Мицковски използва евролиберализма и югоносталгията за антибългарската си пропаганда

Лектория „Македония“ с гост Бойко Василев 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

На 12 юни 2025 г. гост на Лектория „Македония“, проведена в Македонския дом на ул. „Пиротска“ 5, бе Бойко Василев. Модераторът Костадин Филипов представи известния журналист и темата на лекцията „София, Скопие и Брюксел в лодката, като не се забравя и Белград“. Сред присъстващите на събитието бе председателят на Народното събрание на България доц. Наталия Киселова. Б. Василев сподели причините за сложния характер на темата, която е избрал да представи. 

Тя е непозната извън България, но често е неразбираема и в страната. Някои среди разглеждат проблема като държавен, други – търсят исторически подбуди. Повечето не могат да си обяснят „сюрреализма“ на случващото се между Република Северна Македония и България. Той представи два показателни примера за това. Първият е свързан с новината за присъдата на Люпчо Георгиевски, председател на заличения от властите в РСМ български Културен клуб „Иван Михайлов“. 

Тя е наложена по абсурдно обвинение в етническа омраза заради използване на цитати от някогашния водач на ВМРО. Същевременно обаче восъчни фигури на Иван Михайлов са поставени в музейните експозиции в Скопие и в Щип, без да се търси отговорност от ангажираните лица!? Друг парадокс е изборът на Георгий (Георгевски) за Дебърско-Кичевски митрополит. За броени дни той преминава през строгата канонична йерархична стълбица, обикновено доста протяжна, за да заеме овакантения пост, вместо популярния игумен на Бигорския манастир Партений Антанийски. 

Според Б. Василев целта на премиера на Македония Християн Мицковски е да реши въпроса с България до местните избори през есента на т.г. Той използва два разказа за внушение с различни адресати. Единият, насочен както за вътрешна употреба, така и за външните консервативни сили в Европа и Северна Америка, е в духа на македонския национализъм, проповядва „вековна македонска идентичност и език“. 

Другият е либерален, постмодерен разказ, чрез който македонският премиер се опитва да убеди външния свят, че малка държава като Македония, с плуралистични виждания за национална идентичност, е потискана от по-голяма държава в лицето на България. Използвайки идеите на евролиберализма в Европа и югоносталгията сред страните от бивша Югославия, той търси подкрепа сред някои западни държави и бивши югорепублики. Гост-лекторът обърна специално внимание на връзката между Хр. Мицковски и Александър Вучич. От идването си на власт македонският премиер нескрито е показвал благоговение към президента на Сърбия. За негово съжаление, заради вътрешно- и външнополитически причини, в последно време ореолът на Вучич започва да залязва. 

Москва също се опитва да се дистанцира от сръбския президент, виждайки „двойната му игра“ между Изтока и Запада. В Скопие битува идеята, наложена от Хр. Мицковски, че с героични усилия София може да преосмисли преговорната рамка. За целта при всяка визита на чуждестранен гост той демонизира България, представяйки я като „лоша държава“, която потиска малка Македония. Лекторът изрази мнение, че някои среди в София погрешно смятат въпроса за решен, и че няма нужда да се предприемат някакви действия. Журналистът отбеляза, че „горчиво се лъжем, ако смятаме, че е така“. 

Б. Василев обособи в няколко групи страните, които познават проблема между София и Скопие, но имат разнопосочни настроения, с които трябва да се съобразява българската външна политика. Така например в Германия и ляволибералните сили, които не обичат да се говори за история, може се посочат факти за нарушените права в Република Северна Македония и те ще се приемат с разбиране. 

Втората публика във Франция, Испания и страни от френския блок чрез исторически разказ разбра, че има проблем, който не е измислица. Това наложи работа на експерти, създали т.нар. френско предложение. В трета и четвърта група са Словения и Хърватия – страни от бивша Югославия, и съответно – Чехия и Словакия, имащи свои предпочитания/интереси за подкрепа. В заключение Б. Василев припомни всестранната помощ и направените компромиси от страна на България към Македония от обявяването на независимостта ѝ до днес – политика, която оприличи метафорично като „История на протегнатата ръка“. 

Във финалната част на лекторията думата бе предоставена на доц. Наталия Киселова. Тя изказа становище, че България ще поддържа тезата относно решенията за разширяването на ЕС да се вземат с единодушие. По отношение решението на Народното събрание на България от 30 май 2025 г. за напредъка на Република Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз тя отбеляза, че това е акт, който е задължителен за правителството и за всички други държавни органи, които имат комуникация с външния свят.