Развитието на МНИ до 2008 г. е сред сериозните постижения на българската интелигенция

Създаването и развитието на МНИ до 2008 година беше едно от най-сериозните постижения на българската интелигенция през периода на прехода За новата стратегия на борбата за истината около Македонския въпрос, за оцеляването на МНИ в условията на икономическа криза, за формирането на професионална общност у нас по проблемите на отношенията ни със Скопие и за перспективите за научните изследвания в тази област с проф. д.и.н. Трендафил Митев разговаря журналистът Костадин Филипов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 11

Проф. Трендафил Митев е роден в София на 15 март 1950 г. През 1972 г. завършва висшето си образование – специалност „История“. С изследване на националната проблематика започва да се занимава през 70-те години и в 1980 г. публикува първата си научна статия „Стефан Стамболов и Македонският въпрос“. През 1981 г. защитава дисертация и придобива научната степен „доктор“. От 1985 г. е доцент, през 1995 г. защитава дисертация за доктор на историческите науки, а от 2013 г. е професор. Участва в Учредителното събрание за възстановяване на Македонския научен институт (1990). От тогава е избиран за член на Научния съвет и член на редакционната колегия на сп. „Македонски преглед“. През 1998–2008 г. е зам.-председател, от 2008 до 2014 г. е председател на МНИ. Автор е на 25 научни монографии, над 200 изследователски студии и статии, както и на множество популярни материали в пресата. Приносите му в науката са от областта на българската военна история, историята и теорията на социалдемокрацията и историята на българската емиграция в Новия свят. През 1976 г. специализира в Киев, Петербург и Москва. През 1988–1989, 1990, 1995 и 2001 г. работи в Южноилинойския университет; в „Хувър Институт“ при Станфордския университет в Калифорния; в Конгресната библиотека във Вашингтон и архива на ЦК на „Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия“ (МПО), във Форт Уейн, Индиана, САЩ. Съдейства за възстановяване и активизиране на отношенията между ВМРО, МНИ и МПО. Получава разрешение да пренесе копие на основна част от архива на организацията в МНИ, с което е спасено ценно богатство за историята на българския народ. 

– Проф. Митев, Вие оглавихте Македонския научен институт през 2008 г. и сте третият му председател след възобновяването на неговата дейност. Имаше ли вече знаци, че МНИ е стъпил на краката си и връща стария си авторитет на сериозна научна организация и експертен център? 

– Аз съм сред 40-те основатели на новия МНИ в София на 3 май 1990 г., така че съм свързан с развитието на института и до 2008 г. Първо като член на Научния съвет и Редколегията на сп. „Македонски преглед“, а от 1998 до 2008 г. и заместник-председател. Познавам отвътре „стъпването на краката“. Без преувеличение ще кажа, че създаването и развитието на МНИ до 2008 г. беше едно от най-сериозните постижения на българската интелигенция през периода на прехода след 10 ноември 1989 г. 

Сред основателите привлякохме академиците Христо Христов, Веселин Хаджиниколов, Иван Дуриданов, Васил Гюзелев, професорите Добрин Мичев, Дойно Дойнов, Веселин Трайков и др. След това наложихме редовното излизане на сп. „Македонски преглед“; ежегодно публикувахме по 5–6 нови научни монографии. 

Между тях бе и четиритомната история на „Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи“; започнахме отбелязване на значимите исторически годишнини на представителни научни конференции. И нещо особено важно – въведе се практиката нашата научна продукция да се дарява на над 60 държавни библиотеки в чужбина, на български университети и читалища. Така МНИ се превърна в главен фактор, популяризиращ националноотговорната, държавническа мисъл сред нашето общество и пред външния свят. 

Тази функция МНИ реализира и с конкретни приноси в реалния политически процес: през 1990 г. възстановихме историческата връзка между МНИ и МПО в Новия свят; заедно проведохме Втория велик македонски събор през 1991 г., когато формулирахме нова стратегия по Македонския въпрос: да съдействаме за приемането на България и Република Македония в ЕС, за да паднат границите между нас и така да се даде свобода на българите в Повардарието. Лично написах черновата на декларацията, с която през януари 1992 г. се обобщи становището на МНИ пред президента и премиера на България за необходимостта нашата страна първа да признае Република Македония. Тази наша идея се реализира и на практика – Република България първа призна Република Македония. Така че към 2008 г. МНИ действително вече беше солиден, активен и плодотворен фактор в духовния живот на България. 

– Какви бяха основните задачи, които си поставихте тогава във Вашия първи мандат като председател? МНИ да порасне още повече и да добие зрелост ли? Или нещо друго? 

– Началото на моите два председателски мандата съвпадна с появата на няколко нови сложни обстоятелства. Най-напред избухна голямата икономическа криза от 2008 до 2012 г. Тя влоши финансирането на нашата дейност, тъй като бюджетът на МНИ падна в някои години до 17–18 000 лева. Починаха и едни от най-активните дейци сред основателите на МНИ, като професорите Добрин Мичев, Веселин Трайков, Стефан Радулов, Петър Шапкарев, Георги Даскалов. И нещо особено важно: през 2006 година от властта в Скопие отпадна по-цивилизованото и комуникативно поколение на Любчо Георгиевски и Борис Трайковски. 

В тази обстановка екипът ни трябваше да се мобилизира в допълнителна степен, за да можем да запазим темпото на нашата дейност. Научните ни издания продължиха да излизат редовно. От 2008 до 2014 г. с „Македонски преглед“ реализирахме 24 тома, в които се обнародва 5000 страници първокласен научен текст; издадохме и 20 нови научни монографии, които добавиха 6000 страници нови изследвания. Въпреки икономическата криза запазихме и изплащането на хонорари за нашите автори от уважение към труда на учените. 

През 2009 г. проведох преговори с Конгресната библиотека във Вашингтон и постигнах договореност сп. „Македонски преглед“ да се включи за пръв път в международната рейтингова класация ЕBSCO. Много усилия положихме за привличането на младото поколение историци, което постепенно формира новото кадрово ядро на МНИ. Продължихме активното сътрудничество с Филиала на МНИ в Благоевград. 

За пръв път установихме тясно творческо сътрудничество и с Института за исторически изследвания при БАН и Военна академия „Г. С. Раковски“ за реализация на най-значимите международни форуми. За пръв път привлякохме чужди учени в редакционната колегия на сп. „Македонски преглед“ – проф. Константин Йордан и доц. Дмитрий Лабаури. 

В международните конференции, посветени на 70-та годишнина от второто българско управление в Македония и 100-годишнината от Балканската война, през 2011 и 2012 г. участваха по над 100 души, включително учени от Русия, Полша, Унгария, Гърция, Албания, Република Македония, Словения. Така МНИ допринесе за възстановяване на връзките с българистите в чужбина. През двата ми мандата се активизира издаването на трудове по Македонския въпрос в брошурен вид на чужди езици. Това ни позволи в 2008 г. да организираме и първото представяне на нашата научна продукция в Централата на ЕС в Брюксел. На евродепутати и журналисти дарихме най-новите си и солидни издания. 

МНИ беше първата значима институция в България, която изостави толерантността към политиката на Н. Груевски. Неговата дейност подложихме на принципна критика в редица наши декларации, публикувани в списанието и изпращани до отговорните фактори в София. Така дадохме съществен принос за формулирането на добре известните условия, при които до 2017 г. България не подкрепи членството на Република Македония в ЕС. 

Полемизирахме активно и с македонистката историография по въпроси, касаещи нашата култура в Македония. Тези резултати създадоха предпоставки за първото тясно интегриране на институтската дейност с политиката на президента Георги Първанов по националната проблематика. Без преувеличение това беше един от върховите моменти на сътрудничество между двете институции. Осигурявахме на президента Първанов обобщена информация за антибългарските изяви на македонистите, а той подкрепяше института в текущ порядък. Наши делегации участваха в международни научни конференции в Москва и Рязан, Русия, посветени на важни проблеми от областта на новата история. 

От 2008 до 2014 г. МНИ беше колективен член на „Центъра по демографска политика“ и със свои участници подпомогна за седемте национални форума, посветени на демографската криза, от които останаха най-ценните сборници по тази проблематика. Наша делегация през 2013 г. реализира първото поклонническо посещение в Атон. И там дарихме най-ценното от старата и новата научна продукция на института, за да може тя да се използва от чуждите учени, работещи в библиотеката на манастира „Св. Георги Зограф“. 

За пръв път интерес към нашата научна продукция проявиха историци от Австралия и Нова Зеландия, на които бяха изпратени интересуващите ги издания. Сред най-значимите добродетели, на които се радваше академичната общност в МНИ през годините, в които имах честта да бъда председател, беше академичната толерантност, откритостта и колективността в нашата работа. Всички въпроси се формулираха от УС, а начинът, по който те трябва да се претворят, се определяше от Научния съвет, след което за всичко се даваше отчет пред годишните събрания. И ще добавя още нещо – ние не допуснахме политизация. 

В МНИ работеха хора с различни политически предпочитания, но и с един общ компонент в мирогледа си – родолюбието. Затова МНИ не се превърна в придатък към политическа партия, нито беше пропаганден инструмент на ВМРО. Двете тези институции на практика взаимно се допълваха в народополезните си дела. 

 – Вие сте известен преподавател в софийски висши училища. Как мислите, здрава ли е връзката между научната и академична мисъл у нас със специфичната дейност на МНИ? Плаши ли учените в България темата „Македония“? 

– През последните 30 години в България се оформи една стабилна и представителна професионална общност, която превърна Македонския въпрос и защитата на българските национални интереси в трайно професионално занимание на научна основа. Тези от колегите, които преподават във висшите училища, формират около себе си кръгове от студенти съмишленици. Това със сигурност може да се каже за Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, както и в УНСС – София и др. Но интересът се развива и съществува главно между младите специалисти, които изучават специалностите „История“ и „Международни отношения“. 

Струва ми се обаче, че по-нататък, при останалите университетски специалности, нишката някъде се къса. 

 – Работите с млади хора, имате много докторанти, които се занимават и с други теми от науката „История“. Как мислите, не избледнява ли интересът към Македония в научните изследвания на младите учени? 

– Този въпрос има своите корени още в гимназиалното образование на съвременната младеж. Там възпитаването на националните добродетели сред младите хора не е на необходимото равнище. И с учебната литература, и с равнището на преподаването от страна на учители, а и с участието (или неучастието) на учениците в различни кръжоци, екскурзии и пр., свързани с националната тематиката. 

А след като младежите излязат от гимназиите, без да е формиран траен интерес сред тях към тематиката, то може да се приеме, че постиженията на българската академична мисъл по националната проблематика, колкото и значими да са те сами по себе си, не могат да осигуряват адекватно равнище на подготовка при младите специалисти с висше образование. Така че въпросът не е дали темата „Македония“ плаши младите, а дали е създадена система за нейното вграждане като траен компонент в цялостната подготовка на съвременната ни интелигенция. 

– Как мислите, проф. Митев, изпълнява ли днес МНИ заръките на своите учредители преди сто години? Някои от тях са величия в българската наука. Достатъчно ли е запознато българското общество с неговата дейност?

 – Да, в МНИ и в миналото, и след 1990 г. работиха едни от най-бележитите учени на България от областта на хуманитаристиката. Нашите поколения не само продължиха, но и обогатиха формите и средствата, с които МНИ реализира традиционно своята дейност. Това се отнася и до поддържане на високото равнище на нашите изследвания, и до усилията за разширяване на връзките с българистите в чужбина. 

 Нещо повече – за разлика от нашите предци от МНИ до 1947 г., ние първи поведохме битката вече директно срещу македонистите в Скопие, които отрекоха майчиното си мляко, загърбиха паметта на своите бащи и деди и се превърнаха в най-отявлените противници на България и българите за всички времена. 

 – Доволен ли сте от степента, в която политиците у нас използват експертизата на МНИ?

 – Имам най-ясна представа за общуването между МНИ, правителствата и президентството между 2008 и 2014 г. Тогава нашето аргументирано мнение за условията, при които България трябва да подкрепи членството на Република Македония в ЕС, се чуваше. Него популяризирахме в множество официални декларации. В резултат, въпреки многократните опити на екипа около Н. Груевски да тръгне незабавно към приемане на Република Македония в ЕС, отговорните фактори в София се вслушаха в нашите аргументи. 

Когато в 2017 г. се заговори, че се работи за подписването на договор за приятелство, наша делегация заяви категорично пред Министерството на външните работи: ако управляващите в Скопие не приемат българските условия, не трябва да се подписва обвързващ договор. За съжаление, мнението ни тогава не се взе предвид. Една от причините за това беше силният външен натиск на влиятелни задгранични фактори. Поради това се подписа договор за добросъседство, който не гарантира възраждането на едно искрено приятелство и взаимопомощ между Република България и Република Северна Македония. 

– Не можем да отминем и актуалното състояние на отношенията ни със Северна Македония, нали? Как мислите, коя е главната пречка пред тяхното развитие? 

– Отношенията ни не са на желаното равнище. И това не е добре за България, а е още по-зле за самата Северна Македония. Причините са много и са добре известни. Повече от седем десетилетия там с огън и меч се налага създаването на антибългарска основа на единствената нова нация в Европа през ХХ в. – „македонската нация“. 

Хората, ангажирани с това отродяване, естествено не могат да се отрекат от своята политическа доктрина. Немаловажна е ролята и на фалшификаторската „наука“, разработвана от МАНУ. Има обаче и две други важни причини, които според мен, не се отчитат достатъчно. Първо, в сравнение с останалите етнокултурни реалности в Македония – наличието там на българи, албанци, евреи, роми и пр., всяка от които има зад гърба си хилядолетна традиция, неомакедонизмът сред тях е едно „новородено политическо дете“. 

Тоест носителите на тази доктрина чувстват своята „цивилизационна лекота“ и полагат огромни усилия, за да доказват, че със своето присъствие начело на управлението, те са „най-полезния“ и „необходим“ фактор за съществуването на Северна Македония като независима държава. А втората причина произтича от първата: на македонистите им е потребен един „страшен външен враг“, който заплашва „идентитетот“ на македонеца. В образа на България се сочи точно този необходим, страшен външен враг, с когото македонистите се борят денем и нощем, и в делник, и в празник! Просто, за да оцеляват начело на управлението. 

– Предпочитана тема на Вашите изследвания е дейността на българската емиграция от Македония в САЩ и ролята на МПО. Не стана ли и тя терен за оспорване от страна на Скопие? Защо е така? 

– След възстановяването на МНИ през 1990 г. възродихме отношенията с МПО. Наши членове по покана на ЦК на МПО участваха в работата на 4 конгреса на емиграцията в САЩ и Канада – през 1990, 1993, 1995 и 2001 г. В МНИ се написаха и издадоха най-ценните трудове, свързани с историята на българската патриотична емиграция от Македония. 

Тази наша научна продукция се изпращаше редовно на ЦК на МПО и до към 2006 г. пробългарските позиции на МПО стояха стабилно. Но след това постепенно много от старите ръководни дейци починаха. Напред излезе третото поколение, родено, учило и израснало в космополитната американска цивилизация. Благодарение на подкрепата на управляващите в Скопие напоследък се активизира и неомакедонистката емигрантска организация „Обединени македонци“. 

Именно тя направи три опита Конгресът на САЩ да признае месец септември за месец на американско-македонската култура, история и език. Това наложи от наша страна да се противопоставим с убедителни аргументи, че целта на тези опити е да се подмени българската културна следа в Северна Америка с „македонистка“. 

Но факт е: времената са нови, вероятно някакво влияние оказва и политиката на американското правителство в отношенията със Северна Македония, поради което новото ръководство на МПО проявява напоследък известни колебания. Нашата позиция по тази проблематика трябва да бъде една и то неизменна: да популяризираме истината за българите в Новия свят – такава, каквато са я отстоявали основателите на МПО след 1922 г. 

– Какво бихте пожелали на следващите ръководства на МНИ – повече наука, повече публичност, повече експертиза, или всичко заедно? 

– Без съмнение „всичко заедно“, но в известна последователност. Най-напред и в бъдеще МНИ трябва да развива професионално науката по националноотговорната проблематика. Защото без вярно научно знание не са възможни и експертизата, и убедителното публично говорене. В същото време обаче с експертното публично говорене ще се дава гласност на обективната научна истина, която трябва да се вгражда трайно в структурата на българската национална политическа култура. 

Защото ако тази дейност секне и нашето отечество не преодолее дефектите на процедурата, по която сега се формира политическия елит на българската нация, нашето бъдеще няма да се гарантира трайно. На базата на своята експертиза МНИ може да предлага и най-компетентната прогноза и за предстоящата еволюция на отношенията между България и Северна Македония. 

Това е особено важно, защото изминалият четвърт век доказа, че македонистката школа вече е създала политици, които не са нито за подценяване, нито за игнориране. Сега за сега откъм Скопие прииждат вълните на антибългарска омраза, каквато не е реализирана никога по-рано и никъде по света!? Нашите поколения направиха всичко, което беше по силите и възможностите ни, за да се възроди националноотговорното мислене на българската интелигенция, при условията на демократичното общество. 

Нека сега тези, които дойдоха след нас, да обогатят реалностите, защото такава е вековна традиция на поколенията, работили в МНИ.