Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)

Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой). Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса (30 ноември 2022 г.), проведени в София. Съставители Ал. Гребенаров, Й. Гешева. София, 2023. Институт за исторически изследвания – БАН, 444 с. с ил. ISBN 978-954-2903-76-5. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

Сборникът включва текстове от 20 автори по основни въпроси на българското присъствие в Западните Балкани – предимно исторически, етноложки и лингвистични проучвания. След предговора от Александър Гребенаров, в който се разяснява замисълът на изданието – резултат от изследванията на участниците в проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)” към Фонд „Научни изследвания“ – Министерство на образованието и науката, следва студия на Даниел Вачков. Тя разкрива отношението на Обществото на народите към положението на българите в Македония. 

 В следващия текст Ал. Гребенаров насочва внимание към темата за изворите и реалността за българите в Македония. Георги Георгиев разглежда понятието „Западни Балкани“ в пресечната точка на история и геополитика. Обособен важен и средищен акцент на проекта е за чуждата представа за събитията в региона, за българската външна политика и за българската национална кауза. На тази проблематика са посветени сръбските дипломатически анализи на българското революционно движение в Македония (Слави Славов); полските становища по проблематиката (два аналитични текста на Ярослав Рубаха); представи от чехословашката преса за съдбата на България след Ньойския мирен договор (Ивайло Тихолов); ролята на чуждестранните почетни членове на МНИ за защита на българската кауза (Николета Войнова); френските изследвания върху българската история в контекста на Западните Балкани (Маргарет Поппетрова); проучванията на един германски историк върху балканската проблематика (Николай Поппетров). 

Друг тематичен кръг е посветен на проблеми на българското културно-историческо наследство в региона. Разгледаните са въпроси, свързани със съдбата на българските възрожденски писмени паметници в Република Северна Македония (Георги Митринов) и на българските военни гробища там (Георги Луков); представен е песенният фолклор на българите в Албания (Веселка Тончева); Милен Михов анализира българското културно-историческо наследство в Република Северна Македония с оглед нейната евроинтеграция. 

В сборника са поместени изследвания и по други аспекти на българското място в Западните Балкани. Станислава Стойчева анализира енорийските регистри от началото на ХХ в. като извор за българското свещеническо съсловие в Македония; Николай Поппетров разглежда въпроса за българските западни граници; Боби Бобев представя съдбата на българите в Албания по време на социализма и днес; Антон Панчев се спира на обвиненията във „фашизъм” като елемент от стратегията на Скопие; Володя Милачков акцентира на националната принадлежност на Димитър Влахов и семейството му през десетилетието 1934–1944 г.; Сия Никифорова въвежда в темата за икономическите връзки между Титова Югославия и България през 1944– 1953 г. Изследването на Лучия Антонова-Василева се спира на лексика от Призренско и Северна Албания като извор за езиковото развитие. 

 Сборникът завършва със статия на Владимир Митов, посветена на съдбата на жителите на село Глобочени, района Мала Преспа, Албания. Като цяло изданието очертава кръг от теми, които разширяват силно представата за българското и чуждото отношение към Западните Балкани и поставят основа за нови насоки за проучване на българското присъствие в региона