Още от времето на Югославия албанското население във Вардарска Македония отдава голямо значение на използването на своята национална символика в публичната сфера. По този начин се отстоява не само националната идентичност на албанците в тази страна, но и се подчертава тяхната териториална компактност и обособеност, желание за доказване на автохтонност, за запазване и увеличаване на колективните им права, за противопоставяне на македонския национализъм.
Разбира се, дебатите и сблъсъците по въпросите за употребата и разпространението на символите между представители на албански и македонски политически партии, обществени организации, медии се засилват в периодите преди и по време на изборите (парламентарните и президентските избори в страната ще се проведат през пролетта или лятото на следващата година), като най-вече опозиционните партии и от двата етнически лагера охотно използват националистическата реторика, за да мобилизират по-голяма подкрепа. Напрежението между албанските и македонските партии се засилва и във връзка с промените на Конституцията на Република Северна Македония, защото албанските политически лидери като цяло показваха готовност да замразят исканията си за разширяване на колективните права на албанците в името на евроатлантическата интеграция на страната.
Проблемите, които създава македонската опозиция във връзка с вписването на българската общност в конституцията, с което се застрашава процесът на присъединяване към ЕС, се схваща от албанските политици като грубо нарушаване на договорката националистическите претенции да бъдат поне временно загърбени в името на голямата цел.
Поредният кръг от „битката на символите“ беше стартиран от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Лидерът на тази партия, Християн Мицкоски, поиска да се задължат всички училища да изпълняват химна на Република Северна Македония. Няколко скопски общини, управлявани от неговата партия, вече приеха решение учебният ден в техните училища да започва с химна на страната с аргумента, че така ще създават уважение и любов към родината сред децата още от ранна възраст. В тази връзка Мицкоски заяви:
„Призовавам министъра на образованието (Йетон Шачири – албанец, б.а.), това да стане държавна политика и същевременно политика, която всички общини, без разлика от коя политическа партия идва нейният кмет, да изпълнява химна на Северна Македония, защото има държави, като например нашият стратегически партньор, САЩ, където има много националности, но всички стоят прави и тихи, докато се изпълнява химнът на Америка и всички са горди, докато слушат химна на Америка и всички уважават знамето на Америка, по-точно националното знаме. Ако има някой, който не уважава националните символи на страната, където живее, тогава наистина имаме сериозен проблем в системата“.
Тези думи на Мицкоски предизвикаха възмущение сред албанските политици и общественици, като преобладаваха оценките, че не може да става и дума за сравнение между Северна Македония и САЩ що се отнася до правата на общностите.
Срещу това искане най-силно реагира Билал Касами, лидер на Движение „Беса“ и кмет на община Тетово, който заяви, че националният химн не отразява мултиетническата действителност на обществото в Северна Македония – затова химнът не може да се изпълнява в общините с албанско мнозинство.
Касами обяви, че и албанският химн трябва да се изпълнява не само във всяко албанско училище, но и навсякъде, където има дори и един албански ученик. Кметът на Тетово подхвърли язвително, че председателят на ВМРО-ДПМНЕ и кметовете на общините от тази партия могат да изпълняват „македонския химн всяка сутрин, дори и в неделя, но в дворовете на своите къщи“.
Точните думи на Касами, изречени в едно телевизионно предаване, бяха следните:
„В този случай, ако се вземе някакво законово решение за изпълняване на химна на държавата, със сигурност, за да се уважава мнозинството от гражданите, които са от албанската общност, ще трябва да се изпълнява и албанският химн“. Билал Касами се аргументира с етническия състав на държавата:
„Докато това е действителността... това означава, че или трябва да се промени химнът на държавата и да се уважава културното и етническото многообразие, или, ако се одобри решение, така както е, да се изпълнява, тогава трябва да се уважава мултиетническата същност на държавата и на обществото и по места, в общините или в населените места с албанско мнозинство, като втората общност по брой, трябва да се изпълнява и албанският химн“. След това кметът на Тетово добави, че „тъй като има много общини, в които албанците не са мнозинство, но има голям брой албански училища, за да се отговори на нуждите на албанците, и в този контекст навсякъде, където се учи албански език, трява да се изпълнява албанският химн“.
Паралелно със споровете около химна се поднови и противопоставянето на символи с религиозна окраска.
В Северна Македония издигането на религиозни обекти се смята и от двете страни (християни и мюсюлмани) като опит за „маркиране на територия“ и за оказване на натиск върху религиозните и националните чувства на „другите“. Последният такъв случай съвпадна със споровете около химна и допълнително увеличи напрежението между общностите – този път на религиозно-национална основа. В средата на ноември в Попова шапка (наричана от албанците Слънчевия хълм) над Тетово беше издигнат 15-метров кръст. Това предизвика брожение сред албанското население, което е мнозинство в района. Съветниците от албанските партии в община Тетово поискаха този обект да се премахне, защото бил поставен нелегално, както и да „няма селективно отношение към религиозните символи“.
Кметът на Тетово, Билал Касами, поиска категорично премахването на кръста:
„Призоваваме Комисията за връзки с религиозните общности, Македонската православна църква – Охридска архиепископия, по-точно Тетовската митрополия, в съответствие с техните компетенции, да предприемат мерки да премахнат сами кръста, както и да не позволяват вярата да се превръща в инструмент за създаването на напрежения между нашите граждани“. Това изказване на Касами беше направено на обща пресконференция с неговите коалиционни партньори – Изет Меджити, председател на Европейското движение за промяна (което се отцепи от Демократичния съюз за интеграция), и Африм Гаши, председател на „Алтернатива“. Община Тетово изпрати инспектори за проверка на терен, като тяхната позиция е, че кръстът е поставен без нужното разрешение и предупредиха, че ще спазват всички законови процедури за неговото премахване.
От своя страна Комисията за връзка с религиозните общности отправи призив за въздържане от страна на гражданите, а въпросът да се реши от компетентните институции. От тази комисия и от манастира „Свети Наум Охридски Чудотворец“ заявиха, че кръстът е религиозен символ, част е от църковния комплекс и не би трябвало да накърнява ничии чувства.
Поставянето на кръста предизвиспорове и между албанските партии. Представители на Демократичния съюз за интеграция, който е част от управляващата коалиция, и Движение „Беса“, което е опозиционно в национален мащаб, но управлява община Тетово, си отправиха взаимни обвинения, че този кръст е поставен в координация с ВМРО-ДПМНЕ, за да се предизвиква напрежение между гражданите.
В тази ситуация спорът около кръста, но и около други подобни религиозни и национални символи, ще продължи да се раздухва от националистически политици в Република Северна Македония с цел етническа (и религиозна) мобилизация на електората.
Що се отнася до албанците на Балканите, не само проблемите, които създават опозиционните македонски партии по пътя на Република Северна Македония към ЕС разпалват техния национализъм. Безогледният натиск на Гърция върху Албания във връзка със случая Фреди Белери (политически лидер на гръцкото малцинство в Албания, избран за кмет на община Химара, задържан по обвинение в купуване на гласове) и заплахата на Атина да блокира започването на преговорите за членство в ЕС на своята северозападна съседка, ако Белери не бъде освободен, също служат за катализатор на албанския национализъм.
Тези процеси, заедно със западния натиск върху Косово да създаде Асоциацията на сръбските общини, което застрашава суверенитета на Прищина върху части от държавната територия, ще доведат до преоценка на идеята за евроатлантическата интеграция като най-добрата възможност за осъществяване на албанските национални аспирации сред по-широки обществени кръгове в Албания, Косово и Северна Македония. Това вещае нов ръст на албанския национализъм в Западните Балкани през следващите месеци, което ще се отрази, на първо място, върху политическата стабилност на Република Северна Македония.
Д-р Антон Панчев
0 коментара:
Публикуване на коментар