МНИ е интелектуален букет на научната мисъл в България

С научна конференция „100 години Македонски научен институт“ на 8 декември 2023 г., в Културно-информационния център на Р България в Скопие, бе отбелязан юбилея от създаването на Македонския  научен институт. В присъствието на много гости бяха прочетени научни доклади и приветствени речи от членове на Македонския научен институт, от представители на институти от Българската академия на науките, от висши учебни заведения, от Българското сдружение на родовете от Македония и от български интелектуалци в Република Северна Македония. 

Водещ на заседанията бе г-жа Елена Слатинска, културен аташе на Р България в Р Северна Македония. Форумът бе открит с обръщение от името на директора на Културно- информационния център г-жа Антония Велева, в което се изтъкна, че „както преди 100 години, така и днес МНИ остава без аналог в познанието“. 

В приветственото си слово генералният консул на България в Битоля г-н Николай Димитров изрази убеденост, че „годините дават нов акцент в дейността на МНИ“, която е особено полезна с оглед перспективите в Югоизточна Европа. 

Посланикът на Р България в Р Северна Македония, негово превъзходителство г-н Ангел Ангелов поздрави участниците и гостите на конференцията по повод забележителната годишнина на Македонския институт и изтъкна неговото значение като важно духовно средище. 

След приветствията бяха представени научни доклади и съобщения от участниците във форума: председателят на Македонския научен институт – проф. д-р Георги Н. Николов (Македонският научен институт от 1923 до 1947: родолюбци победени от родоотстъпници), проф. д-р Михаил Неделчев (Любомир Милетич и Симеон Радев – дейни членове на Македонския научен институт), доц. д-р Елка Трайкова (Македония в песни: Антология на българската поезия за Македония), доц. д-р Ангел Джонев (Железница без край. Проектът за жп линия София – Кюстендил – Скопие), проф. д-р Георги Н. Николов (Публикацията на Иван Дуйчев за цар Самуил в сп. „Македонски преглед“ от 1933 г. и новите интерпретации към сведенията на Анна Комнина), доц. д-р Александър Гребенаров (Издателската политика на Македонския научен институт (1923–2023), проф. д-р Боряна Бужашка (Македония в творчеството на художника Александър Божинов), докторант Елена Слатинска-Ованезова (Обществено и политическо значение на МНИ в периода 1923–1947 г. в България и в чужбина),

Костадин Филипов (Ликвидацията на Македонския научен институт през 1947 г. – част от националното предателство). 

С емоционален заряд бяха словата на Симеон Симев (Приспомен са срещите с дейци на МНИ), на проф. д-р Георги Трендафилов (И въпреки всичко ние помним) и на журналиста Владимир Перев, който се спря на някои дискусионни въпроси от миналото и настоящото на Р С Македония. 

От Българското сдружение на родовете от Македония (БСРМ) направиха изказвания: г-жа Райна Дрангова (Известни членове на Македонския научен институт от семейство Станишеви), г-жа Елисавета Шапкарева (Видни писатели и литератори в Македонския научен институт) и братовия правнук на Гоце Делчев, г-н Христо Христов (Културното сътрудничество в полето за съревнование между народите). 

Именно г-н Христов характеризира Института с думите: Македонският научен институт е интелектуален букет на научната мисъл в България! 

Председателят на БСРМ Елисавета Шапкарева подари на КИЦ на Р България в Скопие фототипни издания на Сдружението. Книги, издадени от Македонския научен институт бяха дарени от проф. Георги Николов на Културно-информационния център, а също и на гостите на форума, след което със заключителните думи той закри тържествения научен форум. След края на кръглата маса проф. д.и.н. Иван Илчев представи в залата на Културно-информационния център изложбата „Европейска етническа картография за Македония до Балканските войни“. 

Паната, предизвикали интерес сред гостите, включват карти, създадени през XIX–XX в. от европейски пътешественици и учени. 

След завършване на тържественото отбелязване на столетната годишнина на Македонския научен институт негови представители и други участници в научния форум поставиха цветя на саркофага на българския революционер и идеолог на ВМОРО Гоце Делчев в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.