Проф. д-р Георги Николов: Кражбата на история не носи дивиденти

За проблемите и задачите пред Македонския научен институт, за предстоящите прояви в чест на юбилеите на Илинденско-Преображенското въстание и на МНИ, за възможността да се ползва експертизата при взимането на политически решения и за перспективата да отбележим заедно със Скопие годишнината от гибелта на цар Самуил с председателя на МНИ проф. д-р Георги Николов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 6

Проф. д-р Георги Николов Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Завършил е специалност „История“ в Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и втора специалност български език и литература. С отличие е защитил дипломна работа на тема: „Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“. Бил е аспирант в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. След конкурсен изпит е назначен за асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Защитил е дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. Последователно е избран за доцент и професор. Чел е лекции в Университета на град Лодз, Полша, в Сеул, Южна Корея, в Неапол, Италия, От 1981 г. до сега е публикувал 10 книги, и над 800 студии, статии, рецензии, библиографии и научно-популярни очерци, посветени на проблеми от Българското и Балканското средновековие. Освен в България той има научни публикации в Германия, Грузия, Гърция, Полша, Русия, Северна Македония, Сърбия, Унгария и Франция. Участвал е с доклади и научни съобщения в над 70 научни форуми в България, Грузия, Полша, Северна Македония, Сърбия и Унгария. Г. Николов е референт за българските публикации в авторитетното немско списание за византийски изследвания Byzantinische Zeitschrift (München). Членува в редица фондации, научни и обществени институции. 

– Проф. Николов, неотдавна на Общо събрание бяхте избран за втори мандат за председател на УС на Македонския научен институт за още три години. Кои бяха основните акценти в отчета Ви за дейността на Института през изминалия период? Попречи ли пандемията и свързаните с нея ограничения на нормалната работа на МНИ? 

– Общото отчетно-изборно събрание на Македонския научен институт от 30 март 2023 г. се проведе съгласно устава на нашето сдружение. И през изминалия мандат, и през настоящия продължавам да смятам, че председателят на Управителния съвет е нещо като „пръв сред равни“. По тази причина направих опит да отчета не само извършената дейност, но и да посоча личностите, които са били двигател на нашата работа. Иначе за изминалите две години и осем месеца (29 юли 2020 – 30 март 2023 г.) от мандата на настоящите органи (Управителен съвет и Научен съвет) сухата статистика показва следното: проведени научни форуми – 20; научни публикации – издадени 19 книги; представени изложби – 15; сбирки на лектория „Македония“ – 13; електронен бюлетин „Българите на Балканите и по света – над 30 издания; обществени прояви – 47. 

През разглеждания период бяха отпечатани по четири книжки годишно от сп. „Македонски преглед“, като за 2022 и 2023 г. бяха спечелени проекти за неговото финансиране от Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката. Целогодишно се поддържа официален сайт и официална фейсбук страница на МНИ в Интернет. Различни изяви имаха още младежкият клуб „Даме Груев“, художествените ансамбли „Гоце Делчев“ и „Елици“. Редица научни и обществени прояви бяха изнесени извън столицата – в Благоевград, Варна, Гоце Делчев, Кюстендил и др., както и в Република Северна Македония – в Скопие, Битоля и др. 

Що се отнася до Ковид-пандемията, тя ни принуди да засилим електронното общуване – включително провеждане заседания на Управителен и Научен съвет, научни форми, заседания на редколегия и на Издателски съвет. 

– Имате ли впечатлението, че Македонският научен институт отвори още повече дейността си към обществеността у нас и на Балканите? Кои бяха основните направления на работа в тази насока – научни форуми, книгоиздаване, издателска дейност, информация или нещо друго? 

 – Да, всички горепосочени дейности направиха Института по разпознаваем, както за широката общественост, така и за ръководните политически кръгове в републиката. Срещите на ръководството на МНИ в Президентството, в Министерството на образованието и науката и в Министерството на културата свидетелстват за нарасналата роля на Института като научна и същевременно българска патриотична организация. Освен посочените от Вас направления, важна роля имаха и някои медийни изяви (например участието на наши учени в предаването на БНТ „История БГ“), както и участието на наши членове (доц. Наум Кайчев) в историческата комисия за преодоляване на противоречията с Република Северна Македония. 

– През тази година календарът ни предлага някои твърде важни годишнини – 120 години от Илинденско-Преображенското въстание и сто години от създаването на МНИ? Как Институтът се готви да ги посрещне? 

– В ход са редица прояви, свързани с тези годишнини. Още през април тази година учени от МНИ организираха във Варна конференция под наслов „Българският Илинден (1903)“. Председателят на МНИ участва като официален представител в Националния комитет за отбелязване на 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Съвместно с Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Института за исторически изследвания при БАН, МНИ участва в организирането на Тържествена научна сесия, която ще се проведе през юли месец в аулата на университета. 

Що се отнася до 100-годишнината на МНИ, предвиждаме провеждането на научен форум през есента, както и представянето на изложба, свързана с дейността на МНИ. Има и допълнителни дейности, които са пряко свързани с финансирането на Института и засега са поставени в позиция на изчакване. 

– Членовете на МНИ са високообразовани и компетентни хора, всеки от тях със солидна научна и академична позиция, но нямате ли впечатление, че много малко от тях са ангажирани в дейността на Института и че богатият научен потенциал на МНИ не се използва достатъчно? Как би могло това да се промени? 

– Привидно това е така. Най-активни са членовете на Управителния съвет и някои от членовете на Научния съвет. Това се обяснява, както с тяхната компетентност, така и с чувството им за отговорност и пристрастност с каузите на Института. Възможностите за публикации на страниците на сп. „Македонски преглед“ не са ограничавали никой от членовете на МНИ. Същото се отнася до издателската дейност, както и до провеждането на научни форуми на МНИ. Не трябва да се забравя, че се сменят и поколенията и някои наши членове не са така активни, както преди години. 

През последните една-две години бяха привлечени още учени от Софийския университет, от Нов български университет, от хуманитарните институти на БАН и от други институции, които активно се включват в научната дейност, т.е. има стремеж да се разшири кръгът на нашите членове, да се разтвори по-широко тематичното ветрило на изследванията ни. 

Публикациите в областта на езикознанието, художествената литература, фолклористиката и др. са знак за това. Предстоящото честване на 100-годишнината на МНИ е повод да се отправи покана към всички за ползотворна активност. Надявам се тя да намери подходящ отговор. 

– Като продължение на предишния въпрос. Стара слабост на взаимоотношенията между МНИ и институциите на държавата е, че експертизата на МНИ не се ползва в управленската практика и оформянето и провеждането на политически решения. Ако тази констатация е вярна, как би могла тя да се промени? 

– Постиженията в научната дейност обикновено не се манифестират шумно. Често пъти те не се забелязват от обществото. В областта на хуманитаристиката това важи с още по-голяма сила, защото на пръв поглед нашите научни открития не носят пряка материална печалба, а дори напротив, изискват средства за постигането им. До голяма степен нашата тиха работа остава самотно занимание. Вярно е обаче и друго. 

В нашия обществено-политически живот през последните 30 години така и не беше изработена дългосрочна концепция за бъдещето на националното ни развитие, стъпило върху основата на нашето историческо минало. Честата смяна в изпълнителната власт, особено през последните три години доведе до непоследователност в някои политически решения, отнасящи се до защитата на историческата истина. Нашите публикации, нашите познания са налице и който иска, може да се възползва от тях. 

За жалост, в динамиката на политическия живот у нас обаче понякога вземат връх хора, които слушат само собствения си глас. Винаги съм смятал, че най-голямото качество на всеки ръководител, не са толкова личните му способности, колкото тези на хората, с които се обгражда. 

 – Не Ви ли се струва, че има още много неща да бъдат направени, за да може дейността на МНИ и изработваните в него експертизи и становища да стигат да чуждите политици и институции в Европа и по света? Имаме ли някакви добри практики в това отношение? 

– Разбира се, че има добри практики. На първо място това е активното участие на наши учени в авторитетни международни научни форуми и отстояването на обективната историческа истина за миналото на българите от Средновековието до наши дни. Много важна роля имат и публикациите на чужд език. Така те по-лесно биха стигнали не само до учените, но и до политиците и институциите в чужбина. 

В този смисъл е важно и нещо друго, което смятам да поставя на вниманието на Управителния и на Научния съвет, а именно привличането на авторитетни чуждестранни учени и приемането им за членове на МНИ. Това трябва да става открито и с уважение към техните научни позиции. Ние имаме нужда от тях! – Вашата лична научна и изследователска работа е свързана със Средновековието и особено с живота и делото на българския цар Самуил. Той е една от личностите от общата ни история със Северна Македония, които Съвместната комисия със Скопие е одобрила за съвместни чествания. 

До 6 октомври, деня на смъртта на Самуил, има още много време. Как мислите, тази година ще бъде ли възможно да отбележим заедно със Северна Македония тази дата? – Като гледам случващото се в управленските кръгове на Република Северна Македония – не съм голям оптимист. Бяха пропуснати много възможности за общи чествания и при Траянови врата, и на укреплението Ключ, и на о-в „Св. Ахил“, и в Охрид. 

Цар Самуил, който е успял отново да обедини Българското царство, днес служи за разделение на две държави. Наскоро видях, че върху паметника му в Скопие е изписан със спрей надпис „Цар на Македония“. Само че авторът на този графит не може да оправдае текста с нито един исторически извор. Затова ми се струва, че кражбата на история не може да носи дивиденти за национално бъдеще. Преди девет години, когато бе тържествено отбелязана 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил, сякаш се отвори вратата за нови научни дирения, посветени на историята на България от края на Х и началото на ХІ в. Появиха се десетки публикации, които внесоха важни уточнения за този период от нашето минало. Използвам случая да кажа, че през настоящата година се очаква публикуването на още важни изследвания за историята на Самуилова България. 

– И накрая един личен въпрос – как съчетавате ангажиментите като председател на УС на МНИ с преподавателската Ви работа в СУ „Св. Климент Охридски“, с изследванията по любимите Ви теми? Готвите ли за публикуване някое свое проучване? 

– Предишният председател на МНИ доц. Александър Гребенаров разгърна работа на широк фронт, включвайки в арсенала на нашата дейност лекторията, електронния бюлетин, проектната дейност и още други мероприятия. Това ме накара да разчитам на помощта и съдействието на повече хора от ръководството (и не само от него) на Института. Сам едва ли бих могъл да свърша всичко. Благодарен съм на всички и по-стари, и по-млади членове на МНИ, които ме подпомагат в работата ми като председател. Добрата организация е важна основа за всяко ръководство. В битието си на студент в Исторически факултет съм запомнил онези преподаватели, които са ме водили за ръка в полето на науката. 

Техните съвети и напътствия са ми давали кураж да продължа научните си занимания. Смятам, че тази практика е много важна. Преподавателската дейност е изморителна, понякога и чисто физически, но тя дава удовлетворение. 

Не крия, че ми е приятно, когато на улицата ме срещне някой бивш мой студент и каже: „Благодаря Ви, г-н Николов, от Вас научих много!“ За съжаление, напоследък изследователската ми дейност върви на по-бавни обороти, поради липса на време. 

Писането по исторически изследвания изисква компактно време и непрекъснатост на мисловния процес. Все пак да кажа, че последната публикация, която подготвям, е посветена на демографските процеси в ранносредновековна България и ще бъде публикувана тази година в едно ново българистично издание в Република Южна Корея. 

Използвам случая да пожелая на всички членове на Македонския научен институт приятна лятна почивка и ползотворни научни изследвания! Ние и през лятото работим!