Връзката между Научен институт „Западни покрайнини“ и МНИ е неразривна

За мотивите за създаването на новата научна институция, за нейните цели и задачи, за първите ѝ прояви в защита на каузата на българите в Сърбия с председателя ѝ доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при БАН разговаря журналистът Костадин Филипов

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 5

Ангел Симеонов Джонев е роден на 3 май 1971 г. в гр. Кюстендил. Възпитаник е на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, в който придобива магистърска степен по специалността „История и география“ през 1997 г. От 1998 г. работи в Регионален исторически музей – Кюстендил. През 2007 г. успешно защитава докторска дисертация в СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „Македония в железопътната политика на България (1878–1918 )“. Десет години по-късно, през 2017 г., е избран за доцент. От 2021 г. работи в Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Автор и съавтор на множество монографии, документални сборници, албуми, студии, статии, изложби, постоянни и временни експозиции. Член е на Македонския научен институт повече от 25 г. Наскоро бе избран за председател на новосъздадения Научен институт „Западни покрайнини“. 

– Господин Джонев, наскоро бяхте избран за председател на новосъздадения Научен институт „Западни покрайнини“. Лично за мене, който познава Вашата отдаденост на каузата това не е изненада. А за самия Вас? 

– Още като студент, в средата на 90-те г. на ХХ в. започнах да пиша за Западните покрайнини. Интересът ми се засили през годините, проучвал съм множество аспекти от миналото на тази област. Вследствие на тези мои творчески интереси публикувах редица статии и студии, автор съм също на фотодокументални изложби, участвал съм в редица документални филми, телевизионни и радиопредавания. Западните покрайнини са основна част от моите изследвания. Сигурно влияние в тази посока играе обстоятелството, че моят род произхожда от пограничната зона на Кюстендилско и сред предците ми има хора от Босилеградския край. 

Изборът ми за председател на Научен институт „Западни покрайнини” приемам като ангажимент, който стриктно трябва да бъде изпълняван. 

– Защо се наложи преучредяването (или възобновяването) на Научния институт „Западни покрайнини“? Аргументите научни ли са, хуманитарни, цивилизационни или политически? Или всички взети заедно? 

– На мен са ми известни няколко случая, когато през годините назад е обсъждан въпросът за възстановяването на Научен институт „Западни покрайнини“. При всичките опити явно не достигна достатъчно воля, за да се реализира начинанието. Едва през миналата година сериозно започна обмислянето на стъпките за създаването на интелектуален център, който да се захване целенасочено с проблематиката. Катализираща роля в тази посока изигра проведената на 8 ноември 2024 г. научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“. 

Основен организатор на форума беше Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките, но се събраха колеги от различни институции и градове на страната. Демонстрираният интерес към темата даде окончателно доказателство, че има изследователи, които може да се съюзят в обществена организация и да поемат отговорност за проучването на Западните български покрайнини. 

При учредяването целенасочено беше потърсена приемственост и затова предпочетохме да приемем името на създадения през 1932 г. Научен институт „Западни покрайнини“. Считам, че по този начин се продължава делото на мнозина интелектуалци като акад. Стефан Младенов, Стилян Чилингиров, Емануил Попдимитров и др. 

 – Какви са основните цели и средства за постигане в дейността на новата научна институция? Какво ще заимствате от другите подобни институти и какво оригинално имате намерение да предложите? 

– Целите и средствата са ориентирани към изследването на политическата, стопанската, църковната и културната история, на езика и диалектите, на етнографията и фолклора, на географията и стопанството на българите и техните потомци от Западните покрайнини. Важна задача е осветляването на общественото мнение и държавните институции, както и институциите на Европейския съюз и световните правозащитни организации за процесите, които протичат в Западните покрайнини и особено на перфидната денационализация, на която е подложено там българското население. Сред арсенала от средствата ни са научните конференции, кръгли маси, научни дискусии и логично произлизащите от тях научни и научнопопулярни издания, изложби, документални филми, радиопредавания. Не трябва да се пропуска активното присъствие в електронните медии и интернет. Трябва да се търси съдействието на сродни институти и в този план опитът на нашите членове е много важен. Мнозина от тях работят в институтите на Българската академия на науките, предимно в Института за исторически изследвания, а също и в редица университети. Сътрудничеството с тези научни организации е от особена важност, както и с неправителствения сектор, където са позиционирани редица сдружения със сходни цели като Македонския, Тракийския и Добруджанския институт. 

– Смятате ли, че българската наука в момента има достатъчно потенциал да се занимава сериозно с многообразната тематика на Западните покрайнини? 

– Българската наука има потенциал да изучава Западните български покрайнини. Има множество доказателства в подкрепа на моето твърдение, но аз ще засегна само две от тях. Вече споменах за проведената на 8 ноември 2024 г. в Централно управление на БАН научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“. 

Предстои публикуването на сборника с докладите на колегите. Тематиката в него е доста интересна и показва отношение към много въпроси на миналото и на настоящето на Покрайнините. В началото на 2025 г. Институтът за български език и Институтът за исторически изследвания при БАН излязоха със становища срещу опитите на Сърбия да фалшифицира българската същност на населението от Западните покрайнини, като лансира тезите за някаква „шопска нация“. Тези документи бяха подкрепени от голям брой учени от институтите на БАН и от университетите в страната, което показва съпричастност на научната общност към нерадостната съдба на българите в Западните покрайнини и като цяло в Сърбия. 

– В Управителния съвет на Вашия институт има трима активни членове на Македонския научен институт – Вие, заместникът Ви доц. Александър Гребенаров и журналистът д-р Горан Благоев. Означава ли това, че вие и тримата напускате МНИ? 

– Едва ли мога да отговоря от името на колегите – доц. Гребенаров и д-р Благоев. Колкото до моето становище по въпроса, то е еднозначно. Аз съм член на Македонския научен институт от 1998 г., а през последните два мандата съм член и на Научния съвет. На Македония и Македонския въпрос съм посветил множество изследвания по проблеми, слабо проучени в българската историография. Продължавам да изследвам още аспекти от тази голяма тема. Слуховете за моето напускане на Македонския научен институт са силно преувеличени. Оставам! 

– Добре, да приключим с това с убеждението, че и тримата ще съчетавате усилията си за изследването на проблемите със Западните покрайнини с работата си в МНИ. Тогава къде да търсим пресечната точка на всичко това? 

– Както посочих, не съм в състояние да дам отговор от името на колегите доц. Александър Гребенаров и д-р Горан Благоев, трябва да ги попитате тях. Аз вече отговорих, че продължавам да проучвам аспекти от историята на Македония, а немалко теми се пресичат с подобни за Западните покрайнини. Ако въпросът е за сътрудничеството между Научен институт „Западни покрайнини“ и МНИ, според мен отговорът е еднозначен. Да, сътрудничеството е задължително между тези две сродни организации. Още повече 12 души от състава на Научен институт „Западни покрайнини“ са членове на МНИ, така че връзките са неразривни. 

– Две думи за първите задачи, към които ще се насочите? Някакви прояви в близките дни? 

 – Научен институт „Западни покрайнини“ вече организира няколко събития, а в някои взе дейно участие. На 15 май 2025 г. представители на Института участваха в поклонението по повод 108 години от погрома в Босилеградско, което беше организирано в Босилеград и в с. Долна Любата от КИЦ–Босилеград и „ГЛАС“–Босилеград. Същата вечер, но в Кюстендил, Институтът организира представянето на том 4 на книгата „Съдбата на българите в Западните покрайнини”. На 17 май по повод 108 години от погрома в Босилеградско в столичната църква „Св. Николай Софийски“ беше отслужена панихида, която бе инициирана също от Института. В близко бъдеще предстоят още събития, на които сме организатор или съорганизатор. Постепенно влизаме в ритъм, но важното е, че споменатите три събития бяха проведени заедно с нашите сънародници от Западните покрайнини, което е една от нашите основни цели. 

– Не мога да пропусна възможността да се обърна към Вас като един от най-добрите познавачи на железопътната политика на България по отношение на Македония? Ще задам въпроса така: доколко можем да имаме доверие на сегашните управляващи в Скопие когато говорят, че искат да свържат най-после жп мрежите на двете ни държави? 

– Доверието не е стока, която се продава на пазара. По темата, а и в по-широк план, на сегашната власт в Скопие не може да се има кой знае какво доверие. Преди близо една година, когато се конструираше правителството на Християн Мицкоски в Република Северна Македония, публично представих своето становище, че предстои трудно време за свързването на железопътната мрежа между двете държави. 

Още в първите дни на тази „влада“ стана ясно, че те лансират модернизацията на връзката със Сърбия и Гърция или Коридор № 10, за сметка на Коридор № 8, който свързва София със Скопие през Кюстендил. Нищо не се е променило от тогава, само се завършват обектите, започнати преди няколко години от предишното правителство, като жп участъците Куманово–Беляковци и Беляковци–Крива паланка. Търгът за определяне на предприемач за последния участък Крива паланка–Деве баир беше стопиран от сегашната власт, която също не иска да подпише съвместно споразумение с България за изграждането на общия вододелен тунел. 

Особена агресия срещу съвместния проект проявява македонският вицепремиер и министър на транспорта Александър Николоски, който атакува нашата страна с измислени аргументи, а в дует с него от време на време се включва и премиерът Мицкоски. България трябва да използва своите позиции в Европейския съюз и НАТО и да застави властите в Скопие да побързат със свързването на жп линията. Видно е, че през тази година то няма да се състои и нашият влак ще продължи да чака влака на съседите, вече 115 години.