Властите в Скопие не искат промяна на фалшификатите

Скопие ще продължи да не спазва договореностите с България „И управляващите, които уж подкрепят т.нар. френско предложение, и опозицията не искат истински договор с България, не искат промяна на историческите фалшификати, казва Виктор Канзуров.

Властта е дала обещание на западните си партньори – страните членки на ЕС и САЩ, но искрено не иска договор с България за историческите въпроси. Затова властта в Скопие манипулира собствените си граждани, че има някаква огромна промяна между първия и втория вариант на френското предложение, а не, че те са някакви козметични промени, защото в него има протоколи, които се отнасят за историята, за отваряне на досиетата и архивите, които да свидетелстват за репресивния апарат на тайните служби по времето, когато Северна Македония е била част от Югославия и държава с тоталитарна еднопартийна система“. Това твърди в обширно интервю за Дир.бг Виктор Канзуров. 

 „По въпросите за идентичността на днешното население на РСМ, България никога не я е отричала. Да се казва, че я е отричала, е много гнусна пропаганда и на властта, и на опозицията, чиято цел е да отклони вниманието от основния проблем – като какви са се считали историческите личности от Възраждането и революционерите от втората половина на XIX и началото на ХХ век. И тук трябва да се каже истината – какво е било преобладаващото население на цялата географска област Македония в миналото, за което и България и хората с българска идентичност в РСМ настояват – да се каже, че предците на днешните българи и македонци са били един народ“, споделя Канзуров. 

 „Искам да подчертая, че въпреки протестите в РСМ срещу френското предложение, аз не виждам и за нас българите какви гаранции ни дава, че Скопие ще спазва препратките от протоколите, това, което е спор между България и Северна Македония. Тук е важно да се отбележи, че подписаните протоколи от двете страни от 2019 г. по отношение на историческите спорове се отнасят само за ранния средновековен период, но много по-деликатният и неудобен период за Скопие е от края на XVIII до началото ХХ век, когато след Френската буржоазна революция се създават нации и на територията на географска Македония етнически преобладаващото население започва да се обособява като българска нация. Нещо, което се отричаше от Северна Македония още докато беше част от Югославия и продължава до днес. Това не е на фокуса на Запада, но и това, което сега предлага на Скопие – „да тупа топката“ като гъвкаво заобикаляне на българските условия, македонците в страната не го приемат и не искат да го спазват. Това е проблем за техните политици, които искат да хитруват по този начин“, категоричен е журналистът. 

„За мен огромна грешка беше изместването на основния български фокус, като на централно място беше сложено изискването българите в РСМ да бъдат вписани в конституцията на страната като държавотворен народ. Това е полезно да се случи и аз го подкрепям, но не бива това да е основно наше искане. Защото вписването им в преамбюла на конституцията не гарантира равноправие на никой етнос, а само етнически квоти, от които биха се възползвали някои тарикати и търговци с тези права“. 

По отношение на българофобията той споделя, че тя е разпространена във всичките ѝ форми – от открито вербално и физическо насилие до по-гъвкави варианти, когато уж ти дават права, но на практика продължава да те мрази, да те приема като някакъв изрод и предател. „Така че просто им дадохме топката за нещо, което е трудно изпълнимо, но все пак възможно. То послужи за наркоза за българите, като нещо много важно, но то не решава въпроса за историческите фалшификации и замита под килима основните проблеми – българското етническо самосъзнание на основното население в Северна Македония от края на XVIII до началото на ХХ век”.