Северна Македония е на кръстопът – към ЕС или в друга посока?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 5

Ще започна с една полушега – оказва се, че между България и Северна Македония има тясна връзка и че политическите елити на двете държави са обвързани помежду си, дори без да го искат или съзнават. Разбираме, че двойните избори у нас на 9 юни – предсрочни парламентарни и европейски, са се превърнали в сакрално събитие за изкушените от участие в политиката край Вардар. Щом като по много поводи – важни или не, няма значение, лидерът на победилата на парламентарния вот в Северна Македония партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски споделя, че ще трябва да се изчака какви ще бъдат резултатите от изборите в България, кой ще е новият премиер там, за да определи какво да бъде поведението на новите власти в Скопие. 

От една страна, изглежда нормално и дипломатично това изчакване, от друга – леко намирисва на притеснение. Защото ако си истинска политическа сила, при това с убедителна победа на парламентарния вот на 8 май, трябва да си уверен, че следваната от теб и от партията ти линия е правилна. На всичко отгоре и президентът е нов и е твой – каквото му кажеш, това ще прави. Ами ако в България изберат за премиер и твой евентуален партньор човек, когото не харесваш, какво? Ще спрем да си общуваме ли? Както и да е. 

Резултатите от едновременния вот по формулата „две в едно“ на 8 май – редовен парламентарен и президентски балотаж, показаха поне три неща. Първо, че популизмът се продава добре. Това може да е европейска тенденция, но в специфичните условия в Северна Македония той е обилно гарниран с откровен и яростен антибългаризъм. Цялата кампания на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и на нейния кандидат за президент Гордана Силяновска-Давкова бе основана на критиката срещу България и нейните политици и народ. За всички беди на Северна Македония и особено за блокирането на европейския ѝ път основен и единствен виновник е „източният съсед“. Във вътрешен план акцентът бе поставен на корупцията и злоупотребите, които партиите от властта – СДСМ и ДСИ са превърнали в ежедневие. 

Лозунгите за преразглеждане на договорите на Северна Македония с България от 2017 г. и с Гърция от 2018 г. бяха лайтмотивът на пропагандата, без някой да уточнява, че тъкмо тези споразумения откриха пътя на страната към пълноправно членство в НАТО и дадоха възможност за начало на преговорния процес за ЕС. При социалната несигурност на хората, при проблемите им в ежедневието подобна тактика даде позитивен резултат, изразил се както в убедителната победа на кандидата за държавен глава Гордана Силяновска-Давкова, така и при политическите партии. 

ВМРО-ДПМНЕ заедно със своите още 23 по-малки съюзници бе на път да спечели абсолютно мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент. Малко не достигна, но няма съмнение, че партията ще намери коалиционен партньор, с когото да оформи мнозинство в Събранието. 

Второ, за първи в цялата история на суверенна и независима Северна Македония албанската етническа общност излъчи партия, която е втора след победителите. Това е Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети, родил се от някогашната Армия за национално освобождение от конфликта през лятото на 2001 г. Сега ДСИ ще има 19 депутати, стига евентуалното прегласуване тук и там поради изборни нарушения да не доведе до това броят им да бъде намален. Да, с един по-малко- 18. 

При това успехът на Ахмети дойде при ожесточена конкуренция вътре в албанския електорален корпус с коалицията от пет опозиционни партии, наречена ВЛЕН, чийто гласоподаватели изпратиха 14 свои представители в Събранието. Общият брой на представителите на албанската етническа общност става 32, което е сериозен потенциал при положение, че според конституцията на страната действа така нареченото „Бадентерово правило“ за двойното мнозинство. Според него, всеки закон, който би имал отношение към културната идентичност на албанците, може да бъде приет задължително както с мнозинството от общия брой на депутатите, така и с мнозинството на тези, които представляват въпросната етническа общност. Трето, за първи път левоцентристкият посткомунистически Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) постига толкова нисък изборен резултат – само 18 депутати. 

Когато през 2008 г. партията регистрира само 27 депутати в парламентарния вот тогава, това бе прието като катастрофа. Сега резултатът е още по-нисък. Но през 2008 г. СДСМ с лидер Радмила Шекеринска беше в опозиция, докато сега партията бе в основата на управляващата коалиция, изкарала пълен мандат от четири години. Затова унижението да се превърне в трета политическа сила е толкова голямо. Защото през всички години на суверенната и независима държава СДСМ е бил един от основните полюси в двуполюсната политическа система заедно с ВМРО-ДПМНЕ. Двете партии са били в непрекъсната, на моменти дори жестока, надпревара коя от тях да поеме управлението на държавата и да състави правителство. 

Дори е имало мнения, че това прилича на САЩ с нейните две основни политически структури, които периодично се сменят начело на държавата. Очевидно след плесницата, която получи, СДСМ се нуждае от сериозен анализ и дълбоки вътрешни реформи, преди всичко от укрепване на единството на членовете и организациите си. Извън това две допълнителни впечатления – радикалната ултралява и проруска „Левица“ увеличи местата си в парламента от две на шест. 

Докато създадената преди шест месеца ЗНАМ на кумановския кмет Максим Димитриевски при първото си явяване на избори спечели също шест депутатски места. Зад нейния гръб наднича някогашната силна фигура на лидера на СДСМ, премиер и президент Бранко Цървенковски, каквото и да означава това. Казват, че Цървенковски е решил да премести олигархичната подкрепа, давана досега на СДСМ, в новото партийно тяло на ЗНАМ. Победителите от ВМРО-ДПМНЕ имат конституционно време още за съставяне на правителство. 

Но новият президент Гордана Силяновска- Давкова още с първата си проява като държавен глава направи гаф. Дали това е някаква форма на тестване, дали е чиста проява на женски каприз и некомпетентност, или е нещо друго, ще видим. Но реакциите срещу непроизнасянето на конституционното име Република Северна Македония при клетвата ѝ като президент е лош знак и крайно неприятна първа крачка в предстоящия ѝ петгодишен мандат като държавен глава. И най-малкото е това, което ще кажат политици и държавници. По-сериозното е, че опасността Северна Македония да продължи да бъде блокирана по европейския си път, загатвана по време на предизборната кампания, сега се превръща в политическа вероятност и дори възможност. 

Костадин Филипов