Тържествена научна сесия „100 години Македонски научен институт“

Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова

Снимка: БНТ

В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествена научна сесия „100 години Македонски научен институт“. В научния форум, организиран съвместно от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Македонския научен институт, участваха учени и общественици от България, Косово, Полша, Северна Македония и Унгария. 

Събитието бе открито от декана на Историческия факултет проф. Мира Маркова, която приветства всички официални гости на събитието - вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, заместник-ректора на Алма матер проф. Георги Вълчев председателя на Македонския научен институт проф. Георги Николов, извънредния и пълномощен посланик на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов, участниците в конференцията, членовете и сътрудниците на Македонския научен институт, преподавателите и студентите, присъстващи в Аулата. 

 Проф. Маркова припомни, че бурните политически събития през 1923 г. се отразяват върху национално-освободителното движение на българите в Македония. „Македонският научен институт се учредява именно в този преломен момент, защото тогава съдбата на българите в Македония отново е поставена на изпитание. Категорично и ясно интелектуалците на онази епоха искат да заявят пред международната общественост истината за народностния и културен облик за населението в областта", посочи проф. Маркова и допълни, че доколкото Софийският университет е средището на интелектуалния елит на България, не е учудващо, че в една от неговите аудитории подемат идеята за създаването на Македонския научен институт. Тя припомни накратко историята на института, дейността му през годините и ролята на първия му председател проф. Иван Георгов. 

 Проф. Маркова поздрави всички членове и сътрудници на Македонския научен институт, които са положили огромни лични и професионални усилия, за да върнат института където е неговото място – сред ключовите научни институции у нас и с научни средства и методи да се борят за отстояването на историческата истина. 

Председателят на Македонския научен институт - проф. дин Г. Николов и популярният български журналист Костадин Филипов заедно с част от гостите на събитието от Р Северна Македония - Владо Перев и Симеон Симев

Снимка: БНТ

"Днес за нас е изключително тържествен ден, защото точно тук, в аулата на Софийския университет преди 100 години общественици, учени, професори, преподаватели, основават Македонския научен институт, за да проучва историята, географията, етнографията, стопанския живот на Македония, да събира исторически материали за освободителните войни на македонските българи, като подготвя системна и подробна история на тези борби". Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в словото си на тържествената научна сесия за отбелязване на 100 години от създаването на Македонския научен институт. 

"Разбираме колко прозорливи са били професорите Иван Георгов, Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Александър Балабанов, Никола Милев, общественици като Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Спиро Константинов, Георги Маджаров и редица други от първия Управителен съвет на Македонския научен институт. От цялата мъдрост и научна прозорливост на основателите бихме имали нужда днес, и аз имах надежда, че в тази зала днес ще има и много от представителите на изпълнителната власт, и на парламента", каза Йотова. 

Тя добави, че не само патриотизмът, но и научната подготовка, тезите, историята, анализите, идеите, вижданията, днес биха били много полезни в изключително деликатните отношения, които имаме с нашите съседи. Това личи и от последните забележки и препоръки на Европейската комисия по отношение на присъединяването на Република Северна Македония към европейското семейство. 

"Политическата поляризация, безсмислените вражди и омразата пречат на работата на парламента в Скопие, и това го виждаме особено през последните месеци. Това няма как да не помрачи европейското бъдеще на нашата съседка, което всъщност всички ние искаме. Няма как Северна Македония да се приплъзне в пакет с Албания при преговорите за присъединяване към Европейския съюз, след като не изпълнява препоръките на Съвета, след като има няколко европейски решения по този въпрос, след като България поставя своите условия и беше подкрепена от европейските си партньори. Няма как, колкото и действия да се извършват - задкулисно и предкулисно, да се започне със същинските преговори с Република Северна Македония, преди да се изпълнят условията да бъдат записани правата на българите в македонската конституция", каза в словото си вицепрезидентът. 

Илияна Йотова отбеляза още, че точно членовете на Македонския научен институт през всички години много зорко са следили тези процеси, правили са анализи, давали са идеи и препоръки, които за съжаление невинаги са били чути. България се отнася с разбиране, толерантност и партньорство към всички държави, изразили своето желание да станат част от Европейския съюз, включително и към Република Северна Македония - от 2017 г., от подписването на договора за добросъседство, до този момент, страната ни извърши много конкретни стъпки, за да помогне на своите съседи, заяви Илияна Йотова. 

"Още през 2019 г. президентът Румен Радев внесе в диалога с Република Северна Македония тезата за наложителната промяна в Конституцията и признаване правата на българите. Текстът за промяната е готов, внесен е за разглеждане, но няма нито политическа, нито обществена воля той да премине както през комисиите, така и през пленарната зала", каза вицепрезидентът в словото си. В заключение вицепрезидентът Илияна Йотова призова:

„Нека да окуражим ръководството и сътрудниците на института да продължават да търсят своите съмишленици в Северна Македония, защото само заедно можем да изкореним езика на омразата, само така можем да помогнем на нашите съседи по пътя им към европейското членство. Като съвременна държава България приветства скъсването с репутацията на Балканите като възел на доморасли и братоубийствени вражди“. 

Проф. Георги Вълчев поднесе приветствие от името на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. 

В него се посочва, че за академичната общност на Софийския университет е повод за гордост, че преди един век именно в Ректората петдесет и двама известни български интелектуалци – историци, езиковеди, писатели, публицисти, юристи, медици, родени в Македония, полагат основите на Македонския научен институт, а през годините част от института са редица утвърдени учени от Софийския университет. 

„Днес повече от всякога виждаме колко страшно е човек да е безпаметен и дейността на хора като вас ни учи на уважение към предците, съхранява историческата памет и дава смисъл и насоки за бъдещето. Македонският институт неуморно следва своята мисия да опазва автентичните спомени от миналото на Македония и Одринска Тракия като основа за по-доброто разбирателство и бъдеще“, се посочва в адреса. 

 Проф. Георги Вълчев отбеляза, че точно в такива кризисни моменти и години след националната катастрофа в обществото текат процеси на тотална конфронтация и физическо ликвидиране на представители на едни или други идейни течения, Македонският научен институт и неговото създаване показват, че паметта е нещо изключително важно. „Човек обикновено е устроен така, че преодолява кризисните моменти с помощта на забравата“, посочи проф. Вълчев и подчерта, че има неща, които трябва да се помнят, защото зад тях стоят съдбоносни процеси и драмата на хиляди семейства и Македонският научен институт показва, че това се прави, за да можем да вървим напред заедно с паметта си. 

Извънредният и пълномощен посланик на Република България в Република Северна Македония Ангел Ангелов прочете адрес от заместник-министър председателя и министър на външните работи г-жа Мария Габриел, в който се посочва, че в общото европейско семейство научните изследвания са един от ключовете за развитието на обществото и тя е горда с начина, по който трудовете на изследователите представят България в европейското научно пространство. 

„Те са свидетелство за висок професионализъм и уважение към автентичните исторически извори и научна независимост. Вашият път е пътят на научната отдаденост. Вие разкривате характера и същността на българското наследство и предавате на нас и нашите деца като пример за безгранично и непримиримо родолюбие“, се посочва още в адреса. 

Ангел Ангелов подчерта, че идеята, за която работи Македонският научен институт е жива, защото владее умовете и сърцата на много хора. 

Юбилейната научна сесия продължи с приветствия от различни институции, сред които Българската академия на науките, Института за исторически изследвания при БАН, Тракийския научен институт и др. Със свое слово се обърна и първият жив председател на МНИ след неговото възстановяване през 1990 г. проф. д-р Димитър Гоцев. Във връзка с навършването на кръгла годишнина на члена на МНИ и дългогодишен български дипломат Любчо Трохаров бе връчен Почетния знак на Македонския научен институт „За заслуги“. 

В двете работни заседания на юбилейната научна сесия доклади изнесоха проф. д-р Георги Н. Николов, доц. д-р Димитър Митев, проф. д-р Михаил Неделчев, докторант Елена Слатинска, проф. д-р Ана Кочева, Николай Поппетров, проф. д.и.н. Трендафил Митев, проф. д-р Валентин Китанов, Симеон Симев от Република Северна Македония, проф. д-р Светлозар Елдъров, проф.д.и.н. Ярослав Рубаха от Полша, проф. д-р Мемли Красничи от Косово, д-р Фабио Бего от Италия, доц. д-р Чаба Жебьок от Унгария. Проф. Анна Чолева прочете доклад от името на проф. д.ф.н. Владко Мурдаров. 

Предварително на сайта Трибуна.мк бе публикувано приветствието на журналиста и общественик от Северна Македония Владимир Перев, който също взе участие в сесията, под заглавие „Македонският научен институт и новото време на България, Македония и Европа“. 

Македонският научен институт е учреден на 21 декември 1923 г. в аудитория 10 на Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 52-ма български интелектуалци, родени в Македония. 

Преобладаващата част от членовете основатели на Македонския научен институт са били именити историци, езиковеди, етнографи, писатели, юристи, медици, икономисти, художници и други. Те са заемали важни постове в престижни научни учреждения, в обществено-политически организации и в държавни институции, поради което са имали голяма популярност и авторитет в страната, а много - и в чужбина. 

 Сесията бе закрита с тържествено вокално изпълнение на МНОГОЯ ЛЕТА от младежката група Елици (с диригент Даниел Иванов) и оперните изпълнители Славин Пеев и Христо Христов (братов правнук на Гоце Делчев).

Костадин Филипов