На 29 май 2025 г. в рамките на Лектория „Македония“ в Македонския дом модераторът Костадин Филипов представи автора на книгата „Мисия „Македония“ доц. д-р Александър Йорданов – политик, дипломат, народен представител, евродепутат, литературен историк и критик. Водещият направи подробен анализ на труда, припомняйки за времето когато Ал. Йорданов пристига в Скопие, за да поема посланическия пост.
Според личните наблюдения на К. Филипов – по това време кореспондент в Р Македония, Йорданов има множество приноси в посланическата си кариера – отваря широко вратите на дипломатическата мисия за посетители, „вкарва“ българската култура в сградата на българското посолство, представя по местните медии позициите на България по история, езика и спорните въпроси между двете страни, откликва безотказно на всички покани за интервюта, в които защитава българската кауза.
Ал. Йорданов започна изказването си за издадени от него досега 11 книги, обръщайки внимание на последната – „Мисия „Македония“. С нейната поява смята, че е изпълнил дълг като гражданин, като политик и дипломат, и най-важното – тя е изпълнен дълг към България.
Съдържанието ѝ е обособено в 4 раздела, включващи факти и събития за дипломатическата му мисия в Р Полша и Р Македония, за участието му в политическия живот, за работата му като депутат в Европейския парламент и проявите му като изследовател в областта на литературата.
С оглед на спецификата на аудиторията Ал. Йорданов се спря по-обстойно на събития, свързани с Македония. Обърна особено внимание на ситуацията в София във връзка с признаването на нейната независимост на 15 януари 1992 г.
Неговите спомени, подсилени с допълнителна информация от стенограмата на заседанията на Комисията по външна политика към българския парламент, на която Ал. Йорданов е председател, спомагат да се пресъздаде детайлна картина за събитието. На тази историческа дата, въпреки противоречията между водачите на управляващата коалиция в лицето на Съюза на демократичните сили и настаналите разногласия между трите центъра на властта – Президентство, Министерски съвет и Народно събрание, България става първата държава в света, която признава официално македонската независимост с декларация на парламента.
Гост-лекторът разказа спомени от пребиваването си в Скопие като дипломат, което започва през лятото на 2001 г., когато Република Македония е на ръба на гражданска война.
Подписаният Охридски рамков договор на 13 август с.г. между Албанската армия за национално освобождение/АНО/ и македонските сили за сигурност разрешава конфликта, за който до днес, признава Ал. Йорданов, все още липсва обективна преценка за неговото начало и развитие. Той спомена за свои инициативи в областта на културата, подпомагащи сближението между двете държави, за възстановяването на първите български военни паметници в Македония (с. Цапари, Битолско) и др. Проявите му спомагат да се укрепи авторитета на родната дипломация и на страната в цялост. Контактите му с Любчо Георгиевски, Борис Трайковски, Доста Димовска са оставили трайна следа в неговото битие и житие като посланик.
Не забравя за проблемите на Македония и като евродепутат. Отправял е критика към работата на Илхан Кючюк (заместник-председател на ДПС) – член на Европейския парламент, постоянен докладчик на ЕП, за липсата на обективност в доклада му за Македония. Нарушенията на правата на човека, неспазването на върховенството на закона, продължаващите репресии срещу граждани, заради българската им принадлежност и други антибългарски прояви в Македония, неотбелязани в доклада, дават повод на Ал. Йорданов и негови колеги, между които и Ангел Джамбазки, да реагират остро срещу изложението на И. Кючюк.
Ал. Йорданов разкритикува и сегашния главен докладчик за Република Северна Македония австрийския евродепутат Томас Вайц, известен с промакедонските си схващания.
Близките контакти с управляващите в Скопие намират отражение в проектодоклада му, подготвен за внасяне в Комисията по външни работи на Европейския парламент за напредъка на Република Северна Македония.
В края на изложението си Ал. Йорданов прочете свои поетични творби, влезли в книгата под рубриката „Македонски пейзажи“.
0 коментара:
Публикуване на коментар