Войводата Мануш Георгиев (1881 - 1908)

115 години от гибелта на Мануш Георгиев (Мануш войвода, Турновски, Струмишки) (10 август 1881, с. Турново, Струмишко – 7 февруари 1908, с. Долна Рибница, Петричко) – деец на българското национално-освободително движение в Македония и войвода на ВМОРО. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 2

 Роден е в будно българско семейство, с което от ранна детска възраст живее в Ново село, Струмишко. Учи в българската прогимназия в Струмица и в българското педагогическо училище в Сяр, където завършва втори педагогически курс. Още като ученик е посветен в делата на ВМОРО, заради което е изключен от педагогическото училище. 

По-късно е учител в струмишките села. През 1903 г. се присъединява към четата на Христо Чернопеев. От 1904 г. е назначен за околийски войвода на Петричката революционна околия. Облечен като селски ратай обикаля района и създава революционни ядра. Даровит оратор, обайващ населението с непринудено слово, сформира чета и си спечелва славата на народен защитник. 

Делегат е от Струмишки революционен окръг на конгреса на ВМОРО в Рилския манастир (1905). На нелегална конференция на 6 февруари 1908 г. в близкото до Петрич с. Долна Рибница присъства и Мануш войвода с други войводи и дейци на ВМОРО. След предателство участниците в конференцията са обградени от многоброен аскер и башибозук. 

Първоначално те успяват да се измъкнат, но отново са открити и обкръжени в местността Трънката. След 10-часова битка на следния ден загиват Мануш войвода и още 23-ма четници. Събитието остава в паметта на поколенията като Петричката епопея. През 1929 г. на лобното място е издигната братска могила, където са положени част от костите на героите. 

Днес местността се нарича „Манушов гроб“, а народът запява песен за падналите герои. Бюст-паметник на войводата е издигнат и в град Петрич.