Австрийски планове за умиротворяване на Балканите

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 3. Габор Деметер. Австрийски планове за умиротворяване на Балканите преди и след Мюрцщегската спогодба...87-114

1903-та е една много критична за Австро-Унгария година. Убийството на сръбския крал Александър Обренович († 11 юни 1903) унищожава надеждите, че Сърбия ще остане съюзник на Балканите, а смъртта на австроунгарския финансов министър Бенямин Калай († 13 юли 1903), основния специалист по въпросите на полуострова, също се оказва сериозен удар в тези бурни времена. 

Посещението на руския цар Николай ІІ (1894 – 1917) във Виена обаче и подкрепата от страна на англичаните, които отказват да признаят новата сръбска династия, по някакъв начин е компенсация за влошаващата се политическа ситуация след отпадането на Абаското съглашение, съюза между Румъния, Гърция и Австро-Унгария, което трябваше да осигури позицията на Двой- ната монархия след пакта Голуховски–Муравьов[1] от 1897 г. 

Настоящото изследване се опитва да постави македонската проблематика в този контекст, подчертавайки съперничеството на Силите за контрол на Балканите. Споразумението Голуховски–Муравьов от 1897 г. може да се тълкува по няколко начина. Според Сидни Брадшоу Фей (както и според Уолтърс) това просто „поставя Балканите върху ледена кора“, т.е. страните се съгласяват да затвърдят статуквото чрез своите политики, както изискват интересите и на двете страни в момента мента[2]. Някои тогавашни унгарски историци обаче, напр. Балани, оценяват този акт по-скоро като разделяне сферите на интереси на Полуострова[3].

Целия материал четете по-късно...