Влиятелни учени настояват за поправки в учебниците по история в РСМ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

С наближаването на местните избори в Република Северна Македония, които ще се проведат след три месеца, както всеки път, когато има избори в тази страна, се активизират два основни процеса сред албанските партии. Първо, започват да се преструктурират коалициите между тях. Този път фракцията на „Съюза за албанците“ на Арбен Таравари напусна коалицията ВЛЕН, както и правителството, и се присъедини към опозиционния „Европейски фронт“, където е и другата фракция на тази партия, ръководена от Зиядин Села. 

Част от доскорошните привърженици на Таравари избраха да останат във ВЛЕН и да продължат да подкрепят правителството. Второ, албанските опозиционни политици започват да обещават изравняване на правата на албанците в страната с тези на мнозинството и засилват обвиненията си в дискриминация на етнически принцип. Основният аргумент на самия Арбен Тарвари за напускането на управляващото мнозинство беше нарушаването на правата на албанците. Особено активни в тази посока са от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), според който премахването на т.нар. балансьор (разпределението на работните места в администрацията според етнически квоти) и опитите за отмяна на частичния официален статут на албанския език, представляват тежко нарушение на законите на страната. 

Към обвиненията в нарушаване на културните и идентичностните права на албанците в Република Северна Македония този път се присъединиха и водещите албански историци в страната. Те смятат, че учебниците по история не представят правдиво миналото на албанците, а ситуацията с учебната литература продължава да се влошава. Министерството на образованието на Република Северна Македония представи съдържанието на нови програми за учебници по история, което предизвика реакцията на професорите от Катедрата по история на Философския факултет на Тетовския университет (проф. д-р Хириете Зибери, проф. д-р Зечиря Реджепи, проф. д-р Фехари Рамадани, проф. д-р Черим Далипи, проф. д-р Зечиря Идризи, проф. д-р Исак Шерифи). 

Тези албански учени заявиха в специална декларация, че „въз основа на новата концепция за начално образование, Катедрата по история на Философския факултет на Тетовския университет, по принцип изразява пълно съгласие за необходимостта от одобряването на нова учебна програма за дисциплината история в началните и средните училища. Но, проследявайки дейността около изработването на програмата и анализирайки новите публикувани програми за учебната дисциплина „История и общество“ за V, VI и VII клас в началното образование, открихме някои сериозни забележки, които според нашата оценка са спорни“. Албанските историци изразяват възмущението си, че в работната група за изработването на учебната програма по история изобщо не са включени албански историци, докато в предишната комисия е имало 4 албански представители от 11 членове общо. 

В резултат от невключването на албански историци са открити ненаучни постановки, като например: 

– „Илирите и дарданите“ (програмата за VI начален клас) не съответства на научните постановки, тъй като дарданите са едно от илирийските племена. Една такава постановка не само, че е ненаучна, но е опит за откъсване на дарданите от общността на илирийските племена, смятат албанските историци. Също така, по отношение на уроците „Албания в Ранното средновековие“ (програмата за VII начален клас); „Албания в Същинското средновековие“ (програмата за VII начален клас) и „Въстанието на Скендербег“ (програмата за VII начален клас), те посочват, че техните заглавия не са научни, защото в Ранното, Същинското и Късното средновековие не е съществувало понятието „Албания“, тъй като тогава албанците са наричани „арбъри“ и логично страната, в която са живеели, е наричана „Арбърия“. 

– Албанските учени констатират, че уроците, съответно структурата на уроците, следователно и стандартите и примерите за дейностите, като част от програмите, не представят в достатъчна и адекватна степен историята на албанския народ. Те оценяват, че един такъв подход е фрагментиращ, повърхностен и не следва линията на хронологическия дидактически принцип, с което се произвежда хронологично объркване и неадекватна историческа преценка на събитията и процесите в историята на албанския народ. 

– Друга тяхна констатация е, че що се отнася до представянето и сравнението с броя на уроците на историята на балканските народи, се забелязва чувствително намаляване в ущърб на историята на албанския народ. Въз основа на количественото представяне на старите програми, в учебника за шести клас е имало 4 урока за албанската история, а в новите програми за шести клас има 1 или 2 урока, докато в стария учебник за седми клас е имало 10 урока, сега се предвиждат 3 или 4 урока. Тези примери показват ясно, че съществува тенденция, насочена към намаляване дори наполовина на уроците, които третират историята на албанския народ. Албанските историци се съгласяват, че е правилно съдържанието на програмите да се основава на способностите и възрастта на учениците, но този принцип обаче трябва да се прилага по пропорционален и адекватен начин по отношение на представянето на историята на народите, които живеят в Република Северна Македония. 

Следователно, отбелязват албанските учени, такъв формат на програмата има значителни пропуски по отношение на мултиетническия състав на държавата. Освен това, те са убедени, че този подход ще причини обедняване на историческия междукултурализъм, както и на настоящия в обществото. Опирайки се на по-горните аргументи и имайки предвид чувствителността на този въпрос, албанските историци апелират и изразяват надежди, че има достатъчно време Министерството на образованието на Република Северна Македония да приложи адекватни механизми за предприемането на действия в посока на вземане предвид на техните забележки и предложения. Знае се, че учебните текстове все още не са одобрени. 

Според тях трябва за да се изработят учебни програми, които осигуряват включваща приемственост за всички ученици в Република Северна Македония, като подход, който произтича от националните стандарти, представени във въведението на всяка програма. Това далеч не е първият път, когато албански историци от Република Северна Македония реагират срещу подхода на съставяне и срещу съдържанието на учебниците в страната. Редица учебници не просто игнорират или поне не представят в достатъчна степен важни моменти от албанската история, но и съдържат расистки и други обидни квалификации за албанците, например: „Сред албанците в Македония съществуват кланове, които смятат себе си за автохтонни. Те основно са македонски населения, които през периода на турското владичество са приели ислямската вяра и постепенно са албанизирани. Между тях има и някои кланове, които имат турски, ромски или черкезки произход“ (“Gjeografia e Republikës së Maqedonisë për vitin ІІ të gjimnazit të reformuar“ (География на Република Македония за ІІ година на реформираната гимназия), Prosvetno dello, Shkup, 2015, с. 99). 

През следващите месеци ще се наблюдава засилване на реториката на албанските опозиционни партии, свързана със защитата на колективните права на албанците в Република Северна Македония, както и с нарастващи обвинения срещу управляващите, че дискриминират албанската общност и нарушават нейните политически, икономически и културни права. Ако Конституционният съд отмени Закона за използване на езиците, който официализира употребата, при определени условия, на езиците на етническите общности на местно и частично на институционално равнище, това ще предизвика не само силни протести, но и ще доведе до искания за изравняване на статута на албанския език с официалния език на Република Северна Македония, което да бъде закрепено в конституцията на страната. 

Д-р Антон Панчев