Участието на България в евентуален военен съюз между Албания, Хърватия и Косово

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 9

Посещението в Тирана на българския министър на отбраната Атанас Запрянов, осъществено на 15 септември, имаше за цел развитието на връзките между двете страни в сферата на отбраната, както и да потвърди още веднъж двустранния ангажимент за изграждането на Коридор № 8, като важна и за НАТО стратегическа артерия. Бяха обсъдени и други теми, свързани най-вече с развитието на отбранителната индустрия. Албанските медии използваха посещението на българския министър на отбраната, за да подновят писанията си, че България може да се присъедини към формата Албания, Хърватия и Косово за сътрудничество в областта на отбраната. 

На 18 март в Тирана министрите на отбраната на Албания – Пиро Венгу, на Хърватия – Иван Анушич, и на Косово – Еюп Мачедонци, подписаха декларация за задълбочаване на сътрудничеството между трите страни в областта на отбраната и сигурността. Министрите на отбраната на тези три страни заявиха, че сътрудничеството между тях има за цел да потвърди ангажимента им в опазването на мира и стабилността на Балканите, съвместното развитие на въоръжените им сили, както и че този документ не е насочен срещу друга страна. Посредством тази декларация трите държави се ангажираха да повишат съвместимостта между своите армии чрез общи учения, ангажираха се да координират своите политики в областта на евроатлантическата интеграция. 

Подписването на декларацията и намеренията за развитието на сътрудничеството във военната сфера между Албания, Хърватия и Косово предизвика множество коментари от политици, експерти, журналисти не само от тези страни, но и от останалите балкански държави. Сърбия и Унгария също побързаха да подпишат своя декларация с намерения за разширяване на сътрудничеството в сферата на отбраната и сигурността и това беше изтълкувано едва ли не като създаване на два противостоящи си блока в района на Югоизточна Европа. Започнаха и спекулации за разширяването на тези „съюзи“ чрез евентуалното присъединяване и на други държави към тях, като най-често споменаваното име беше и продължава да бъде това на България. Развитието на сътрудничеството в сферата на отбраната между тези три страни ще придобие по-конкретни измерения с приемането на план за действията, които ще се предприемат на операционно ниво за развитие на военното сътрудничество между трите държави. На 18 юли в Тирана беше проведена среща на работната група, която се занимава с неговата изработка. 

Този План за развитие на оперативните способности трябва да бъде готов до края на септември, като по него работят експерти от трите държави. Министерствата на отбраната на Албания, Хърватия и Косово предвиждат да си взаимодействат при подготовката и участието на техните военни формирования в многонационални учения в различни сфери, включително в кибернетиката и в издирвателно-спасителните дейности. Въпреки заявените намерения, все още не е започнало координирането на стратегическо ниво и съвместното закупуване на въоръжение, което е ключов фактор за осъществяването на сътрудничеството между тях в областта на отбраната. Общата декларация на министрите на отбраната на Албания, Хърватия и Косово и последвалите действия за развитие на сътрудничеството във военната област все още не означават създаването на „военен съюз“, както побързаха да обявят медии във всички балкански страни. 

Последното изречение от декларацията, подписана на 18 март, доказва категорично това твърдение: „Тя (декларацията – б.а.) не създава никакво ново международно или междуправителствено юридическо задължение между държавите, нито влияе върху съществуващите задължения към други държави“. Тези три страни следват евроатлантическата геополитическа линия и не могат да се очакват реални действия за изграждането на „военен съюз“ без изричната санкция на Вашингтон и някои големи западноевропейски страни. Освен това, Албания и Косово все още имат доста скромни военни способности, за да може да се говори за реален военен съюз в близко бъдеще. 

 Макар че не може да се очакват значими военностратегически последици за Балканите от тази декларация и предстоящите действия по развитието на военното сътрудничество между Албания, Хърватия и Косово, тя има сериозен пропаганден и психологически ефект. Между страните от т.нар. Западни Балкани (а и на Балканите като цяло) съществува голямо недоверие в една или друга степен. Всякакви информации за създаването на „съюзи“, „оси“, „коалиции“, включително преувеличени, стимулират рефлекси от миналото и изострят националистическите противоречия на Балканите. Прибързани са и мненията на български коментатори, че България трябва да „взема страна“ и да се „включва“ в подобни инициативи и то предимно в посока за присъединяване към декларацията на Албания, Хърватия и Косово. 

Подобни действия от страна на България биха били не добре премерени и биха въвлекли нашата страна в осъществяване на чужди интереси без да са гарантирани българските ползи от едно подобно действие. От една страна, трябва внимателно да се изследват глобалните и регионалните геополитически динамики, особено сега, когато очевидно протичат важни процеси между основните фактори в световната геополитика; трябва да се проучат действителните цели на балканските страни, техните икономически, технологични, военни капацитети, както и да се очертаят различните варианти за развитие на ситуацията в средносрочен план. От друга страна, трябва да се отчитат българските интереси в страните от т.нар. Западни Балкани, свързани най-вече със защитата на българските общности там и особено в Република Северна Македония. Безспорен факт е, че Сърбия е основният дестабилизиращ фактор на Балканите и основният създател, поддръжник и разпространител на антибългарска пропаганда и проекти. 

През последните години тази антибългарска политика на Белград е подкрепяна и от правителството на Виктор Орбан. От друга страна обаче, Албания, в лицето на министър-председателя Еди Рама, но и Хърватия, в лицето на президента Зоран Миланович и някои хърватски евродепутати, изразяват подкрепа за македонистката идеология. Странно е как тези лидери заявяват готовност да се борят с великосръбските идеи в Босна, в Косово, но ги подкрепят в Република Северна Македония, защото поддържането на македонизма заема централно място в сръбските аспирации за доминиране в западната част на Балканите. 

 В тази обстановка на повишаване на напрежението в нашия регион и на предприемането на опити за оформяне на някакви потенциални съюзи и блокове, българските институции трябва ясно и категорично да заявят на всяка държава в т.нар. Западни Балкани, че пътят към разговори със София минава през признаването и подкрепата за реализацията на всички права на българските общности в съответните страни от региона и на първо място в Република Северна Македония. Без изпълнението на това предусловие всякакви разговори за сближаването на България с една или друга група от държави биха били в ущърб на българските национални интереси и обслужване на чужди регионални амбиции. 

 Д-р Антон Панчев