През българските учебни програми е минал „башибозукът на отродяването“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 5

След кратка пауза Македонският научен институт проведе на 7 май 2025 г. Лектория „Македония“. Модераторът Костадин Филипов представи госта – проф. д-р Атанас М. Семов – известен български учен, юрист, член-кореспондент на БАН, университетски преподавател и конституционен съдия, с потекло от Охрид. Лекторът изложи пред аудиторията свои виждания по темата „За смисъла на идентичността и паметта“. 

В началото на изложението си проф. Семов се спря на въпроса за българската национална идентичност и историческата памет в учебните програми по български език и литература и история. Според него през тях сякаш е преминал „башибозукът на отродяването“. 

От техния прочит се добива чувството, че се прави опит за унищожаване на националната памет и „нищо важно от българската история да не докосне българското дете“. Важни събития от историята се разглеждат от авторите безлично. Биографичните данни за заслужили дейци, между които Георги Бенковски и Гоце Делчев, са поднесени с „изкривена“ представа за тяхното място и роля като именити водачи на българското националноосвободително движение, без да се разкриват народностните черти на тяхната идентичност. 

Проф. Семов разказа, че преди близо едно десетилетие, когато се е запознал с учебните програми по родинознание в тях са отсъствали патриотични мотиви. Не се е споменавала думата „родина“. Тя най-често е замествана с „нашата земя“, с „нашите градове“ и пр. В текстовете нямало „обич към родината“, както и историческа памет за Българското. За нихилистичните авторски оценки А. Семов и негови колеги са сезирали Административния съд с жалба срещу решението на министъра на Министерството на образованието и науката, одобряващо учебните програми по родинознание, български език, история и география. Сред мотивите на жалбата се изтъкнало, че текстовете противоречат на целите, залегнали в закона за предучилищното и училищното образование. Те не само, че не формирали национални добродетели, а напротив – убивали „в зародиш историческата памет и чувството за национална идентичност“. 

Гост-лекторът се спря и на въпроса за нацията – смисълът за съществуване на държавата, на която основният закон е конституцията. От 20–30 години се наблюдава световна глобализация, която създава представа, че „националните държави са уморени“ и са отживелица. Между ширещите се аргументи в тази насока се открояват глобалният бизнес, за който няма граници, вкл. и континентални, както и дейността на многонационални корпорации, контролиращи социалните мрежи. Като негативна последица от глобализацията е либерализацията на западната демокрация, за която „националната памет“ и „националната идентичност“ се превръщат в неудобни и почти забранени понятия. 

Проф. Семов изрази мнение, че понастоящем в Западна Европа се забелязва стремеж за отказване от полова и религиозна идентичност. Според лектора „родина, държава и нация“ са едно, а правата на малцинства и тяхната защита са проблем от по-различно естество и не трябва да се противопоставят. При едно хуманно и демократично общество мнозинството не може да бъде успешно и щастливо, ако не гарантира правото на малцинството за самоопределение. Отстояването на националната идентичност може да се осъществи без да се ограничават правата на малцинствата от различен характер – религиозни, етнически, политически и социални. Относно идеята за въвеждането на предмета „Добродетели и религия“ изказа мнение, че децата не трябва да се учат чрез наставления и катехизиси, а да се образоват и възпитават, за да почитат общочовешките ценности. В това отношение ролята на българските учители е от особено важно значение. Проф. Семов изрази възхищение от тяхното родолюбие, окачестви ги като истински будители и носители на „пламъчето“. 

Относно устойчиво съхраняване на националната памет и традиции сред българските общности в западните страни гост-лекторът изрази задоволство от текстовете в учебните пособия – написани са в много по-патриотичен дух, отколкото учебниците в страната. Въпреки бездушието и безучастието на управляващите, А. Семов съзира нотки на оптимизъм – в съвременността се забелязва живец сред народа и стремеж „сам да създаде и опази“ националната памет. 

Открои дейността на членовете на Национално дружество „Традиция“, което обединява граждани с патриотична и културно-просветна насоченост, със стремеж за съхраняване на националните устои. Лекторът изрази надежда, че подобни прояви могат да ограничат процеса на саморазрушение и народът да се върне към изконните български национални ценности и родолюбиви традиции. След края на изложението си Семов отговори на въпроси, зададени от присъстващите. Намира предложението за анулиране на насилственото преброяване на жителите в Благоевградския регион, записани като „македонци“, че е възможно да бъде прието от Народното събрание. С такъв парламентарен акт обаче е убеден, че няма да се преустановят нападките на Скопие към България. 

Според него позицията на цялостната българска политика след Втората световна война, в т.ч. и през последните 5 години, е погрешна спрямо Македония и Македонския въпрос. В критичен дух гост-лекторът характеризира десетилетното безотговорно поведение на управляващите, довело до демографска катастрофа, образователна и здравна криза. Обърна внимание на вилнеещата корупция и кражбите на различни нива, които отблъскват инвеститорите. Проф. А. Семов изрази позитивно мнение относно повишения стандарт на живот. Явлението е от съществено значение за намаляване на притока от емигриращи българи в Западна Европа, което е надежда, че тази тенденция може да ограничи демографския срив в страната. 

доц. Александър Гребенаров