Нулева година за евроинтеграцията

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 1

Политическият календар през 2024 г. създава обективни пречки пред старта на преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС Винаги съм се учудвал и не съм могъл да намеря обяснение. При всичките прекарани години в Скопие в изпълнение на професионалния си кореспондентски дълг ми е правило впечатление, че всяка година на Богоявление времето е прекрасно. Там Водици се отбелязва на 19 януари, както се казва, по „стария стил“. Може предишният ден, 18 януари да фучат виелици и да е сибирски студ, но на празника, когато трябва да се хвърля кръстът във водата, навсякъде е слънчево и топло. И хората се събират около реките и езерата, радват се на състезанието кой да грабне кръста, поздравяват се. Получава се истински празник. На следващия ден, Ивановден, може отново да е снежно и мразовито. Как е подредил Всевишния този календар, не знам, но ето, казвам ви го като неспосредствен свидетел, на Богоявление, 19 януари, над Северна Македония винаги денят е хубав. Така бе и тази година. Чудо! 

Лошото е, че църковният календар се различава от политическия. И то доста сериозно. Дори само по това, че в единия има отбелязани предимно празници, посветени на светите хора. Докато в политическия е съвсем друго. А ако погледнем тазгодишния календар на събитията, ще видим доста основания за песимизъм и липса на поводи за празнуване в Северна Македония. Особено на терена на евроинтеграцията. Не съм политически шаман. Просто гледам и се опитвам да анализирам тенденциите и събитията. И със съжаление и добронамереност казвам, че предстои нулева година за Северна Македония по пътя на пълноправното ѝ членство в Европейския съюз. Дори не казвам кой е виновен за това основното условие – промените в конституцията, да не бъде изпълнено. Писали сме много по този въпрос. Шансът бе пропуснат, той бе жив до последния ден на 2023 г., когато депутатите можеха да решат въпроса с мнозинството от необходимите две трети от гласовете, нужни за подкрепа. 

И така още в първите дни на тази година да се проведе втората, но по същество, първата съдържателна междуправителствена конференеция с Европейската комисия и преговорният процес да стартира. И всяка от основните политически сили, представени в парламента, да ползва решението за включването на българите и още пет етнически общности в основния закон като тема в предизборната си кампания, която предстои. И да вади електорални дивиденти от него. Кой повече, кой по-малко. Във финалния документ на срещата ЕС–Западни Балкани през декември прагът на готовността за отключване на преговорния процес бе сведен до минимум: правите промените, почваме преговори без допълнителни условия. Възможността бе пропусната. Всъщност тя все още е налице, но ситуацията се променя по начин, който я прави почти невъзможна за изпълнение. 

Защото тази година е изборна. И за Северна Македония, и за Европейския съюз, а и за Съединените щати. И за Русия, разбира се, но да не се отплесваме. Вече са известни основните дати, които ще определят политическия климат при съседите край Вардар поне до началото на лятото. Още в края на тази седмица, до 28 януари ще трябва да бъде направена местната ротация, като редовното правителство на Димитър Ковачевски ще трябва да бъде заменено с техническо, най-вероятно начело със спикера на парламента Талат Джафери. То ще има задачата да организира и проведе свободни, честни и демократични парламентарни избори на 8 май. 

По стечение на датите в политическия календар служебният кабинет ще трябва да се справи и с президентския вот, като първият тур ще бъде на 24 април, а вторият ще съвпадне с парламентарния – 8 май. Значи залогът на междупартийната битка в Северна Македония през тази пролет е голям – от една страна, как ще се разпределят местата в парламента, и от друга, кой ще бъде държавен глава за пет години напред. И как ще изглежда бъдещото правителство на страната и кой ще бъде премиер – лидерът на опозицията Християн Мицковски, за когото това е мечта на мечтите, или социалдемократът Димитър Ковачевски, който вече се закани, че и след вота през юни той ще бъде мандатор за съставяне на следващото правителство на Северна Македония. 

Да, залогът е изключително голям. Което предполага ожесточена предизборна борба, която започна отдавна и вече се води с всички средства, без официално да е обявена. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ досега оправдаваше несъгласието си да гласува конституционните промени с така наречения „български диктат“, под който те нямало да ги гласуват. Не вярвам през дните на предизборната кампания да се откажат от този лозунг, което означава, че и парламентарното им поведение ще следва досегашната линия на отказ промените в основния закон да се осъществят. Така че поне до първата половина на годината изменение в ситуацията няма да има. А след това започва трудната и мъчителна процедура по съставяне на парламентарни мнозинства, по оформяне на коалиции, номиниране на премиер и определяне на правителство. После идва лятото с ваканциите, и така – до края на годината. Времето ще изтече. От друга страна, избори предстоят и в Европейския съюз. 

Там вече се чувстват настроенията, които ще определят физиономията на политическите процеси през цялата година. Каквото и да се направи в Брюксел или Страбург оттука нататък, то ще включва и предизборни калкулации и сметки. Ето – Шарл Мишел обяви, че напуска поста председател на Европейския съвет, за да се впусне в надпреварата за Европарламента. Колко други ще предприемат подобни стъпки, сега е трудно да се каже, но че и там ще има сътресения и съображения от най-различен характер, е повече от ясно. Никой няма да иска да се занимава с евроинтеграционните процеси на държавите от Западните Балкани. Още повече, че в случая със Северна Македония от Брюксел ясно дадоха да се разбере, че решението за старт на преговорния процес за еврочленство е единствено в ръцете на политиците от Скопие. Брюксел си е „решил въпроса“ още през 2022 г., когато бе сключена договореност около така нареченото „френско предложение“. 

Оттогава насам, а и съвсем наскоро, представителите на ЕС ясно дават да се разбере, че промяна на тези договорености няма да има. Наскоро посланикът на Евросъюза в Скопие Дейвид Гиър съвсем ясно и категорично го повтори (за кой ли път?) в интервю. „Не чакайте промяна в позицията на Брюксел, решението е ваше“, им каза той. (Виж Новини за Република Северна Македония) 

А ако се има предвид досегашната практика на оформяне и попълване на институциите в Брюксел след евроизбори, можем да приемем, че и месеците до края на годината ще са изтекли. Кой ще бъде председател на Еврокомисията, кой ще бъде комисар по въпросите на разширението и регионалната политика, какво ще бъде съотношението на силите между различните политически семейства вътре в Комисията, все въпроси, които ще чакат своя отговор. Но ще го правят в ситуацията, в която пясъкът от часовника бавно, но неумолимо ще изтича. И накрая – президентските избори в САЩ в началото на ноември. 

Колкото и проблемите със Северна Македония да са малка частица от глобалната геополитическа картина, резултатите от вота оттатък океана също ще имат своето значение. Като знам кой всъщност командва политическите процеси в Скопие и кой подрежда фигурите на местната парламентарна и управляваща сцена, това кой ще е президент на САЩ ще се отрази пряко на ситуацията в държавата. Имам предвид посланикът, в момента, посланичката на САЩ госпожа Агелер, чието относително рядко публично появяване винаги носи трусове и размествания в пластовете. Да не говорим за непубличните ѝ действия. Да се знае, де, не че и у нас не е същото! Можем още дълго да разчепкваме и анализираме предстоящите прояви от политическия календар в Северна Македония. Но тъжният и неприятен извод, който правя, е, че предстои нулева година за евроинтеграцията на страната. Но понеже сме хора вярващи, се надяваме, че може да се случи чудо и нещата да се обърнат. Я, колко пъти на Богоявление, насред зима, денят е толкова хубав и хвърлянето на кръста във водата се превръща в празник. 

 Костадин Филипов