Възгледите на Васил Д. Стоянов за Македония и Солун

20/10/2022


сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 4. Драгомир Йорданов. Възгледите на Васил Д. Стоянов за историко-географската област Македония и за град Солун...153-172

"...Васил Стоянов винаги разглежда Македония като неразделна част от българските земи и често я нарича „Югозападна България“. В неговата карта на Европейска Турция от 1863 г., издадена в Чехия на чешки език в средата на същата година, Македония е включена в рамките на „Българско“ („Bulharsko“). Въпросният надпис започва приблизително от Малкото Преспанско езеро на югозапад и се разпростира като дъга на североизток приблизително до делтата на р. Дунав[4]. 

В своя проект за нови граници на Балканите от есента на 1863 г. Стоянов изрично посочва, че Македония трябва да бъде част от свободна България[5]. Подобно на всички българи, той е дълбоко наранен от решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., откъснали областта от България, и пише в тази връзка: „...цяла Югозападна България, наречена Македония, оставиха да стене и занапред под турско иго“[6]. 

 През 1888 г. Стоянов изрично подчертава, че Македония трябва да бъде неразделна част от бъдеща обединена България: „...под името българско отечество или татковина ний разбираме всичките земи, които и в историческо, и в етнографическо отношение принадлежат на българския народ, следователно – цяла подунавска България заедно с Доброджа и със западните ѝ страни под днешна Сърбия: (Нишското, Пиротското, Лесковското и Вранското окръжие), цяла южна (тракийска) и югозападна (македонска) България заедно със Солун и Халкидския полуостров, чак до самите Анастасови стени, откъм Цариград.

Нам предстои священна обязанност да се погрижим во време за съвършенното присъединение към свободна България на всички тия наши страни, които днес за днес се намерват още разпокъсани под чужда власт, и на които жителите с неисказанна тъга имат прикован поглед към българския лев“[7]. Същата година Стоянов пише: „...Солун заедно с Македония, във всяко отношение, е най-важната част на цялото ни отечество за неговото бъдеще“[8]. И отбелязва за областта още, че е „е най-чиста, българска страна и най-важна за бъдещето на българския народ“[9]  и че е „най-драгоценната българска страна“...¨

Целия материал четете по-късно...

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022