Нова книга възражда българските говори в днешна Албания

Речта на българите в Албания още пази богатството на българските народни говори 

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

Речевите действия, подсказващи началото, поддържането и края на общуването у българите от Албания, са предмет на анализ от д-р Миранда Бело, преподавател по български език в Тиранския университет. Монографията ѝ, озаглавена „Народният речеви етикет на българите от Албания (в съпоставка с народния етикет в албанския език)“, беше издадена от благоевградското университетско издателство „Неофит Рилски“ в края на миналата година, съобщава БНР.

Публикацията е част от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на Министерството на образованието и науката на България и става факт след спечеления от д-р Бело конкурс за подпомагане на чуждестранни млади изследователи при издаването на първа монография. Трудът се базира на докторската дисертация на Миранда Бело, а негови рецензенти са доц. д-р Лиляна Василева от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на БАН и доц. д-р Радослав Цонев от Югозападния университет „Неофит Рилски“, съобщава БНР. Пред Радио България авторката д-р Бело разказа, че в Тирана почти всеки ден се среща с българи от различни краища на Албания – от Кукъска Гора, Голо Бърдо и Корчанско. Учтивостта, техните благословии и богатият народен етикет, който използват, са я провокирали да се опита да изследва това езиково богатство. „За българите в Албания са правени много изследвания, но на богатия народен етикет на тези българи не беше обърнато достатъчно внимание. Така че реших да се заема с тази тема – да събера колкото се може повече материал, свързан с народния етикет на българите в Албания като неразделна част от целокупното българско народно богатство. Освен това се опитах да направя и сравнение с албански материал, който събрах от албански села, съседни на българските. И така, от отделни статии написах едно по-широко научно изследване, дисертационен труд, който под ръководство на научния ми ръково-дител проф. Иван Кочев – един от най добрите български филолози и езиковеди, успешно защитих пред научно жури в Югозападния университет в Благоевград“. 

Миранда Бело е българка от Албания, която от няколко години живее и работи в Тирана – първоначално в българското неделно училище, а отскоро е лектор по български език и литература в Тиранския университет. Това прави възможно запознанството с много българи, които живеят в албанската столица и по произход са от различни краища на Албания, в които от векове живее компактно българско население. По тази причина работата, свързана с намиране на информатори и събиране на необходимия материал, не е представлявала трудност, още повече, че самата тя е носителка на един от българските говори, употребявани в Албания. 

„Събирането на материал започна години по-рано, преди да узрее идеята да напиша нещо по-голямо и научно. Понеже нашите села са много и са труднодостъпни, за моята цел избирах по едно от всеки район – от Гора избрах най-голямото село Шищавец, от Голо бърдо – село Стеблево, където живее и християнско, и мохамеданско българско население. От Корчанско се спрях на село Бобощица, в което успях да интервюирам последните носители на този говор, които, за съжаление, вече не са между живите. От района на Мала Преспа избрах най-голямото село Пустец, а от областта Девол – село Връбник. Спрях се и на няколко албански села, съседни на българските, за да проследя взаимното влияние в говора на хората“, поясни Миранда Бело. 

 Трудът на Миранда Бело е изключително ценен, тъй като представя точни данни за спецификата на българските говори в Албания, както и много интересна информация за речевия етикет на хората с български корени в Албания. Речта на българите в тези райони спада към най-западните говори на българското езиково землище, които векове наред са били откъснати и изолирани в планинските места на Източна Албания. Затова те са запазили доста архаични черти и днес са истинско съкровище.