За Международната научна конференция по случай 90-годишнината от рождението на проф. д-р Иван Кочев на тема „Книжовният език и диалектите – исторически и съвременни аспекти“, за ефектите от такъв важен форум, за жизнеността на българската лингвистична наука с проф. д-р Ана Кочева разговаря журналистът Костадин Филипов
Проф. д-р Ана Иванова Кочева е българска езиковедка – диалектоложка,
с интереси в областта на социолингвистиката и историята на българския
език. Ръководи Секцията по българска диалектология и лингвистична
география в Института за български език при БАН. Заместник-председател
на Македонския научен институт. Родена е през 1965 г. в София. Дъщеря е
на българския езиковед професор Иван Кочев. Родът ѝ е преселнически от
Македония. Завършва 91-ва немска езикова гимназия в София (1984), а
след това Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност
„Българска филология“ (1989). Става редовен аспирант в Института за
български език към БАН. Два пъти е била стипендиантка на Австрийското
министерство на образованието и науката в Института по славистика,
Залцбург Хумболтова стипендиантка в Институт по славистика в Марбург,
ФРГ. Дисертационният ѝ труд е изследването „За народната основа на
старобългарския език“, публикувано като книга (2012). Ръководила е
проекта „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова
територия (2018–2022)“, завършил с колективната монография „Езикът на
българската кухня“. Ръководи проекта „Български диалектен кулинарен
речник“. Създател е на „Карта на българския език на ново място по света“
и съавтор на „Карта на диалектната делитба на българския език“. Съавтор
е в изданието на БАН „За официалния език на Република Северна
Македония“, което има и английска версия. Участва в колективната
монография „Еркеч – паметта на езика“. Автор е на стотици статии и
студии по езикови въпроси.
– Проф. Кочева, Вие бяхте основен организатор на Международната
научна конференция по случай 90-годишнината от рождението на проф.
д-р Иван Кочев. Като негова дъщеря най-добре и най-отблизо познавате
научното наследство на проф. Кочев. Това ли беше основният мотив –
неговият принос като учен лингвист, за да съберете толкова негови
последователи в родния му град Поморие?
– Международната научна конференция по случай 90-годишнината от
рождението на проф. д-р Иван Кочев, която озаглавихме „Книжовният език
и диалектите – исторически и съвременни аспекти“, напълно отговаря на
целокупната работа на моя баща и учител в областта на българския език,
негова история, диалектологията и лингвистичната география,
балканистиката… Тези сфери са свързани не само с високи научни
резултати, но и с утвърждаването на националната ни езикова идентичност.
Да изберем тъкмо Поморие за домакин на този форум е свързано,
разбира се, на първо място с факта, че това е неговият роден град, но и с
това, че поморийци с гордост го разпознават като свой почетен гражданин.
А в добавка към посоченото, искам да отбележа, че представителите на
чуждестранната колегия, които взеха участие в конференцията, не бяха
посещавали Поморие и това се оказа великолепна възможност да видят
една от перлите на Българското Черноморие. Не ме разбирайте
пристрастно – град Поморие, с по-старо име Анхиало, има над 2500
годишна история.
Следи от богатата тракийска култура, развита преди
хилядолетия тук, се откриват и днес. С българската държава съдбата на
Анхиало се свързва неотменно от 812 г. нататък, когато хан Крум взема
надмощие в битка с византийския император Никифор и присъединява
града към пределите на своето царство. А от лингвистична гледна точка
Поморийският регион без всяко съмнение представлява малък, но
същински микрокосмос на целокупния българския езиков свят. В него се
откриват няколко езикови формации – книжовно-разговорна и диалектни:
североизточнобългарски говори от балкански и подбалкански тип, които и
до днес са в активна употреба; отстъпващ югозападнобългарски диалект
от ятовата изоглосна област, какъвто е западносолунският; книжовен и
книжовно-разговорен български език, който има доминиращ характер.
Особено е мястото в този пейзаж заема местният гръцки диалект, наречен
анхиалски.
Така че с конференцията съчетахме почитта към проф. Кочев,
реверанса към богатото историческо на региона и езиковата
проблематика.
– Лесно ли се прави подобна научна конференция, проф. Кочева?
Самата Вие подхвърлихте, че „това си е истински конгрес“. Какво Ви даде
основание за такава оценка?
– Тази оценка всъщност дойде от самите участници, аз просто я цитирах.
Бяха изнесени над 35 научни доклада – езиковедски, исторически;
проведоха се много оживени дискусии, а извън залите на конференцията
разговорите продължаваха и в неформална среда. Фактът, че участниците
бяха изведени от естествената им професионална среда – кабинетите и
аудиториите – допринесе за приятелската атмосфера, която веднага се
създаде и възможността за още по-непосредствено общуване.
– Запознах се с програмата на научния форум. Стори ми се много плътна
и сериозна и съвсем не звучеше само юбилейно. А това вече е основание
за сериозен научен дебат. Бихте ли отделили някои насоки в него?
– Да, и той се състоя многопосочно. Нотка съжаление дойде единствено от
физическата невъзможност всеки да чуе всички доклади, защото след
пленарната сесия паралелно заседаваха две секции. В пленарната
сесия, освен моя доклад за поморийския езиков пейзаж, за който стана
дума, проф. Ангел Ангелов, който е член и на МНИ, говори за пресечните
точки между проф. Кочев и Македонския научен институт; поставиха се
конкретни езикови въпроси, произтичащи от работата върху
Общославянския лингвистичен атлас, един крупен международен труд,
който хвърля светлина върху диалектните връзки и различия между
славянските езици; стана дума за лексикални заемки от славянски,
разбирайте български произход в румънските диалекти и др.
– Какъв бе съставът на участниците? Разбрах, че е имало и изследователи
от чужбина?
– Участниците бяха от Института за български език при БАН (сътрудниците
на цялата Секция за българска диалектология и лингвистична география,
който проф. Кочев ръководеше години наред, изнесоха интересни
доклади), от СУ „Св. Климент Охридски“, от ЮЗУ „Неофит Рилски“, от ВТУ
„Св. св. Кирил и Методий“, от ПУ „Паисий Хилендарски“, от Бургаския
университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Всички те, по един или друг начин
са ученици на проф. Кочев, учени от неговата школа и това се усети в
техните научни разработки. Чуждестранните ни гости бяха утвърдени
изследователи от Германия, Полша, Румъния, Украйна. Истинско
географско пъстроцветие! – Знам, че такъв форум не се организира лесно без подкрепа от страна
на научни институции, общественост, държава? Така ли беше и в
Поморие?
– Сега, когато конференцията вече е зад гърба ни, остава само медът,
жилото изчезва. Но, истината е, че подобен форум наистина изисква
огромна работа и тя беше почти едногодишна. Ето защо много институции
си подадоха ръце и в крайна сметка успехът не закъсня. Фонд „Научни
изследвания“ към МОН оказа подкрепа, разбира се ИБЕ при БАН, а
съдействието на Община Поморие в лицето на кмета Иван Алексиев
беше безценно. Те направиха така, че участниците в конференцията да се
чувстват комфортно, да свършат научната си работа, да опознаят града и
неговата изключително дълга и интересна история, да разгледат най-ярките
забележителности и да пожелаят това да не е първата и последната ни
конференция там.
– Дискусията продължи два дни в различни секции. Вие знаете, че когато
има такава обемна програма и толкова сериозни участници, винаги
излиза и някое изключително важно научно съобщение. Кое беше то във
Вашия случай?
– Не беше едно. Няма да ги подреждам по важност, но ще посоча някои
от тях, а вашите читатели ще разберат защо поставям точно този акцент.
Бяха изнесени нови данни за особености на българските говори в
Преспанско, Република Албания; откроиха се акцентните парадигми в
банския диалект; беше описано съвременното състояние на
фонологичните системи на вокализма в северния подтип на разложкия
говор; бяха споделени наблюдения върху преизказните форми в
царибродския говор; описаха се предизвикателствата при проучване на
антропонимията от селища с българско население в южните краища на
българското езиково землище, включена в османски данъчни регистри от
XVI век.
С други думи, в духа на класическа езиковедска традиция,
възродена от проф. Иван Кочев при описанието на българските диалекти,
колегите интерпретираха лингвистични въпроси и материал от цялото
българско езиково землище, включващо трите историко-географски
области: Мизия, Тракия и Македония. Независимо от факта, че държавните
граници търпят многократни корекции до края на Втората световна война,
населението и отвъд тях продължава да пази своите български диалекти, а
на много места и самосъзнание.
– Жива ли е българската лингвистика, проф. Кочева. Какво е Вашето
впечатление от конференцията?
– Въпросът Ви е реторичен, разбира се. Тя е в много добра кондиция,
креативна, в крак с най-новите научни тенденции, но и вярна на традицията.
Тази конференция просто потвърди извода, че когато стъпваме върху
солидна основа, трудно можем да сбъркаме. Както и, че научната школа
е много важно условие да вървим напред. В конференцията взеха участие
и млади колеги, които изповядват това разбиране и гледат на
езикознанието не само като на кариера, но и като на съдба.
– Стана ли дума за някои от актуалните проблеми в отношенията ни с
езиковедите и политиците от Северна Македония? Проф. Кочев бе
непримирим в това отношение. Как гледате на най-новото твърдение на
премиера Мицкоски за „многовековната“ история на македонската
идентичност, език и култура?
– Ние, както посочих, не спираме да описваме диалектите в тяхната цялост
и това неминуемо засяга въпроса, който поставихте. Уви, езикознанието
понякога се диктува от екстралингвистични фактори. Не ни се иска да е
така, но фактите ни опровергават. Ние обаче боравим с документални
източници, с теренен материал, а той не лъже, независимо какво излъчват
политическите послания.
По отношение на „вековната македонска
идентичност“ ние документални свидетелства досега не сме видели, няма
и да видим, просто защото такива липсват, както е липсвала и тя. България
може да подплати с планини от факти и документи, че историята на
официалния език на Република Северна Македония е единствено и само
българска, свързана с българската книжовност, с българската държава, с
българската литература и с българското самосъзнание на всички
възрожденски дейци. Но, разбира се, всичко това днес със задна дата в
Република Северна Македония се подменя и съседката ни обявява най
безсрамно всички български възрожденци за „македонци с македонско
самосъзнание“.
Безсрамно, защото така заличава тяхната собствена
волеизява. Българските възрожденски книжовници от географската област
Македония преди Освобождението на България неведнъж публично са
написали и го има черно на бяло, че са българи, че говорят български език.
Дори са водели спорове кой диалект да залегне в основата на книжовния
български език, те възрожденци са настоявали да бъдат включени повече
особености от югозападните български говори. Тази тема е дълга и
предълга, но вашата аудитория е добре запозната с нея.
– Какво предстои от тук нататък? Ще издавате ли сборник на
изказванията или участниците ще предпочетат сами два ги обявят?
– Сборникът предстои да излезе, в него ще намерят място всички доклади
на участниците и бихме могли да направим една специална премиера,
например в МНИ.
– Докъде стигна подготовката на Българския диалектен кулинарен
речник?
– Видя му се краят. БДКР беше обсъден на разширено заседание в ИБЕ и
предизвика огромен интерес сред научната колегия. Ще обърна
внимание, че той също има изключително широк географски обхват –
обема речниковото богатство на диалектите от цялата българска езикова
територия, но представя и теренен материал от области, неслучайно
наречени в миналото „нова България”, т.е. там, където и до днес живеят
компактни и внушителни маси от българско население, съзнателно и
ревностно запазило своето национално съзнание и народния български
език.
Става дума основно за две исторически диаспори – в Банат и в
Бесарабия (в части от Украйна и Молдова). Речникът има своята
специфика и вярвам, че ще бъде любопитно четиво за всички изкушени от
проблемите на българския език и неговите диалекти, но също и от
кулинарията, т.е. ще изпълни важна научна, културна, обществена и
практическа мисия, точно както сме го замислили.
0 коментара:
Публикуване на коментар