За предстоящата изборна кампания край Вардар, за острата политическа битка сред албанците там, за това застрашен ли е монополът на ДСИ в управлението на държавата, за влиянието на Прищина и на Тирана върху дейността на албанските партии и за необходимостта от повече съвместни инициативи от страна на България с албанолога д-р Антон Панчев разговаря журналистът Костадин Филипов.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2
Антон Панчев е магистър и доктор по Политология, както и магистър по Балканистика. От 2009 до 2020 г. е преподавател по албански език в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2020 г. преподава български език, история, вътрешна и външна политика на България в университет в Пекин. Преводач е от и на албански език. Занимава се с изследване на историческите, политическите и езиковите контакти между българите и албанците.
– Здравейте, д-р Панчев! Предлагам в разгара на празнуването на китайската Нова година да поговорим за нашите, балкански работи. Впрочем как празнувате там, в Пекин?
– За китайците това е най-вече семеен празник и затова има по-дълга ваканция за учениците и студентите. Много хора пътуват до родните си места, за да празнуват със своите семейства. Пекин е украсен, имаше фойерверки, но всичко беше в рамките на нормалното, за да не се замърсява въздухът. Искам да използвам случая, за да поздравя читателите на Бюлетина, членовете на Македонския научен институт и всички българи в България и по света и да им пожелая здраве и успех във всяко начинание!
– Вие учите китайски студенти на български език. Какво Ви е впечатлението, справят ли се лесно, има ли нещо, което ги затруднява? А Вас какво Ви привлече в това начинание?
– В Китай има четири университета, в които се изучава българистика. Едва ли някой ще се изненада, ако кажа, че китайските студенти са много ученолюбиви, дисциплинирани и мотивирани. Истинско удоволствие е да се работи с тях и всички бележат бърз напредък. Особено интересни за тях са часовете по история, вътрешна и външна политика на България, в които отделяме значително място и на различните аспекти на Македонския въпрос. Работата в китайски университет безспорно дава много голям опит във всяко едно отношение и е сериозно интелектуално предизвикателство, а това са нещата, които ме привличат.
– Сега да се върнем на нашите, балкански работи. В Северна Македония предстоят парламентарни и президентски избори. Те ще се готвят от техническо правителство, начело на което – за първи път досега – е етнически албанец, Талат Джафери. Как мислите, това ще даде ли отражение на предизборната кампания? И кога Северна Македония би имала за държавен глава етнически албанец?
– Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) изпълни своето обещание за министър-председател албанец, избран в тази легислатура, макар и начело на техническо правителство. Това безспорно е плюс за тази партия, но няма да бъде решаващо за предизборната кампания. Като свой акцент в нея ДСИ вече постави идеята си за т.нар. Европейски фронт, който да осъществи започването на преговорите за членство в ЕС и да гарантира процеса на евроинтеграцията чрез измененията на конституцията на страната. Разбира се, останалите албански партии, обединени предимно в коалицията „Европейски съюз за промяна“, също са горещи поддръжници на евроинтеграцията, но ДСИ ги обвинява, че те са готови да правят компромиси по този въпрос, защото не отхвърлят категорично възможността да се коалират с ВМРО-ДПМНЕ след изборите, ако от тази партия не дадат ясни гаранции, че ще подкрепят конституционните изменения. От ДСИ се концентрират изключително върху европейската интеграцията на страната, докато албанските партии от опозицията обещават да изменят Конституцията на Република Северна Македония с цел да изравнят юридическото положение на албанския език с това на „македонския“. Това означава, че тези партии обуславят вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония с промяната на статута на албанския език, което ще усложни още повече нейното изменение. На тези президентски избори отново ще има поне един сериозен кандидат албанец, който ще събере доста гласове, но гласуването за държавен глава е до голяма степен етническо и няма как на тези или на следващите президентски избори да бъде избран албанец.
– Ще бъде ли вярно да се каже, че тази година ще има истинска политическа битка между партиите от властта и от опозицията в албанския политически блок?
– Действително ДСИ беше безспорен фаворит и победител на поредица парламентарни избори сред албанските партии и коалиции, но сега има интрига дали ще спечелят отново. Коалицията „Европейски съюз за промяна“, която обединява Движение „Беса“, партия „Алтернатива“ и Демократичното движение, обединяващо отцепниците от ДСИ, е достатъчно силна, за да предизвика доминацията на партията на Али Ахмети сред албанския електорат. Кой ще излезе победител на изборите зависи в много голяма степен от процесите в една друга албанска партия – „Съюзът за албанците“. Председателят на „Съюза за албанците“, Арбен Таравари реши да се присъедини към опозиционния на ДСИ блок, но предишният лидер Зиядин Села, който все още има голямо влияние в партията, отхвърли това решение и призова за смяната на Таравари. Повечето от осемте депутати на „Съюза за албанците“ и по-голямата част от ръководството на партията подкрепиха Села, което означава, че разцеплението на тази партия е доста вероятно. За да привлекат поне част от електората на „Съюза за албанците“, от коалицията „Европейския съюз за промяна“ издигнаха Арбен Таравари за техен кандидат за президент (Виж в Новини за Република Северна Македония). Ако в партията се сформират две крила, които ще участват в различни формации на изборите, това прави по-непредсказуем резултата сред албанските политически сили. Значение ще имат и други фактори, като разпределението на мандатите по избирателните зони, предизборната кампания и т.н.
– Застрашен ли е монополът на ДСИ сред албанците в Северна Македония за участието във властта? И каква е ролята, или заслугата на косовския премиер Албин Курти за това? Нали той беше този, който общува активно с лидерите на партиите от опозицията?
– Единственият вариант ДСИ да не участва във властта е, ако ВМРО-ДПМНЕ спечели убедително изборите и за да сформира правителство няма да се нуждае от депутатските мандати на тази партия. При една такава хипотеза, дори и ДСИ да е спечелил повече мандати от обединената опозиция и отново да е първата политическа сила в албанския лагер, може да не бъде реализиран принципът да се коалират победителите от македонските и албанските партии. Самият ДСИ го наруши през 2017 г., когато сформира управляваща коалиция със СДСМ, а не с победителите от ВМРО-ДПМНЕ. Проблемът за албанската коалиция идва от факта, че нямат достатъчно популярен лидер, който да предизвика Али Ахмети и затова Албин Курти трябва да изиграе задочно тази роля. Министър-председателят на Република Косово е доста популярна фигура и сред албанците в Северна Македония и неговата явна подкрепа за тази коалиция ще има своята мотивираща за албанския електорат роля.
– Как гледате на идеята, която се прокрадва в медиите, партията „Самоопределение“ на Албин Курти да стане фактор в политическия живот на Северна Македония? Това не е ли амбиция на косовския премиер да измести колегата си от Тирана Еди Рама като общоалбански лидер?
– „Движението за Самоопределение“ няма да регистрира свой клон в Република Северна Македония. Това беше заявено категорично и от лидера на партията Албин Курти. Тази водеща косовска партия обаче вече участва неприкрито на политическата сцена в Северна Македония, но чрез подкрепата си за албанските партии, опозиционни на ДСИ. Всъщност „Самоопределение“ винаги е било активно в населените с албанци райони на (Северна) Македония още от самото си основаване. Немалко от активистите на „Самоопределение“ са родом от Македония, като най-яркият пример е с Блерим Река, който беше кандидат за президент на Северна Македония преди пет години, а после беше министър в първото правителство на Курти в Косово. Сега част от тези активисти ще бъдат кандидати за депутати. Отношенията между Еди Рама и Албин Курти често са напрегнати, понякога се стига и до размяна на по-остри реплики между тях. Министър-председателят на Косово нерядко обвиняваше своя колега от Тирана в един вид колаборационизъм със Сърбия, особено покрай инициативата „Отворени Балкани“, срещу която Косово беше категорично против, а Еди Рама активно я пропагандираше.
След безславния политически край на тази инициатива отношенията между двамата министър-председатели се поуспокоиха, но двамата имат различни подходи към регионалната политика и отношенията с евроатлантическите партньори. Еди Рама призовава препоръките на Вашингтон и Брюксел да се следват без колебания и вижда общото бъдеще на албанците в рамките на евроатлантическата общност. Албин Курти определено залага на албанския национализъм и не се притеснява да се противопоставя на политиката на международния фактор, ако тя е вредна за Косово. Тази позиция на Курти все по-често му докарва гнева на високопоставени европейски и американски представители, като срещу Косово дори все още действат някои санкции (изолиране от международни форуми и спиране на фондове) заради това му неподчинение. Може да е опростенчески подход, но двамата най-популярни и най-овластени албанци – Еди Рама и Албин Курти – представят две различни визии и стратегии за бъдещето на албанците. Нека условно да приемем, че министър-председателят на Албания е прозападен „интернационалист“, докато министър-председателят на Косово е албански националист, който вярва в общоалбанската интеграция повече, отколкото в евроатлантическата.
– Али Ахмети остана последният, който е в активната политика и партията му е на власт от всички онези, които преди години бяха в бунтовническите АОК и АНО? Не е ли време и той да се оттегли? Изобщо, може ли да се говори, че Албин Курти е бъдещето на защитата на албанската кауза в района?
– Али Ахмети се показа като най-способният сред политиците в Република Северна Македония, независимо от тяхната етническа принадлежност. Доказателство за това е не само неговото политическо дълголетие, но и уменията му да води преговори, да намира компромисни решения с македонските политици. Изглежда той не смята да се оттегля и доказателство за това е напускането на някои от основните фигури на неговата партия през миналата година. Просто Ахмети им показа, че не възнамерява да дели властта си с тях и те основаха своя партия. Смятам, че Ахмети иска да внесе значителен личен принос в още един исторически процес – членството на Република Северна Македония в ЕС. Може би и в пълното изравняване на конституционния статут на албанците в тази страна, ако му стигне житейското време.
Що се отнася до бъдещето на албанската кауза в района и за това кой политик ще бъде нейният най-ясен изразител, всичко зависи от глобалните процеси. Албания и Косово не разполагат с потенциал да бъдат някакъв по-значим субект на регионалната политика. По тази причина техните лидери по-скоро реагират на ситуациите и се опитват да направят най-доброто за своите държави. Албин Курти е искрен албански патриот, но е много ограничен в своите действия от тежката реалност, в която се намира Косово. Той основа своята партия, за да се бори за обединяването на Косово с Албания, а при обявяването на независимостта през февруари 2008 г. неговите симпатизанти горяха косовския флаг.
Въпреки това Албин Курти се очертава като политикът, който ще има най-голям принос за отстояването на независимостта и суверенитета на Косово в международен план. Това показва, че той е реалист, който търси най-добрия възможен вариант за своята страна и за албанците като цяло, а не робува на романтичен национализъм.
– Как бихте коментирали „препоръката“, че София трябва да работи повече с албанците в Северна Македония, щом като не среща конструктивност от македонските политици?
– Смятам, че не само българските политици, българските институции, но и организации на българското гражданско общество трябва да комуникират повече с албанските политици и интелектуалци от Северна Македония. Тези контакти е добре и да се официализират чрез някакви неправителствени форуми, защото мнението на албанските лидери е важно за разбиране на процесите в съседната ни държава. От друга страна, дори да се осъществява подобен обмен на мнения, не бива да се очакват някакви значими резултати. Албанските лидери и партии в Северна Македония страдат от „байрактаризма“, както го наричат самите те, т.е. от дълбоки междуличностни и кланови напрежения, разделения, което води и до големи трудности при отстояването на общите позиции и интереси на албанската общност в страната.
Общата цел на всички албански партии е несъмнена: пълно изравняване на колективните права на албанската общност с тези на македонците и статут на „държавотворен народ“, но те трудно се обединяват за нейното постигане поради тези разделения. Пречка пред някакво искрено сътрудничество с България са и редица идеологически наслоения сред албанците. Сръбско-македонистката пропаганда е убедила голяма част от албанците за „българските жестокости“ срещу тях по време на Първата и Втората световна война.
Самите албанци схващат България като „конкурент“, който може да претендира за „исторически албански земи“ (Скопско, Кичевско, Стружко и други райони) при евентуално разпадане на Република Северна Македония. Тези страхове са абсолютно неоснователни, разбира се, защото Република България не поставя под никакво съмнение териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Република Северна Македония, но сред албанците е здраво вкоренена представата за агресивните съседи (тук понякога се включва и България), които само чакат сгодния момент, за да „заграбят албански територии“. Има и немалко позитивни оценки за България, особено заради нейната последователна подкрепа за Република Косово.
Също така България се разглежда от много албански политици и интелектуалци в Република Северна Македония като страната, която може да изиграе съществена роля за превръщането на тяхната държава в „Швейцария на Балканите“, защото подкрепата на София за разширяването на българската общност там намалява числеността на македонците. Трябва да сме наясно, че в момента, когато определящите се за македонци паднат под 50% от общото население на страната заради демографските процеси, но и заради евентуалната ребългаризация на някаква част от местното население, то албанските партии ще поискат коренна промяна на същността на държавата. Дали това ще стане чрез обявяването на всички народи за „държавотворни“, дали чрез федерализация, дали по някакъв друг начин, е въпрос на който не може да бъде даден отговор сега, но ще се случи. Мисля, че това е доста изгодно и за българските национални интереси, защото македонистката идеология използва всички държавни механизми, за да дискриминира македонските българи, да разрушава и фалшифицира българското културно и историческо наследство.
– Макар че изборният ден – 8 май, е далече, каква е прогнозата Ви за изборните резултати на политическите партии на албанците?
– Албанските партии обикновено получават между 25 и 30 депутатски места в парламента на Северна Македония, като има примери за получаване на по-малко или на повече депутатски мандати. Това зависи от предизборните коалиции, но обикновено около ¼ от депутатите в парламента са албанци, което кореспондира с броя на албанските гласоподаватели в страната. На тези избори подобен брой депутати също ще бъде достигнат. При всички случаи албански гласове в парламента ще бъдат необходими за съставяне на правителство, защото дори и ВМРО-ДПМНЕ хипотетично да спечели 61 места, не може да изолира всички албански партии от управлението. Не е трудно да се прогнозира, че след изборите ще наблюдаваме поредните прегрупирания и трансфери на депутати между албанските партии с цел попадането във властта.
0 коментара:
Публикуване на коментар