100 години от смъртта на митрополит Методий Кусев

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 11

100 години от смъртта на митрополит Методий Кусев (светско име Тодор Йовчев Кусев) (септември 1838, Прилеп – 1 ноември 1922, Стара Загора). Шесто дете в семейството на българите Йовчо и Екатерина. Основното си образование получава в родния Прилеп. Родолюбивата му дейност в Прилеп е свързана със създаването на читалище „Надежда“, неделно училище, съюз на еснафите и др. Делегат е на Битолска епархия в Цариградския народен събор (1871).

На 4 април 1873 г. приема монашество под името Методий в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, а на 24 ноември същата година е ръкоположен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, на която длъжност остава до 1880 г. Като протосингел на Пловдивската епархия той организира взаимоспомагателни каси, за да спаси българското население от лихварите. 

В страшните дни на Априлското въстание събира сведения за извършваните насилия и ги отнася в Цариград, където те са предавани на посланиците, консулите и европейските кореспонденти. След Априлското въстание защитава българите от турските погроми.Пише и писмото до руския император Александър II в този дух. 

За Посланическата конференция в Цариград (1876) организира съставянето на статистика за населението в Европейска Турция, която става основа за изработване на картата за Санстефанския договор. Съдейства на руското командване през Рускотурската освободителна война (1877–1878). 

Активно се противопоставя на решенията на Берлинския конгрес (1878) и участва в организирането на главните прояви на освободителното дело: комитетите „Единство“, въстанията, акциите против Ньойския договор и др. Много усилия посвещава на развитието на просветното дело в Македония. Завършва Киевската духовна семинария (1886–1888) и Петербургската духовна академия (1888–1892) като стипендиант на Троянския манастир. Докато учи богословие в руската столица страстно защитава каузата на македонските българи в диспут със сръбския посланик Джордже Симич по повод на публикувана карта на славянските народности (1890). 

 Ректор е на Българската духовна семинария в Цариград (1892–1894). Архимандрит Методий е възведен в епископски сан с титлата „Велички“ (1894). През 1896 г. е избран за митрополит на Старозагорска епархия. В Стара Загора полага основите на уникалния лесопарк „Аязмо“. 

Автор е на статии, публикации и книги по духовни и обществено-политически въпроси, сред които са и „Македония в своите жители само сърби няма“ (1913); „Погрома на България. Виновникът“ (1914); „Войната. Спасителна за България“ (1917). Защитава единството на българския народ, демократизирането на църковното устройство и възстановяването на екзархийските училища. 

 След Първата световна война се опитва да въздейства върху победителите за справедлив мир и отправя призив към американския президент Удроу Уилсън да не допуска откъсването на Македония и Добруджа от България.