170 години от рождението на Тимофей Дмитриевич Флорински

170 години от рождението на Тимофей Дмитриевич Флорински (9 ноември 1854, Петербург – 1919, Киев). Историк, славист, езиковед. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

Завършва Историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1876), преподавател във Висшите женски курсове (1880–1881); доцент и професор в Киевския университет (1882); зам.- председател на Славянското благотворително дружество в Киев. Поддържа научни връзки с българските учени Г. Баласчев и А. Иширков, с общественици като Др. Цанков и др.; от К. Шапкарев получава пословици, гатанки и други материали за Македония; оценява проучването на В. Кънчов като сериозен труд по етнография. 

Флорински е известен изследовател на паралелното развитие на историята на Византия и славяните през ХIV в.; проучва законодателни паметници от Атонските манастири; публикува трудове по славянско езикознание; определя 4 основни наречия в българския език – източно, северозападно, югозападно и южно (родопско); смята славянското население в Македония за българско. 

В труда си „Славянското племе“ (1907) изчислява броя на българите на 5 440 000: в Княжеството те са 3 150 000, а останалите са в Македония, Тракия и другите неосвободени български територии. 

Автор на редица трудове по история, езикознание и по други проблеми: „Южните славяни и Византия през втората четвърт на ХIV в.“ (1881); „Лекции по славянско езикознание“, ч. 1–2 (1895–1897); „Славянското племе“ (1907).