Според македонските изследователи съществуват „типично македонски” черти на македонската вариjaнта на црковнослованскиот jaзик: вокализация на еровете и смесване на носовките. Прецизният анализ на фактите от историята на книжнината ни обаче доказва, че и двете явления са характерни за развитието на старобългарския език през IХ – ХII в.
Историците на т. нар. македонски език твърдят: през периода ХIV – ХVIII в. македонскиот jaзик добива най-съществените балкански особености:
1. Аналитизъм, изразяване на отношенията без падежи.
2. Задпоставен член, който за разлика от българския има три варианта: човекот, човеков, човекон.
3. Удвояване на допълнението.
4. Употреба на да–конструкция вместо инфинитив.
5. Бъдеще време, което се образува с частици от глагола сака от хотѣти.
6. Глаголни конструкции от сум, имам и глаголна приставка от типа: сум доjден, имам доjдено, които са типични за всички балкански езици освен за българския.
7. Образуване на компаратив и суперлатив с "по" и "най".
Всъщност тройна членна система според картите на Българския диалектен атлас притежават голяма част от родопските говори чак до Ксанти (БДА. Обобщаващ том 2016: карта № М 50), както и още един западен ареал, в който се включват пограничните, моравските говори, селата в Трънско, Севернокюстендилско и югозападните говори в областта Македония (БДА. Обобщаващ том 2016: карта № 53 и № М 53).
Конструкциите с глаголите съм и имам и минало страдателно причастие съвсем не са непознати на българските диалекти по цялата езикова територия. Според специалистите диалектолози, които проучват говора на с. Еркеч, Поморийско, тези конструкции са типични не само за Еркеч, но и за тракийските говори, и за българските говори в днешна Румъния, тоест за широк източнобългарски ареал, който се обединява по този признак с югозападния в областта Македония.
Научната обективност изисква да кажем, че няма специфични езикови феномени в историята на т.нар. македонски език, които да го определят като отделен от българския.
0 коментара:
Публикуване на коментар