Наближаването на парламентарните избори в Република Северна Македония, които ще се проведат на 8 май т.г., когато е и евентуалният втори тур на президентските избори, ускорява разговорите за коалиции между албанските партии.
Али Ахмети, председател на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), заяви в началото на януари, че неговата партия може да се коалира преди и след изборите само с прозападни партии. На журналистическия въпрос кои политически сили има предвид, Ахмети отговори: „Всички тези, които приемат изменението на конституцията. Първото усилие го направихме за Фронта за Европа. Към този фронт нека да се присъединят албанските политически партии, тези, които имат добра воля. На първо място да дадем заръка за албанците, че знаем как да се обединяваме във важни моменти“.
Вероятно от ДСИ очакват първите изследвания на общественото мнение, за да решат дали да се явят в предизборна коалиция с управляващия Социалдемократическия съюз в т.нар. Фронт за Европа или ще се явят самостоятелно на изборите.
И албанските опозиционни партии в Северна Македония, обединени в коалицията Европейски съюз за промяна, в която влизат Движение „Беса“, партия „Алтернатива“ и Демократичното движение (организацията на отцепниците от ДСИ), се обявяват за проевропейски.
От тази коалиция обаче, няколко пъти дават заявки, че няма да подкрепят конституционните изменения за включването на други общности сред официално признатите части от народи в Република Северна Македония, ако не се премахне определението „20%“ в частта за официалните езици в страната на местно ниво.
Става въпрос за конституционната разпоредба, която разрешава използването на един език в общинската администрация, ако той е майчин на поне 20% от населението.
Запитан дали, ако правителството не реши да включи въпроса за премахването на формулировката „20%“, ще подкрепят конституционните изменения, председателят на Движение „Беса“, Билал Касами каза: „Излиза, че правителството няма да направи измененията. Ако правителството не ги направи, излиза че не искат, ако правителството не ги направи така промените, излиза че те искат да стоят в правителството, а не за интеграцията на страната“.
Председателят на партия „Алтернатива“, Африм Гаши, също заяви, че европейската интеграция е най-висшата политическа, партийна и национална визия, за която няма колебание, но: „Нашето искане е ясно – конституционните промени трябва да се гласуват заедно с 20-те процента и заедно с допълнението за борба срещу корупцията, трите заедно с включването на българите и на другите общности ги гласуваме днес. Това е нашата позиция“.
От албанската опозиция искат пълното изравняване на държавния статут на албанския с т.нар. македонски език. Макар че албански опозиционни лидери отправяха такива искания още преди вкарването на проекта за конституционни промени в парламента на страната, може да се направи предположението, че те не биха възпрепятствали конституционните изменения, ако се беше стигнало до гласуване през есента, защото така биха блокирали пътя на Северна Македония към ЕС и щяха да си навлекат гнева на Брюксел и Вашингтон.
В настоящата ситуация обаче, когато албанските опозиционни партии градят своята кампания изключително на изравняването на статута на албанския език с т.нар. македонски, използвайки процеса на конституционните изменения за промяна и на тази част на конституцията, след изборите ще им е много трудно да не спазят своето обещание и да не обусловят конституционните промени с това основно свое искане. Тази ситуация би затруднила още повече промяната на конституцията на страната и започването на преговорите за членството в ЕС.
Една от най-големите въпросителни е дали „Съюзът за албанците“, който вече от една година е част от управляващата коалиция, ще участва самостоятелно на изборите, или ще се включи в някаква предизборна коалиция с ДСИ, със СДСМ и ДСИ, или с албанската опозиция. И тук решението ще се вземе на базата на предизборната аритметика, т.е. колко депутатски мандата евентуално могат да бъдат спечелени.
Политическият пейзаж сред албанските партии в Северна Македония се усложнява и заради влиянията от съседно Косово. От доста време се говори за намесите на „Движение за самоопределение“, управляващата партия в Косово, в политическите процеси в Северна Македония, но ставаше дума основно за междуличностни симпатии или напрежения.
През октомври миналата година, когато косовският министър-председател Албин Курти посети скопската община Чаир и град Тетово, пренебрегвайки официалните представители на македонската държава, стана ясно, че „Самоопределение“ ще се включи под една или друга форма в предстоящите македонски избори.
По всичко изглежда, че „Движение за самоопределение“ ще участва със свои представители на предстоящите парламентарни избори в Република Северна Македония, подкрепяйки албанските опозиционни партии, но може да се включи и в президентските такива, които ще се проведат по едно и също време, защото функционери на тази партия, родом от териториите на днешна Северна Македония, се споменават като възможни кандидати за президент от коалицията на албанските опозиционни партии.
Сред албанското население на Република Северна Македония има голямо разочарование заради нерешаването на социалните и националните проблеми на тази общност и една немалка част от избирателите ще бъде склонна да търси по-нестандартни решения за намиране на изход от кризата.
От „Движение за самоопределение“ ще използват тази ситуация, за да извлекат редица ползи за своята партия и идеология.
Първо, от „Движение за самоопределение“ представят своето управление в Косово като сполучлив модел за борба с корупцията, който може да бъде използван и в съседните страни.
Второ, от партията на Албин Курти се опитват да разпрострат своето влияние в още една съседна страна, за да се позиционират като регионален фактор.
От „Самоопределение“ успяха да го направят в Сърбия, където коалицията от албански партии, подкрепяна от властите в Прищина, съумя отново да вкара един депутат в сръбския парламент, макар че техните кандидати напълно се провалиха на миналите парламентарни избори в Албания.
Трето, тази „експанзия“ на „Самоопределение“ в региона предизвиква сериозни критики от представители на ЕС и САЩ, защото се схваща като намеса във вътрешните работи на други държави, но пък от друга страна помага на управляващите в Прищина да се сдобият с повече тежест пред Брюксел и Вашингтон в преговорния процес със Сърбия.
Представителите на Косово в преговорите със Сърбия наблягат на факта, че сърбите в Косово, които са пет процента от общото население, се ползват с повече конституционни и колективни права, отколкото албанците в Република Северна Македония, които формират близо тридесет процента от населението на тази страна.
По този начин управляващата партия в Косово търси начин да намали международния натиск за формирането на Асоциацията на сръбските общини според Брюкселското споразумение от 2013 г., като посочва, че няма реципрочност между правата на албанците в Северна Македония и тези на сърбите в Косово.
Четвърто, от „Движение на самоопределение“ никога не са прикривали своята основна идеологическа и политическа цел – обединението на албанците в една държава или, ако е невъзможно заради геополитическата ситуация, максималното сближаване между албанските общности/държави на Балканите. Именно по тази причина албанските опозиционни партии, много медии и анализатори в Република Северна Македония представят Албин Курти като общонационален лидер, който е загрижен за съдбата на албанците в Северна Македония и на Балканите и ще им помогне да разчупят корупционния модел, който задушава Северна Македония.
От своя страна Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция, търси подкрепа в Албания и сред представителите на ЕС и САЩ, пред които се позиционира като гарант за евроатлантическия път на Република Северна Македония, както и за вътрешнополитическата и етническата стабилност на страната. Именно от телевизия в Тирана Али Ахмети заяви за Албин Курти: „Намесва се във вътрешните работи на албанците в Македония, аз не съм аматьор“.
Албин Курти има и своя антипод – министър-председателят на Албания Еди Рама, който залага на сътрудничеството с политическите елити на съседните страни и на евроатлантическата интеграция като „първа писта“ на общоалбанската интеграция. Относно албанците в Северна Македония Еди Рама нееднократно е заявявал, че няма да се намесва в техния политически живот, но може да подпомага преодоляването на противоречията между тях.
По тези причини изборите в Република Северна Македония обещават да бъдат с още по-висок градус на междуетническо напрежение, защото искането за изравняването на статута на албанския език и прякото участие на косовска партия чрез нейни кандидати, съвсем естествено ще доведе до ръст на национализма и сред македонските избиратели. Това може да измести на заден план въпроса за европейската интеграция на страната.
Д-р Антон Панчев
0 коментара:
Публикуване на коментар