90 години от рождението на Христофор Тзавелла

90 години от рождението на Христофор Тзавелла (3 април 1934, с. Руля (Котас), Костурско, Беломорска Македония, Гърция – 9 ноември 2018, София) – фолклорист, поет и историк. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 4

По произход е помотмък на известни родове – гръцки и български. През 1948 г. вследствие на Гражданската война в Гърция, съдбата му го подлага на изпитания, връхлетели мнозинството южномакедонски българи след Втората световна война. Неговата житейска траектория го превежда през редица държави: Гърция – Чехословакия – Канада – Югославия – България – Русия. След 1964 г. се установява в София и завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. През 70-те и 80-те години на миналия век получава възможност да се посвети на издирването и събирането на фолклорно и документално-историческо наследство. 

От 1980 г. завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Създава и издава поетични творби, сред които „Глаголици. Кирилици“ в две издания, като второто е нецензурираната му версия (2014). Изданието представя личности от Мизия, Тракия и Македония, които имат съществено значение в развитието на българската държава. В предговора Тзавелла описва всички премеждия, които е преживял, воювайки да възвърне това, което първоначално е написал. 

В националната телевизия през 80-те години той е автор и водещ на поредицата „Потомците разказват“, посветена в голямата си част на Македония. Подготвя и издава биографична книга за отец Търпо Поповски, български будител в Костурско (2003), дневника на костурския войвода Лазар Киселинчев (2003) и спомените на члена на Главния щаб на Илинденско-Преображенското въстание Анастас Лозанчев (2007). Съставя том за образа на Русия в български народни песни от Мизия, Тракия и Македония (2009), които са посветени на Руско-турската освободителна война Събира и систематизира народно творчество от Македония – хиляди песни, приказки, поговорки, клетви, гатанки, благословии, клетви, легенди, предания и мн. др. Впечатляващ е и обемът на личната му библиотека. Носител е на награди на Министерството на културата и на Съюза на българските писатели.