Развитие на женските дружества в Македония и Одринска Тракия

сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 4. Елена Александрова. Развитие на женските дружества в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.)...73 - 92

"...Поява на женските дружества в двете области Появата на първите женски дружества в Македония, както и откриването на девическите училища, се свързва с дейността на Неделя Петкова и дъщеря ѝ Станислава Караиванова. Не трябва да се пренебрегва фактът, че двете жени идват от Сопот, където вече съществува традицията на организиране на жените в някакви активности. 

Те донасят модерното виждане за излизане на жената извън дома, за по-високо женско образование и за известна еманципация на женския пол. Знае се, че първоначално двете учителки основават две женски дружества във Велес през 1869 г., като членовете са разпределени по махали. Основната им цел е да се пропагандира девическото просвещение. 

Освен това Н. Петкова поддържа връзка с други дружества в българските градове, за да споделя опита им в организирането на жените. За тази цел посещава Свищов и усвоява практиката в устройването на дружествения устав. Оказва се, че дружествата във Велес имат кратък живот, тъй като баба Неделя е заподозряна за революционна дейност и връзка с комитетите на Левски, в която въвлича и някои от жените, арестувана е и е принудена да напусне[18]. 

За провала на женските дружества в града съществена роля изиграва и сръбската пропаганда. Тя изпраща две учителки, които се внедряват в организациите и започват да работят за сръбските интереси, а освен това пропагандират протестантството. Тъй като тези проблеми стоят далеч от интересите на велесчанки, а и вече след напускането на Н. Петкова и Ст. Караиванова, жените разформироват дружествата[19]. 

Опитите на Неделя Петкова да стимулира жените в Македония не спират след отстраняването ѝ от Велес. Неуморната учителка се установява в Солун, където поставя началото на женско дружество „Възраждане“, преименувано по-късно на „Българска зора“[20]. Дружеството развива активна просветителска и благотворителна дейност. То се ангажира с настаняване на момичетата в руски учебни заведения. 

По настояване на Н. Петкова в края на учебната 1871 – 1872 г. руският консул в Солун издейства четири държавни стипендии за девойки от Македония. Известно е, че тя заминава за Москва, за да заведе лично стипендиантките от Велес, Воден, Битоля и Солун. Там, по препоръка на д-р Каракановски, лекар при руското консулство в Цариград, се среща с руския учен и общественик, секретар на Славянския благотворителен комитет в Москва Нил Попов, за да сподели проблемите на девическото образование в Македония и да търси съдействие. През 1872 г. момичетата са приети в Алексеевското училище в Москва[21]...

Целия материал четете по-късно...