Стоиме възхитени,
стоиме удивлени
пред подвига велик,
пред устрема витежки
и напън свръхчовешки
на нашия войник.
Омайват днес умът ни
делата му безсмъртни,
стихийната му мощ,
напорът му титански,
духът му урагански
кога реве: "На нож!"
От Тимок до Бабуна
с крилата на фъртуна
летиш,
войнико млад!
При Косово враг сгазяш,
във Охрид, Битол влазяш
със левски стяг развят!
Навред летиш все тоя,
в стихиите и в боя,
със твоя вик: "Напред!"
В опасности налиташ,
"Къде врагът е?" - питаш,
и гониш го навред.
Тук крепости събаряш,
там градове ударяш,
превземаш, пак фърчиш...
Поля, бърда прескачаш,
от Руен на Шар
скачаш
и с мощ света дивиш!
Тъй в друг век Крали Марко -
сърце юнашко,
жарко -
търчал от рид на рид,
за бой в полята
скитал
и планини прелитал,
могъщ и страховит.
Преданьето твърди ни,
че след борби с години
той в пещера заспал;
но той щял пак да стане
да шета по балкани -
не е ли веч станал?
0 коментара:
Публикуване на коментар