Митрополит Филарет като управляващ Охридско-Битолската епархия на БПЦ

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 1. Горан Благоев. Ловчанският митрополит Филарет като управляващ Охридско-Битолската епархия на Българската православна църква (1941 – 1944 г.)...127 - 152

Темата за дейността на Българската православна църква във възстановените екзархийски епархии в Македония и Тракия през Втората световна война е сравнително добре изследвана в съвременната ни историография. Това, разбира се, не отменя необходимостта от по-детайлно вглеждане във фактите, което позволява не само да се задълбочи познанието върху конкретните събития и процеси в новата ни история, но и да се открои в тях ролята на отделните личности. 

129 

Ловчанският митрополит Филарет1 е сред синодалните архиереи, на които е поверено администрирането на епархиите, отново присъединени към Българската църква през април 1941 г. – след включването на Царството към Тристранния пакт през март същата година и пре- доставянето на възможността българските държавни и военни власти да администрират по-голямата част от Западна Тракия, Източна и Вар- дарска Македония и Западните покрайнини до линията Пирот – Враня – Скопие. 

В края на същия месец, след двудневно извънредно заседание Светият синод приема „канонически мерки за възстановяване ведомството на светата ни Църква в новоосвободените епархии от нашата църковна област“2 и организира там четири епархии: Маронийска, Струмишко-Драмска, Скопско-Велешка и Охридско-Битолска, която се предвижда да включва градовете Прилеп, Крушево, Битоля, Ресен, Ох- рид, Струга, Кичево, Дебър, Костур и Лерин. Митрополит Филарет е назначен за управляващ Охридско-Битолската епархия. 

Към този момент, от четиримата синодални архиереи, на които е поверено администрирането на диоцези в новоосвободените земи, той има най-кратък стаж като митрополит. Останалите също не са с впечатляващ опит, тъй като всички имат практика като титулярни митрополити по-малко от 10 години. Вероятно Синодът решава да по- вери отговорността на подобно служение, което е свързано и с продължителни пътувания, на архиереи от т.нар. младши състав. 

Възможно е това да е една от причините да не бъде изрядно спазен църковният 

1. Роден във Варна на 26 октомври 1903 г. с името Атанас Атанасов Панайотов. През 1928 г. той завършва Богословския факултет на Софийския университет. Четири години служи като епархийски проповедник при Варненско-Преславската митрополия. На 30 януари 1932 г. приема монашество под името Филарет. От септември 1933 г. до есента на 1935 г. е протосингел на Неврокопска епархия. В този период е въздигнат в архимандритско достойнство. Има едногодишна специализация по каноническо право в Страсбург (Франция). След завръщането си е назначен за протосингел на Софийска епархия. На 27 ноември 1938 г. е хиротонисан за епископ с титлата „Знеполски“ и става викарий на Софийския митрополит Стефан. На 21 май 1939 г. е из- бран за Ловчански митрополит. През есента на 1943 г., след кончината на цар Борис III, по предложение на Двореца е определен за настойник на малолетния цар Симеон II, но под натиска на Светия синод отказва. Умира на 28 юни 1960 г. в София. Погребан е в катедралния храм на Ловчанска митрополия „Св. Троица“. 

2 ЦДА, ф. 791К, оп. 1, а.е. 67, л. 31 и 37. Протокол № 4 от 29 април/16 април 1941 г. 

130 

принцип, съгласно който управлението на една епархия се поверява на митрополит от съседна или близка епархия. Този принцип за близосед- ство е спазен само при Борис Неврокопски, който администрира Струмишко-Драмска епархия, и при Стефан Софийски, към чиято епархия са присъединени енориите в Пиротско, Царибродско и Босилеградско, докато при Филарет Ловчански и Софроний Търновски принципът е нарушен, тъй като епархиите им са в Северна България, при това твърде отдалечени от Вардарска Македония. 

Друг възможен мотив изборът да падне на тези двама архиереи може да бъде открит в длъжностите, които са заемали преди избирането им съответно за Ловчански и за Търновски митрополит3. 

Конкретно биографията на Филарет е свързана със служение като протосингел на Неврокопска епархия от септември 1933 г. до есента на 1935 г., в края на управлението на Неврокопския митро- полит Макарий. Длъжността позволява на йеромонах Филарет да установи и контакти със структурите на ВМРО в района. Още при идването му в епархията той е посрещнат изключително доброжелателно и от представителите на организацията, тъй като е духов- но чедо на Варненско-Преславския митрополит Симеон – мастития български архиерей, който по същото време (есента на 1933 г.) се обявява категорично срещу опитите за българо-сръбското църковно сближаване4, тъй като то не носи никакви позитиви за културните и религиозните права на македонските българи под югославска власт. 

Това споделя и йеромонах Филарет в писмо до своя духовен баща митрополит Симеон: „Вие без да подозирате, по един косвен път направихте с Вашите изявления така, щото факторите на маке- донското движение тук да се отнасят с известно уважение и към мен, защото до сега съм служил при Вас. Тук всички четат с голем интерес изявленията Ви и добавят – „новият ни протосингел е от дядо Симеоновата школа“ 5...

Целия материал четете по-късно...