115 години от гибелта на Мануш Георгиев (Мануш войвода, Турновски, Струмишки) (10 август 1881, с. Турново, Струмишко – 7 февруари 1908, с. Долна Рибница, Петричко) – деец на българското национално-освободително движение в Македония и войвода на ВМОРО.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 2
Роден е в будно българско семейство, с което от ранна детска възраст живее в Ново село, Струмишко. Учи в българската прогимназия в Струмица и в българското педагогическо училище в Сяр, където завършва втори педагогически курс. Още като ученик е посветен в делата на ВМОРО, заради което е изключен от педагогическото училище.
По-късно е учител в струмишките села.
През 1903 г. се присъединява към четата на Христо Чернопеев. От 1904 г. е назначен за околийски войвода на Петричката революционна околия. Облечен като селски ратай обикаля района и създава революционни ядра.
Даровит оратор, обайващ населението с непринудено слово, сформира чета и си спечелва славата на народен защитник.
Делегат е от Струмишки революционен окръг на конгреса на ВМОРО в Рилския манастир (1905).
На нелегална конференция на 6 февруари 1908 г. в близкото до Петрич с. Долна Рибница присъства и Мануш войвода с други войводи и дейци на ВМОРО.
След предателство участниците в конференцията са обградени от многоброен аскер и башибозук.
Първоначално те успяват да се измъкнат, но отново са открити и обкръжени в местността Трънката.
След 10-часова битка на следния ден загиват Мануш войвода и още 23-ма четници. Събитието остава в паметта на поколенията като Петричката епопея.
През 1929 г. на лобното място е издигната братска могила, където са положени част от костите на героите.
Днес
местността се нарича „Манушов гроб“, а народът запява песен за падналите герои. Бюст-паметник на войводата е издигнат и в град Петрич.
0 коментара:
Публикуване на коментар