Eфрем Чучков в българското националноосвободително движение

Явор Чучков. Eфрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония..................................................................105 - 124

За съжаление, безспорен факт е, че днес в нашата страна името на моя прадядо Ефрем Чучков – един от апостолите на българското нацио- налноосвободително движение в Македония, тъне в забрава. Тъжно е например, че нито една телевизия и изобщо нито една медия у нас не съобщи за 150-годишнината (21.ХI.2020 г.) от неговото рождение. 

По повод на тази годишнина единствената публикация в българските медии, която не беше по моя лична инициатива, бе информацията на Македонския научен институт в неговия Бюлетин „Българите на Балканите и по света“[1]. 

Ефрем Чучков е един от бележитите ръководители на ВМОРО/ ВМРО – заемащ челно място в нейната йерархия до смъртта си през 1923 година. Особено силно е влиянието му от 1908 г. докъм Балканската война, по време на която Тодор Александров и той фактически превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия. Като войвода Чучков е оставил дълбоки следи в съзнанието и паметта на българите в Македония. След Първата световна война заедно с Т. Александров той е сред най-активните дейци, които възстановяват Организацията. 

За разлика от България, Ефрем Чучков е обект на огромно внимание от страна на медиите и институциите в дн. Република Северна Ма- кедония. В Скопие през 2017 г. е издадена книга от 300 страници за него, като публикуването и разпространението ѝ са финансирани изцяло от македонската държава. От мои роднини в Скопие узнах, че в книгата дори не се споменава, че той е българин от Македония. Показателен е и фактът, че в някои македонски периодични издания и в интернет е поместена обемиста публикация от скопски професор, изследваща обширната кореспонденция между Ефрем Чучков и Гоце Делчев. 

Публикацията е в обичайния антибългарски дух и също е финансирана от македонската държава. Свидетели сме на един пълен абсурд, защото тази кореспонденция е запазена не другаде, а в България, като част от нея е дарена на българската държава от моите родители...