Петър Стоянов за отношенията между София и Скопие

На 28 ноември 2023 г. в Македонския дом се проведе поредната Лектория „Македония“. След словото на председателя на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов, водещият Костадин Филипов представи лектора – Петър Стоянов, президент на Република България (от 22 януари 1997 до 22 януари 2002 г.). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 12

Пeтър Стоянов поздрави присъстващите със 100-годишнината от създаването на Института и припомни за огромния му научен принос в по темата „Македония“ с издадените множество книги и обществени изяви. 

В изложението си той сподели размисли за влошените междудържавни отношения между Скопие и София. Част от проблемите според него се дължат на някои кръгове в Република България, които имат прекалено патерналистично отношение към жителите на Република Северна Македония, проявяват язвителна критика, че не си познават историята, езика, традициите, нито проявите на техните предци. Подобен пренебрежителен подход обаче повече вреди. 

Гост-лекторът се спря и на някои други болезнени въпроси между двете държави. Постави на първо място езиковия проблем, който е труден за разрешаване. От една страна българската наука оценява правдиво, че „македонският език“ е регионална норма на българския книжовен език, но от друга страна, в Скопие трудно ще приемат подобна промяна в конституцията си. Той съзира проблем и с условието, поставено от София за включване на българите като националност в Конституцията на Република Северна Македония след „ромите“. Подобно маргинализаиране е обидно, но още по-лошо, че оттук насетне трудно можем да отправим нови искания към Скопие. 

Г-н П. Стоянов се спря по-обстойно на проблема с националната принадлежност на населението в Република Северна Македония. Застъпник е на тезата, е че не трябва да се „пипа“ идентичността на мъртвите, защото това е оскверняване, каквото се прави в Скопие, но трябва да се уважава и идентичността на живите, които имат право на избор. 

Безспорен факт е, че по-голямата си част от населението в Македония е българско, затова и шестимата създатели на ВМОРО са българи по произход. Такива са и хилядите дейци на организацията, участниците във въстания и войни, които България води за освобождение на Македония и Тракия. Непрестанни уверения от този тип, както и тезите за българския характер на средновековната държава и на самия цар Самуил са повече предназначени за научни дискусии. Те обаче остават неразбрани от обикновените жители и затова не работят пълноценно в полза на българската кауза. 

Лекторът се спря и на някои исторически въпроси, които имат своя актуален привкус до днес. Става дума за издания след Втората световна война, които са популяризирали тези, сходни с вижданията на днешната македонска историография. След края на изложението на президента Стоянов бяха направени изказвания, зададоха се въпроси по темата за двустранните отношения между България и Северна Македония. След изчерпването им, водещият К. Филипов закри лекторията.