Преднамерената безплодност е „тактиката“ на учените от Скопие

На снимката: Проф. Ванчо Георгиев

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

Работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Република България и Република Северна Македония тъпче на място. И това не е констатация само от последното заседание, проведено през миналата седмица в София. 

Оценката за него е дадена от доц. Наум Кайчев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, заместник председател на Македонския научен институт. (Виж в Новини от Република Северна Македония). Доц. Кайчев е член на българската част от Съвместната комисия, неин заместник председател, който участва редовно в заседанията ѝ има възможност съвсем точно и смислено да оценява нейната работа. 

Последната му оценка е, че тя е безплодна. Нямаме основание да не приемем това становище. От смяната на властта в Скопие и съответната персонална промяна в състава на комисията от страна на Северна Македония се проведоха, ако не се лъжа, три заседания. Дори и да са повече или по-малко, те са напълно достатъчно, за да се види какво поведение ще следват новите членове, пратени от властите край Вардар. 

Българските участници проявиха достатъчна доза търпеливост и добронамереност да изчакат новите си колеги и да видят какви са намеренията им за по-нататъшната дейност на съвместния орган. Това се налагаше не само от факта, че срещу българските учени и дипломати сядат нови лица, макар че някои от тях, като ръководителя проф. Ванчо Георгиев, са познати. Той беше член от предишния състав на групата от Скопие, но я напусна по свое желание след като стана ясно, че провокационното му поведение се разминаваше драстично с представата за учен, който има намерение добронамерено и професионално да установява историческата истина на основата на фактите. То не бяха дразнещи подмятания, то не бяха преднамерено неприемливи предложения, въобще, много скоро присъствието му в комисията стана напълно прозрачно и безполезно, че самият той се видя принуден да се оттегли. 

Не изключвам вероятността това да е бил добре преценен ход от политическа гледна точка, щом като веднага след смяната на властта в Северна Македония през миналата година, тъкмо Ванчо Георгиев бе представен като новия ръководител на групата от Северна Македония и съпредседател на Съвместната комисия. И ето, сега вече стана напълно ясно, че новите членове, излъчени от Скопие в комисията нямат никакво намерение да работят за нейния успех. 

Ако в първите заседания това бе само усещане от българските учени, премълчавано заради надеждата, че все пак нещата ще тръгнат, сега вече е ясно, че блокирането на работата на този орган е задача на представителите на Северна Македония. Доколкото разбирам, не само че не се гледа напред, но и се настоява да се ревизират вече огледани и приети протоколи от заседанията. Да не говорим, че новите предложения за съвместно честване на дати и личности от общата ис-тория са били отхвърлени. Само че да не мислите, че вече известните приети съвместни договорки за петте личности от Средновековието са били задействани? Нищо подобно. 

Колко поводи имахме и в двете държави да ги отбележим заедно, да превърнем тези юбилеи в общи празници, с които да покажем на гражданите от двете държави колко много неща ни сближават, а не ни разделят. Пък и да демонстрираме пред Европа и света, че когато има желание, когато има политическа воля и когато истината е сложена на масата, нашите две страни могат да организират и провеждат общи празници. Но защо се учудваме? Колкото и да се стараят да го скрият, факт е, че членовете на групата от Северна Македония в Съвместната комисия не могат крачка да направят напред, дори встрани, ако нямат поръка или разрешение от новите власти в Скопие. Такава зависимост на науката, на експертния дебат, на академичното обсъждане от политиката едва ли има на друго място в света. 

Премиерът Християн Мицкоски, който си избра лично новите членове на комисията от Скопие, е достатъчен пример за поведение на политик, който е скаран с реалностите, но пък владее агитационните и пропагандни похвати на популизма, насочен главно срещу България. Каквато им е политиката, очевидно такава им е и науката. Така че не се чудете на заглавието – наистина, тактиката на членовете на Съвместната комисия за история и образование от Северна Македония е преднамерената безполезност. Жалко. 

 Костадин Филипов