Присъдата срещу Георгиевски е пример за съчетание на уж независимото правосъдие и политиката

27/06/2025


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

В Скопие някои биха могли и да се гордеят – целият съдебен процес и присъдата срещу председателя на заличения Културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля Люпчо Георгиевски има шанса да влезе в учебниците. Да, това е наистина школски, дори студентски пример, който трябва да се изучава от идните поколения. Но е пример как не трябва да действа една правосъдна система, която има претенцията да бъде независима. Пример за оплитането на политическите интереси и тяхната интерпретация в една присъда, която сама по себе си е пошла и смешна. И накрая, е пример, в който личи чиста човешка мерзост на инициаторите на обвинението, продължила в съдебния състав и в крайна сметка намерила своето срамно място в обществените настроения. 

Всичко това, в югозападната ни съседка Република Северна Македония, която България първа призна като суверенна и независима държава и отвори пътя за нейното международноправно признание и утвърждаване. Което си е парадокс, откъдето и да го погледнеш – ние ги смятаме за най-близки, а те в момента превръщат страната си в най-недружелюбната от всичките ни съседи. Ако не беше цинизмът, вложен в цялата тази история, всичко щеше да изглежда анекдотично. Люпчо получи присъда от една година условно с две години изпитателен срок. Обявяването на решението на съда бе протакано, проточено и опънато като ластик във времето и без съмнение, бе поставено в контекста на отношенията между България и Северна Македония. То носи две основни характеристики. Първо, само по себе си, цялата му условност може да означава само едно и то е, че отправените обвинения срещу Люпчо Георгиевски са напълно безсмислени, неверни и без основание. И процесът, който се водеше в опита тези обвинения да бъдат доказани, бе един водевил, в който се предчувстваше безславния му край. 

Важното бе да има съдебни заседания, да се викат свидетели, да се играе на процесуален казус, само и само от всичко това да се търси външен, пропаганден и „възпитателен“ ефект. Всичко това се случваше в една държава, която по думите на президента Румен Радев по време на срещата му с Люпчо Георгиевски в София, има претенцията да спазва върховенството на закона. И която винаги се е самоизтъквала, че е пример за останалите съседи като държава на мултиетничността, на мултикултуризма и мултиконфесионализма. Втората характеристика на присъдата е в нейното качество на оправдание за работата на съда и съдебния състав. Представяте ли си как от по-висша правосъдна инстанция биха попитали председателя на Основния съд в Битоля, а пък той да зададе същия въпрос на председателя на съдебния състав, който гласи нещо като: „Вие какво правихте толкова време с този казус, знаете ли колко разходи направихме, за да произнесете най-накрая тази присъда?“. 

С други думи, тази година условно за Люпчо и двете години изпитание са си едно оправдание на съдията и заседателите, че все пак са свършили нещо, като от пръстите са си изсмукали аргументи за смешната присъда. За да не им се карат началниците, че не са направили нищо, ама съвсем нищо, и цялата тази съдебна сага е била една бутафория. Бутафория, бутафория, колко да е бутафория, когато всичко ляга на гърба на Люпчо, който наистина няма да влезе ефективно в затвора, но вече ще има в биографията си дамгата на осъждан. Цялото обвинение срещу Люпчо Георгиевски бе скалъпено само защото той не криеше, че се чувства българин. Познавам отблизо и отлично методиката, по която в Северна Македония се монтират подобни процеси, в повечето случаи с намерения и цели извън смисъла на търсенето на справедливост. Особено когато става дума за хора, които не крият и защитават своята българска идентичност. 

Много добре знам, че лостовете на всяка една процедура в търсене на истината се държат не в съдебните и изобщо правосъдните институции, а някъде другаде, където се разиграват и защитават предимно политически и лични интереси. Върховенство на закона ли, доклади за напредъка по пътя към членството в ЕС ли, започване на преговори с Брюксел ли? Я, не ме разсмивайте. Нали казах – пример за учебник, ама за това как всичко това не бива да се прави. И от тях има нужда. Най-доброто в случая е, че казусът с Люпчо Георгиевски задейства енергията и волята на институциите на българската държава, на нейните ръководители и водачи. Не че не сме оказвали подкрепа на всеки жител на Северна Македония, който има българско самосъзнание и гражданство и се изявява като такъв. Но сега нещата изглеждат по-ясни, по целенасочени, защото са върху терена на решителността на българската държава да се грижи за съдбата на всеки българин, където и да се намира той. И понеже е сигурно, че ще има и други подобни случаи, в това число и отново със самия Люпчо Георгиевски, тази решимост на България и нейните институции е за респект. 

Костадин Филипов

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025