Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар

Прави отляво надясно са: Пере Тошев, Станко Попстанков, Диме Търтопов, до него неизвестно лице, Никола Хаджииванов, Христо Литовойчето. 

Втора (средна редица, седнали): Теофиле, Андон Попставрев, Томо Тушиянов, Хариш Божков, Георги Харизанов, Мише Попставрев, Любишанов. 

Трета редица (седнали): Мите Чобанов, Миле Каяфов, Георги Попхристов, хаджи Дионис (хаджи Дала) и Христо Тодев. 

"Пере Тошев по това време е бил окръжен училищен инспектор. Ето и съдбата на сниманите. Станко Попстанков е убит в Петрич. Дине Тортопов е убит в Солунския затвор от гърците. Никола Хаджии ванов умря в Асеновград. Литовойчето умря на остров Трикери. Теофи ле го убиха гъркоманите. Андон Попставрев го убиха гъркоманите от с. Зорбата. Тома Тушиянов е убит като фелдфебел от българската армия. Хариш Божков, баща ми, умря в Асеновград през 1948 г.52 Мише Попс таврев умря в София. Любишанов неизвестно. Мише Чобанов умря на остров Трикери. Миле Каяфов умря в Пазар. Георги Попхристов умря на остров Трикери. Хаджи Дала умря на остров Трикери. Христо Тодев умря в Пазар. Хаджи Дала беше кафеджия, истински революционер. Много приказлив и сладкодумен..."

Сп. "Македонски преглед", година XLVIII, 2025, кн. 1. Радослав Христосков. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар... 73-110

"От нашата къща в Енидже Вардар се виждаше Солунския залив, Олимп, Нидже, Дурла и Паяк планина, а зад нея Кожух планина. Градът ни се знае от нас като Пазар. Най-старото му име е Пела, от времето на Александър. Йенидже Вардар е новото му име, турско. На арабски „йени“ значи нов, „дже“ – град[6]. Йенидже Вардар значи „нов град на река Вардар“, за разлика от ксантийското Йенидже, който вероятно е бил образуван по-рано[7]. 

 Останките от старата Пела са близо до с. Постол. Има останки от стари бани. Не беше известно откъде точно идва водата. Както се знае, водата излиза тайно от р. Колудей, както и водата на „Алка бунар“ в Пазар. Скрита вода е, защото едно време, при обсадите са се страхували да не се изтровят. Минава отгоре „Гермето“ (над града). Сега гърците са я вземали от „Гермето“ и я използват за пиене. Откъм с. Пилорикь[8] излиза вода, която минава през града и се нарича Пазарска река. Имало е и град Филиби. От неговите останки селяните от Въдрища, Спирлитово и др. села правеха църкви, разграбваха го[9]..."

"Откак градът е заселен с българско население се нарича Пазар. Гърците го наричаха Яница, за да изглежда гръцки. Застроен е на хълмисто място. Разпределението е в зависимост от историческото му развитие. Най-рано е застроена долната част до пътя, застроена само от българи. Затова може да се съди от най-го лямата джамия на града, която се намира тук и която е в центъра на чаршията. Джамията е била църква и се е наричала „Св. Петка“ и в олтара ѝ все още се намираха фрески. Висока е 30 и кусур метра. На турски се нарича „Исуф джамиси“ (чаршийската джамия)[10]. Там се намира и „Алка бунар“, в който идва скритият водопровод от р. Колудей..."

"...Градът е бил опожаряван няколко пъти, което довеждало до чувствително намаляване на българското население, но впоследствие са прииждали селяни и се образувала първата българска махала „Баале махале“ („Пороят“), сетне „Беговата махала“ („Кьошка“), Крушарската махала („Тумбата“). Зад тези махали е реката Чинарлия. Идва от Паяк, през лятото е суха, но есен, зиме и пролет е много пълноводна и се влива в блатото. Цялата е засадена с чинари и оттам е името ѝ. Горната махала, „Бучавата“, се славеше с най-големия явор, мо жеха да го обгърнат двадесет човека. Беше с три големи клона, а ко рените му бяха толкова много и големи, че ние играехме между тях. Другите български махали бяха Джумра[11] махале, Долната махала, „Бюрукленът“[12] беше половината българска, половината турска..."

"...Градът имаше голяма чаршия, която се разделяше по браншове и пазари и не беше заселена, имаше само дюкяни и маази с големи лама ринени кепенци. Преди изгарянето, както разправяше дядо ми, е била голема колко Щипската, Струмишката и др. Цялата чаршия беше в ръцете на българите... Християнското население на града е чисто българско и е надошло от околните села и по-далечни села. Нямахме специална носия. Българите бяха не само от пазарските села, но и от по-далеч – Кукушко, Гевгелийско, Струмишко. Най-големите крепители на българщината беха кукушани. Етническата граница между Македония и Гърция е р. Бистрица. По указание[28] на гръцки, турски и други историци тук никога не е съ ществувала македонска нация, а винаги са живели българи[29]. 

За характера на населението може да се съди и по това, че от с. Киречкьой през Лагадина до Правище говорят типично старобългарско наречие – нонга, пендесет и не употребяват мекото „ке“. В Солунската гръцка гимназия учител ми беше Сотиракь Коджаманис, наш съсед, гъркоманин. 

Изпитва ме веднъж:

- Как се образува нацията? 

- Нацията се образова, кир даскале, от майчиния език. 

 Дойде ми смелост и попитах:

- Кир даскале, да не би вашата майка да е от Стара Гърция? 

 И изведнъж като започна да ме бие, да ме псува на майка, а пък майка му не знаеше нито една гръцка дума, освен „калимера“. Когато казах това на баща ми, ме спря и ме изпрати в българската гимназия..."

"...Гръцкият натиск за асимилиране на нашия край беше изключи телно голям. Особено се наблягаше да се гърцизира интелигенцията. Напр. днешният министър-председател Пападопулос е от пазарското село Крушаре, внук от син на крушарския поп Димитрия[30]. Сотиракь Коджаманис, дългогодишен министър на Гърция след 1912 г., ми беше учител, пазаренец[31]. 

Всичките деца на Петър Коджаманов беха българи – Манол, Петър и Атанас. Петър имаше Нонде, Ставре и Сотиракь. Тези братя имаха страшни гласове. Ако имаше кой да се занимава с тех, щеха да бъдат международни певци. Нонде и Ставре умреха от тубер колоза, а за Сотиракь казах..."

"...Слабо влияние в Пазар оказа и сърбизмът, чрез сръбското училище. Малка част от интелигенцията се изучи в него и в Сърбия. Христо Панов стана сръбски учител. Христо Хаджикойчев стана сръбски учи тел в Пазар[42]. Чичо ми Михайл свърши Роберт колеж, сетне сръбска та военна академия. Убит е като полковник от сръбската армия. Сотир Кантарджиев стана дописник на в. „Щайн“ в Солун. Димитър Попхри стов стана аптекар в Белград, а брат му Мина беше дългогодишен пъл номощен министър на сръбското кралско правителство в Рим..."

Целия материал четете по-късно...