Победа на Социалистическата партия в Албания, но няма гаранции за интеграцията в ЕС

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 5

Социалистическата партия, ръководена от министър-председателя Еди Рама, спечели убедително парламентарните избори в Албания, проведени на 11 май 2025 г. По този начин социалистите получиха четвърти пореден мандат за управление на страната. Гражданите на Албания, много от тях от чужбина, гласуваха за 140 депутати, излъчени от 12 многомандатни района. Тази избирателна система доведе до някои изкривявания в политическото представителство, защото партия с по-малко гласове получи повече депутати от други партии. Избирателната активност беше 42,21%, но трябва да се има предвид, че реалната активност е доста по-висока, защото избирателните списъци не се актуализирани. Изборите преминаха сравнително спокойно, като нарушенията бяха в рамките на нормалното. Въпреки това, Сали Бериша, лидерът на Демократическата партия, призова за протести срещу „кражбите на изборите“. 

Социалистическата партия получи доверието на над 52% от гласувалите граждани и ще разполага с 83 мандата в парламента. Коалицията на Демократическата партия, „Величествена Албания“, спечели 34% и ще има 50 депутати. Ключови фигури в тази коалиция не спечелиха депутатски мандати, сред които бившият президент Илир Мета, който продължава да се намира в ареста. Представителство в парламента получиха и четири малки партии. Трима депутати ще има Социалдемократическата партия на Том Доши. 

В левия спектър се позиционира и Движението „Заедно“ на Арлинд Чори, което ще има един депутат. За десни партии се обявяват партия „Възможност“ на бизнесмена и бивш депутат от Демократическата партия Агрон Шехай, която спечели две места в парламента, както и коалицията „Инициатива Албания става“ на Адриатик Лапай с един депутат. Социалистическата партия спечели не просто достатъчно депутатски места, за да излъчи стабилно правителство, но и квалифицирано мнозинство, което ще ѝ позволи да променя законите, свързани с избирателната и съдебната система. Основната външнополитическа цел на четвъртото правителство на Еди Рама ще продължи да бъде членството на Албания в Европейския съюз. Предизборната кампания на Социалистическата партия беше изградена най-вече около обещанието страната да стане член на ЕС до 2030 г. Социалистите озаглавиха предизборната си програма „Албания 2030“, обещавайки да приключат преговорите за членство през 2027 г. и до края на това десетилетие страната да е член на ЕС. 

Срещата на Европейската политическа общност, проведена в Тирана непосредствено след парламентарните избори, също постави един от акцентите върху интеграцията на Албания в ЕС и нейния бърз напредък през последната половин година. Досега са отворени 16 от 35 преговорни глави след започването на преговорния процес през октомври 2024 г. Според редица албански експерти тази цел е прекалено амбициозна не само защото изпълнението на критериите за членство и съответно затварянето на преговорните глави ще изисква време, но и заради външния фактор, който може да забави процеса. 

В обявената на 18 юли 2022 г. Преговорна рамка между Европейския съюз и Албания всички гръцки искания по отношение на Албания бяха включени в преговорния процес, което обуславя еврочленството на Албания с изпълнението на условията на Атина. Особено интересен е въпросът за определянето на границите между двете държави, който става част от Преговорната рамка. Трябва да се припомни, че през октомври 2020 г. Албания и Гърция се договориха да разрешат спора си за морската граница в Йонийско море в Международния съд в Хага, но Гърция предприе стъпки, които могат да поставят Албания пред свършен факт, тъй като обяви разширяването на своите териториални води с 12 мили, като за отправна точка взема една скала на север от остров Корфу. 

Гръцките власти обявиха, че започват проучвания за добив на газ и нефт в шелфа на тази зона, която обаче разсича залива на албанския град Вльора. На 16 април тази година гръцкото правителство публикува своята Национална стратегия за морското пространство, в което Атина претендира за контрола върху 494 605 квадратни километра морска територия. Турция реагира остро и представи своята визия за морските граници между двете държави, но не последва реакция от Албания, която също би трябвало да се чувства засегната от тази стратегия и приложените към нея карти. Гръцкото правителство включва в Зона 4 морски пространства, които са спорни с Албания. 

Според албански експерти и сега, както във всички случаи преди това, когато гръцката държава представя морските граници по едностранен начин и в съответствие със своите интереси, Гърция цели да наложи своите претенции на Албания. В Атина очакват Тирана да замълчи отново, за да не застраши своя път към Европейския съюз, но тази пасивна политика уврежда албанските интереси. Освен този толкова важен въпрос, политиката на Република Гърция към Република Албания показва още доста специфични процеси и развития, които заслужават внимание като особен пример за междусъседски отношения: 

- В Атина все още не са отменили Закона за войната с Албания, приет през 1941 г. Обещават да го отменят от 1985 г. насам, но този абсурден закон продължава да присъства в отношенията между двете държави, съюзници в НАТО; 

- Освен това в Гърция отхвърлят категорично и най-малкия намек, че трябва да обмислят правото на възвръщане от наследниците на чамите (албанска етнографска група в Епир, прогонена от гръцките националисти през 1944 г.) на собствеността, която им е отнета, както и на други колективни и дори индивидуални права; 

- Между двете страни има и други неразрешени въпроси, свързани с гръцките искания за екстериториалност на гробищата на около 8000 гръцки войници, погребани на албанска територия от времето на войната с Италия; - В Атина все още не смятат за напълно решени въпросите за правата, включително и имуществените, на гръцкото малцинство в Албания; 

- Премахването без реални дискусии в Смесената гръцко-албанска комисия на текстовете в албанските учебници, които засягат гръцката визия за историята; 

- Гарантиране на дейността на Албанската православна църква, насочена към гърцизирането на православните албанци. Всички тези гръцки искания фактически са включени в Преговорната рамка, макар и без да се споменава изрично гръцкото малцинство. Виж например т. 37 от Преговорната рамка: 

„...както бъдещия прогрес в приемането на оставащото приложимо законодателство, свързано със законовата рамка за защитата на националните малцинства от 2017 г., приемането на закона за преброяването на населението в съответствие с препоръките на Съвета на Европа (т.е. гръцкото искане за запазване на броя на гърците в страната – б.а.), и напредъка в процеса на регистрация на собствеността (т.е. гръцките искания за гробищата на техните войници, за имотите на църквата, за имотите на определящите се като гърци – б.а.)“. 

Общият извод е, че Албания ще бъде изправена пред много труден преговорен процес и четвъртото правителство на Еди Рама ще се сблъска с дилемата – или да изпълнява всички гръцки искания, с което обаче ще застрашат жизнени албански интереси и даже морската територия на своята страна, или преговорите за членство в ЕС да бъдат замразявани за различни периоди от време, ако Тирана се опитва да защитава своите интереси. 

Д-р Антон Панчев