175 години от рождението на митрополит Максим Скопски и Пловдивски

175 години от рождението на митрополит Максим Скопски и Пловдивски /светско име Марин Пелов/ (14 септември 1850, с. Орешак, Ловeшко – 1 март 1938, Пловдив) – висш духовник, участник в националноосвободителното движение. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 9

Произхожда от бедно семейство. През 1858 г. става послушник в Троянския манастир при архимандрит Макарий – игумен и негов вуйчо. Учи в Ловеч, Сопот и Троян. Учителства в Троянския манастир (1869–1871) и в Клисура (1871–1872) и като член на революционни комитети поддържа връзка с Васил Левски. Служи в Пловдивската митрополия при митрополит Панарет и заедно с него през 1873 г. заминава за Цариград. През 1877 г. с препоръката на екзарх Антим заминава за Русия и постъпва в духовната семинария в Киев. 

След завършването ѝ (1882) учителства в Пловдивската гимназия. Като секретар и протосингел на Българската екзархия през 80-те години на XIX в. е натоварен с редица отговорни мисии. Ръкоположен е за епископ (1892) и е назначен за митрополит на Скопската епархия (1892–1894), но под натиска на османските власти подава оставка. През 1895–1897 г. е предстоятел на българския храм „Св. Стефан“ в Цариград и председател на настоятелството за построяване на българската болница „Евлоги Георгиев“. Управлява Ловешката епархия (1897–1906), а от 1906 до смъртта си е митрополит на Пловдивската епархия. Член е на Св. Синод (1913–1928) и негов наместник-председател (1921–1928). 

Наред с духовната си дейност митрополит Максим полага усилия за настаняване на Духовната семинария след Балканската война от Цариград в Пловдив, за покръстване на българите мохамедани (1912–1913), за развитието на Червения кръст в България и за благотворителна дейност.