Св. Климент Охридски (Рождение 25 ноември – † 27 юли 916)

Св. Климент Охридски 

Стенопис от църквата „Св. Герман“ (1743 г.) в с. Герман (дн. Гърция) 

Българската църква отбелязва светата памет на Климент Охридски от Х в. до днес. Сведение за рождената дата и датата на Успението на св. Климент Охридски е засвидетелствано във византийски миней от ХІV в., съхраняван в Британската библиотека в Лондон (Cod. Add 24.378). В него под датата 25 ноември е записано: 

„На същия ден честваме Рождението на светия наш Отец и Чудотворец Климент, който бе епископ на България в Охрид. Търси неговата служба, отнасяща се за двадесет и седми от месец юли. Тогава пък отбелязваме неговото Успение“ 

Денят на отбелязване на паметта на св. Климент Охридски за пръв път се среща в Охридския апостол от ХІІ век, където под датата 23 ноември е записано: „Мъченическа смърт на светия мъченик архиепископ Ефимиян и ден на св. Миропия и на свети Климент“. Впоследствие като ден на отбелязване на паметта на св. Климент Охридски в старобългарска служба от ХІІІ в. (съхранена в миней от ХV в.), преведена от гръцки език, е отбелязан 25 ноември. Нейният надслов гласи следното: 

„На 27 ден от месец юли и на 25 от месец ноември е възпоминанието за свети Климент Охридски“. 

В българската медиевистика е утвърдена тезата, че в периода ХІ–ХІІ в. в българските църкви са били чествани дава празника, посветени на св. Климент Охридски: първият е 27 юли – денят на неговото Успение; вторият е 25 ноември – денят на неговото Рождество. 

В съдържателното си изследване за Климент Охридски, Божидар Райков (1939–1955) обяснява появата на втори празник за честването на св. Климент Охридски (освен 27 юли, отбелязан за пръв път в Асеманиевото евангелие от Х в. ) по следния начин: 

„Поради тази голяма популярност на славянските първоучители [Кирил, Методий, Горазд, Климент, Наум, Сава, Ангеларий] е било установено в черковно честване на св. Седмочислениците. За ден на това честване е бил приет 27 юли – паметният ден на Климент Охридски, на който са ставали големите празници в негова чест. Предвид силния пиетет към делото на Климент при това положение е трябвало да бъде избран ден, в който нему да се отдава почит отделно. Съвсем естествено за такъв е бил приет 25 ноември – денят на Климент Римски, като е била следвана старата черковна традиция едноименните светци да се честват на една и съща дата“ (Б. Райков. Ранни календарни вести за Климент Охридски. – В: Климент Охридски (916–1966). Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. София, 1966, с. 324). 

Известно е от Краткото житие на св. Кирил Философ (Успение Кирилово, ХІІІ в.), че преди смъртта си в Рим той ръкоположил тук „ученика си, който станала епископ на Великия [т.е. Климент Охридски], Сава, Ангеларий, Горазд и Наум“ (Й. Иванов. Български старини из Македония. София, 1931, с . 287–288). 

Дали това не е станало на 25 ноември 868 г. – денят, в който се е чествал св. Климент папа Римски (92–101)? Или пък, понеже Климент Охридски е бил роден на тази дата, той получил монашеското име Климент още преди ръкоположението. Това е загадка за изследвачите. 

В няколко извори се отбелязва ръкополагането на Климент като „епископ на България в Охрид“: 

1) „Житие на св. Климент Охридски“ от архиепископа на България Теофилакт (1090/1092 – след 1008): 

„След като се посъветвал с по-мъдрите от своите приближени, които всички се отнасяли към Климент като към баща и вярвали, че това е угодно Богу, което оказва почит на този човек, той [княз Симеон в 893 г.] го поставил за епископ на Драгвища или Велика и така Климент станал първият епископ [служещ] на български език“. 

2) Кратко житие на св. Климент Охридски от Димитър Хоматин (ХІІІ в.): 

„когато божественият Кирил се преселил в по-добрия живот, след като предварително бил направил известно апостолското си служение и увеличението на поверения му талант на Адриан, тогавашния папа на древния Рим, а Методий бил поставен за архиепископ на Моравия и България от същия този папа, тогава и Климент бил издигнат на епископски престол, като бил поставен от Методий за епископ на целия Илирик и на българския народ, който владеел страната“. 

3) Дюканжов списък на българските архиепископи (ХІІІ в.): 

„Климент като станал епископ на Тивериупол или Велика, сетне бил натоварен от Бориса, царя на българите, да надзирава Третия дял на Българското царство , това ще рече от Солун до Йерихо и Канина или Тисипият“… св. Климент е титулуван „епископ Велички“ по славянското име на р. Вардар – Велика. 

Пълният текст може да се прочете в: В. Гюзелев. Ново тълкуване на три сведения за св. Климент Охридски (ум. 916). – В: Общуване с Изтока. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на Стоянка Кендерова. София, 2007, с. 114–119.