей Петрич се случи след десетилетия на очакване и
надежди. То стана възможно благодарение неуморната работа на
няколко поколения петричани, желаещи да осигурят възможно найдобрите условия за представяне на културно-историческите традиции в
Петрич и региона. На първо място това са хората, поставили началото
на музейното дело преди 56 години.
Техният неуморен труд и
неизчерпаем ентусиазъм зарази голям брой последователи от всички
области на социално-икономическия и духовен живот в община Петрич.
За успехите на музейното дело допринесоха както музейните
специалисти, така също и дейците на културата и образованието,
техните ученици и възпитаници, представителите на местната
изпълнителна власт и най-вече хората от община Петрич, за които
издирването, опазването и популяризирането на богатото културно-историческо наследство на Петрич и региона е начин на живот.
Откриването на новите експозиционни пространства на Исторически
музей Петрич точно в този момент доказа и една историческа аксиома
– градивният елемент в отношенията между различните общества и
държави са сътрудничеството и партньорството. Вървейки именно по
този път вече повече от две десетилетия хората от община Петрич и
община Серес, Република Гърция, допринасят за ползотворното и
устойчиво развитие на целия регион, в частност за опазването на
неговите исторически артефакти чрез реализирането на съвместния
трансграничен проект „Културен дипол“, в рамките на който бе
изграден новият дом на Исторически музей в Петрич.
– Откога датира музейната дейност в Петрич? Градът е център на
богата история, на славно минало, а напоследък и на сензационни
археологически находки.
– Началото на музейната дейност в Петрич е поставено на 8 септември
1966 г., когато към Народно читалище „Братя Миладинови“ е открита
музейна сбирка. През следващите десетилетия сбирката обогатява
непрекъснато своите фондове, като основен източник на културни
ценности е дарителството на петричани.
Неслучайно и до днес те
наричат своя музей „музей от дарения“. Инициативата за това
родолюбиво дело е на учителката от основно училище „Гоце Делчев“
Димитрина Бъчварова, подкрепена от тогавашното общинско
ръководство в лицето на Надка Трайкова и техни колеги учители.
Следващите десетилетия са време на усилна работа по издирване,
проучване, съхраняване и популяризиране на богатото културноисторическо наследство на Петрич и неговия регион. Осигурена е и
материална база, което подобрява значително функционирането на
музейната сбирка.
Поставя се началото на систематичното и
научнообосновано проучване на основните археологически обекти –
неолитното селище край село Тополница, античния град карай село
Рупите и средновековното укрепително съоръжение в местността
Самуилова крепост. Обогатяват се формите за работа с ученици, като
е създаден кръжок „Млад историк“.
Така, в началото на 90-те години на ХХ в. в музейните фондове се
съхраняват няколко хиляди предмета, отразяващи историческото
развитие на Петрич и региона от праисторическата епоха до най-ново
време. В периода след 1990 г. музейното дело търпи въздействието на
коренната промяна, която трансформира българското общество и
държава, като в резултат то преминава на нова, отговаряща на
световните музейни стандарти основа.
Музейната сбирка се сдобива
със статут на исторически музей, като към него в периода 1997–2020 г.
преминават на управление Национален парк-музей „Самуилова
крепост“, къщата на пророчицата Ванга в град Петрич и групова
археологическа недвижима културна ценност (ГАНКЦ) „Античен град
Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“. Музейното дело е
уредено съгласно всички изисквания на националното
законодателство, регламентиращо културното наследство, като е
осигурено неговото устойчиво развитие чрез гарантиране на
необходимите финансови, материални и кадрови ресурси.
След 2007 г., използвайки възможностите на европейските фондове,
Национален парк-музей „Самуилова крепост“ и ГАНКЦ „Античен град
Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“ получиха финансиране
по оперативни програми, което даде възможност за нови научни
проучвания и тяхната социализация, превръщайки ги в уникални за
страната ни културно-исторически обекти.
Откриването на новите
експозиционни пространства на Исторически музей Петрич на 26 май
2022 г., отново изградени по линия на трансграничното сътрудничество,
даде пред музейното дело в града нови хоризонти с времеви рамки за
следващите няколко десетилетия. Как да бъдат достигнати тези
хоризонти е основна мисия на младия и енергичен екип на
Исторически музей Петрич. Ето защо аз съм оптимист и смятам, че
бъдещето на музейното дело в града е гарантирано от нашата
дейност.
– Новата сграда налага ли пренареждане на съдържанието на
музейната експозиция? Какви са акцентите в нея? Кой е най-интересният експонат и от коя епоха е?
– Съвсем естествено новите пространства предполагат нови
експозиции и концепция за ново развитие на Исторически музей
Петрич. Сградата на музея е с модерен индустриален дизайн сред
паркова среда, която прелива върху зелените фасади. Цялостното
архитектурно решение на зданието е заложено да бъде с видима
конструкция и инсталации в екстериор и интериор, така че да се
използва контрастен ефект по направление сграда – експозиция.
Тя е
с отворено пространство, с междинен полуетаж – мецанин, който
позволява на посетителя поглед от второ към първо ниво.
Експозиционната площ е предвидена като отворен тип, преминаването
между различните експозиции е плавно, без ясно обособени зали и
пространства. Дефинирането е предвидено посредством художествени похвати и дизайнерски решения.
Посетителят обикаля
цялата сграда, като стените и въздушното пространство също са
предвидени да се използват за експозиции. Акцентите в различните
експозиции – с похватите на съвременната музеология, с много
интерактивност и технологични решения да се представят движими
културни ценности и исторически разкази. Праистория, Античност,
Средновековие, Османски период и Възраждане, Нова и Най-нова
история и Етнография са експозициите, които жителите и гостите на
града ще могат да разгледат. Предвидено е и място за временни
експозиции и гостуващи изложби.
Именно с изложба на картини от
фонда на Националния военноисторически музей под наслов
„Войните на Балканите през погледа на художника“ бе открит и новият
дом на Исторически музей Петрич.
В ядрото на зданието са разположени административната част,
фондохранилищата, сервизни и технически помещения,
реставраторско ателие. Осигурена е и достъпна среда – и двата входа
на сградата са достъпни за хора в неравностойно положение, майки
с колички, а вътре в нея чрез асансьор, спиращ и на двете нива.
Най-интересният експонат – не се наемам да го определя.
За мен по-важен е постигнатият резултат – с откриването на новия дом на
Исторически музей Петрич се отвори нова страница не само в
историята на нашия музей, но и на цялата музейна общност в
страната. Признанието, което дадоха партньорите и гостите до
момента е, че музеят има потенциал да се превърне във водещ не
само в региона, но и в страната.
– Споменахме археологията. В района са и Самуилова крепост, и
Хераклея Синтика. Или има още нещо, за което не знаем, където
археолозите да търсят?
– Смятам, че и Самуилова крепост, и Хераклея Синтика днес далеч са
надхвърлили границите на община Петрич и отдавна са се превърнали
в общонационални и световно значими културно-исторически обекти.
Първият поради факта, че функционира като символ за
общонационално преклонение пред трагизма и величието на цар
Самуил още от 1982 г. (през месец октомври на настоящата 2022 г.
предстои да отбележим 40 години от откриването на Национален парк-музей „Самуилова крепост”).
Вторият, защото научната информация,
която бе събрана в резултат на неговите проучвания, има приносен
характер в световната историография, изучаваща Античния свят,
променяйки историческата география на Балканите от това
историческо време, и поради факта, че към настоящия момент
обектът е посетен от граждани на над 115 държави от всички континенти.
Това, към което се стремим, е проучването на онези над 140
археологически обекта на територията на община Петрич, разкриващи неизвестни страници от праисторически времена до Късното
средновековие. Част от това богатство е достояние на научната
общественост благодарение усилията на такива учени като проф.
Хенриета Тодорова, изследвала неолитната селищна могила
Тополница–Промахон, проф. Атанас Милчев, изследвал
средновековната църква „Св. Атанасий“ при село Кулата и античното
селище при село Рупите, както и на екипите на Националния
археологически институт с музей на БАН, изследвали и публикували
информация за редица обекти от местно и национално значение.
Друга част е позната на учените, но е непубликувана, или е известна
само на местното население. Именно тези обекти екипът на
Исторически музей Петрич в сътрудничество с колеги от регионални и
национални културни и образователни институции предстои да проучва
и популяризира. Като по-значими сред тях бих посочил античните обекти
в планина Огражден и средновековните, разположени в
непосредствена близост до град Петрич и планина Беласица.
– Петрич е на кръстопътно място, граничи с две държави – Гърция и
Северна Македония. Това предполага и активно сътрудничество със
съседни музейни сбирки, нали? А с други музеи от страната ни?
– Исторически музей Петрич има дългогодишни традиции в
сътрудничеството с местни, регионални и национални културни и
образователни институции от страната и съседните държави. Още от
своето създаване музеят е в тесни контакти с Регионален исторически
музей – Благоевград, национални музейни институции като НИМ и
НАИМ.
Такива са и контактите ни с общинските музеи от област
Благоевград, с общински и регионални музеи от страната, като
например Регионалните исторически музеи от Кюстендил, Русе и
София. През годините значимо място в дейността на Исторически
музей Петрич заема партньорството с Македонския научен институт,
различни институти на БАН, Софийския университет „Св. Климент
Охридски“ и Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Така, през
2014 г. съвместно с МНИ и БАН се организираха и проведоха
националните чествания, посветени на 1000 години от Беласишката
битка на цар Самуил. Разбира се, международното сътрудничество
също има запазено място в работата на Исторически музей Петрич.
Поддържаме връзка с колеги от Солун, Серес и Струмица, с които
участваме в съвместни трансгранични проекти.
Именно чрез един такъв
трансграничен проект, реализиран от община Петрич и община Серес
(„Културен дипол“) Исторически музей Петрич се сдоби със своя нов
дом.
– Музейната дейност е експертна и се нуждае от много знания и
търпение. Имате ли подкрепата на местните общински власти, на
гражданите на Петрич и района?
– Без тази подкрепа нашата дейност би била немислима. От една
страна, всички успехи, които екипът на Исторически музей Петрич
постига, са резултат от неговия професионализъм и експертиза. От
друга, като общински културен институт, музеят дължи цялата своя
финансова и материална осигуреност на местната изпълнителна
власт.
Най-важното в нейните действията обаче е фактът, че тя не
просто изпълнява вменените ѝ по закон задължения, а е водена от
разбирането, че историческата памет е в основата на националната
идентичност. От идеята, че музеят не е само една от многото публични
институции, а дом на националния дух и място, където се реализира
живата връзка между наследството и бъдещето на петричани. Още по
важна и значима за екипа на Исторически музей Петрич е подкрепата,
оказвана от местната общност.
Както вече споменах, нашият музей е
„музей от дарения“, с основен източник на културни ценности –
дарителството на петричани. Приели като начин на живот издирването,
опазването и популяризирането на своето богато културно-историческо наследство, хората от местната общност са основната
движеща сила за бъдещето развитие на музейното дело в Петрич и
региона.
– Как мислите, ако един посетител извън града Ви влезе в музея и
разгледа експозициите му, когато излезе дали ще е наясно с това,
какво представлява Петрич? И кое е главното, което би отнесъл със
себе си?
– Безспорно, да. Срещата на всеки посетител с богатото културно-историческо наследство в експозиционните пространства на
Исторически музей Петрич ще бъде не просто една разходка сред
музейни предмети, а духовно преживяване. Прилагането на
съвременните музейни стандарти и използването на всички модерни
методи и средства за представяне пред музейната публика по
категоричен начин ще позволят на нашите гости да съпреживеят най-значимите събития в историческото развитие на Петрич и региона.
В
тази насока са и усилията на екипа на Исторически музей Петрич –
посетителят не просто да получи суха информация, а емоционално да
открие и преживее разбирането за спецификата на град Петрич и
региона. Това е и главното, което би отнесъл със себе си – осъзнатото
и преживяно усещане за среща с уникалността на Петрич и петричани
0 коментара:
Публикуване на коментар