МПО продължава да носи завета на своите основатели

За 104-ия конгрес на Македонската патриотична организация в Чикаго, за борбата за единство и за правата на македонските българи в Република Северна Македония, за днешните отношения между София и Скопие и за състоянието на българската диаспора в САЩ и Канада с генералния консул на Република България в Чикаго Светослав Станков разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 9

Светослав Станков е роден във Варна през 1986 г. Магистър по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Националното училище по администрация (l’Ecole Nationale d’Administration), Париж, Европейската комисия (Главна дирекция „Правосъдие“) на Европейския съюз, Брюксел, Дипломатическия институт към МВнР на Румъния, Дипломатическия институт към МВнР на Черна гора, Дипломатическия институт към МВнР на България и Института по публична администрация към Министерски съвет на България. През 2011 г. е стажант-юрист към Окръжен съд – Варна. В периода 2012–2013 г. е юрисконсулт в дирекция „Международно право и юридически въпроси“ на Министерство на външните работи (МВнР). В периода 2013–2014 г. заема длъжността младши експерт в дирекция „Права на човека“ в МВнР с основна насоченост работа по бежанските въпроси, в периода 2014–2017 г. е главен експерт в дирекция „Права на човека“ на МВнР, През 2018–2021 г. е втори секретар в Постоянното представителство на България към ООН в Ню Йорк. От 2021 г. е генерален консул на Република България в Чикаго. През 2024 г. по предложение на Кариерната комисия на МВнР е награден от Министъра на външните работи с предсрочно повишаване в дипломатически ранг за особени заслуги към дипломатическата служба. Владее френски и английски език. Женен, с две деца. 

– Здравейте, господин Станков, в края на месец август и началото на септември в Чикаго завърши 104-ия конгрес на Македонската патриотична организация – МПО. Вие бяхте сред официалните лица на конгреса. Защо е важно България да присъства на конгресите на МПО и как този конгрес се вписва в славната история на организацията? 

 – За първи път от десетилетия Чикаго отново бе домакин на годишния конгрес на Македонската патриотична организация (МПО). За мен като българин, а и за хилядите потомци на българи от Македония в този космополитен град, това бе не просто събитие – то бе тържество на паметта и сърцето, връщане към корените и завета на предците. Чикаго не е просто място, където се събира българската емиграция – това е своеобразна столица на българщината отвъд Океана – град, в който ехото на нашите песни и борби продължава да отеква повече от век. 

Чикаго е дом на най-голямата българска общност в Америка и на най-многобройната група македонски българи извън България. Чикаго има особено място и в историята на нашата държавност. Именно тук, на Световното търговско изложение през 1893 г., България за първи път се представя със самостоятелна експозиция – въпреки ожесточените протести на Османската и Руската империя, които настояват, че сме още васална държава. Решението на организаторите да признаят самостоятелното участие на България е било възприето като истинска дипломатическа победа. Дори влиятелният Chicago Tribune отбеляза това събитие в своя статия, която и до днес може да се разглежда като първо неофициално признание на нашата независимост. Но Чикаго е не по-малко съдбовен и за българите от Македония. Тук през 1913 г. и 1918 г. се провеждат Първият и Вторият македонски конгрес, на които се обсъжда бъдещето на стотиците хиляди македонски българи, останали под чужда власт след Балканските войни и Първата световна война. 

Докато първият конгрес призовава за автономия на Македония под европейски контрол, то вторият изпраща резолюция до Парижката мирна конференция и лично до американския президент Удроу Уилсън с искане Македония да бъде присъединена към майка България. Тези действия представляват първата организирана проява на политическо единство сред македонските българи зад граница и демонстрация как в далечна Америка те продължават да търсят международна подкрепа за своята кауза. Макар надеждите за национално обединение да угасват под пепелищата на войната, от тях се възражда духът на Тодор Александров – революционерът, който ясно съзнава необходимостта от обединение и подкрепа от диаспората. 

По негово нареждане във Форт Уейн, Индиана, през 1922 г. се създава Македонската политическа организация – бъдещата МПО. Още от самото начало тя поставя три основни цели: да подкрепя ВМРО в борбата за освобождение на Македония, да събира средства за подпомагане на българското население там и да информира световната общественост за тежката съдба на македонските българи. В следващите десетилетия МПО се превръща в истинска световна мрежа – с клубове и симпатизанти на четири континента. 

Тя организира мащабни кампании, издава вестници и списания, поддържа живо националното съзнание на поколения българи зад океана. Нито между двете световни войни, нито в годините на Студената война МПО прекъсва своята дейност – напротив, тя остава непреклонен глас в защита на идентичността, езика, културата и правата на македонските българи. А след падането на Берлинската стена МПО е сред първите организации, които лобират пред правителството на САЩ за признаването на независимостта на тогавашната Република Македония. От 1927 г. ЦК на МПО започва да издава вестник „Македонска трибуна“, който е печатен орган. Вестникът се издава на български език, по-късно на български и английски език, като днес се издава само на английски език. Днес, повече от век след създаването си, МПО продължава да носи завета на своите основатели – да отстоява историческата истина, да пази паметта и да бъде стожер на българщината сред македонската емиграция. Именно затова е важно България да присъства на нейните конгреси – защото в МПО живее духът на македонските българи, запазил спомена от борбите и надеждите на поколения наши сънародници. Свидетелство за това са и двата поздравителни адреса, изпратени до 104-ия конгрес на МПО в Чикаго, от президента на Република България Румен Радев и от министъра на външните работи Георг Георгиев. 

И двата адреса подчертават историческата заслуга на МПО в опазване на завета и делото на македонските българи в Америка и продължаващите усилия на организацията за обединение на всички емигранти от региона на Македония, без значение на тяхната народност. В този смисъл напълно се присъединявам към определението, че историята на МПО е „славна“. И тя наистина е такава – това е най-старата и единствената в света постоянно действаща организация на български емигранти от Македония. Обединени около своето мото „Македония за македонците“, нейните членове вече повече от век продължават да отстояват човешките права, културната идентичност и правото на мирно съжителство на всички етноси в Македония. Разбира се, днес обстоятелствата са различни от бурните първи години на организацията. Но именно в това е силата на МПО – тя умее да се променя и адаптира, като в същото време остава вярна на своите корени. И до днес тя преживява съдбата и тревогите на трите части на Македония – в България, Гърция и Северна Македония. 

– В Чикаго, ако не се лъжа, е най-голямата част от българската диаспора в Северна Америка. Участва ли местната организация на МПО в организацията на Конгреса? Какво бе участието и на другите структури от САЩ и Канада? 

– Конгресът на МПО е безспорно централното събитие в годишния календар на организацията – своеобразен връх, към който са насочени усилията на десетки доброволци през цялата година. Той винаги се провежда в т.нар. „дълъг уикенд“ за Деня на труда в САЩ, когато българи от цяла Северна Америка пристигат, за да участват в едно тридневно събитие, съчетаващо политика, история, култура и чисто човешко общуване. Организацията на конгреса е колосално начинание, плод на истински колективен труд. От години двигател на този процес е Конгресният комитет, ръководен от Мария Цакова-Маковски – американка с корени от гр. Банско, Пиринска Македония. 

Нейната отдаденост и енергия превръщат конгреса не просто в събрание, а в празник на традициите и живо свидетелство за силата на македонския дух. Програмата е изключително богата и балансира между официалното и емоционалното. В дневните сесии делегатите обсъждат организационни и политически въпроси, а вечер конгресът оживява с музика и танци. Традиционни хора от трите дяла на Македония изпълват залата, а след тях започват да звучат стари носталгични песни за Македония, пети до малките часове на нощта. Тези моменти са много повече от забавление – те са своеобразен ритуал на паметта, в който се преплитат спомени, носталгия и надежда. Особено силно въздействие оказа историческият панел – традиционен акцент в програмата. 

Тази година той бе посветен на жените-войводи и на героизма на Мара Бунева. На 13 януари 1928 г. тя извършва атентата срещу Велимир Прелич на стария Камен мост в Скопие, а след това насочва пистолета към себе си. Нейният отговор на сръбския офицер – „Защото обичам отечеството си“ – продължава да отеква и днес като символ на саможертвата и силата на духа. В рамките на панела бе прожектиран и документалният филм „Отмъстителката“, който разказва за живота и подвига на Мара Бунева. Филмът предизвика силни емоции у присъстващите, особено сред младите, които за първи път чуха нейната история чрез образи и свидетелства от екрана. Панелът бе подготвен от клуб „Пирин“ в Чикаго, чиито членове – предимно потомци на българи от Пиринска Македония – ревностно пазят паметта на своите предци. 

Специално от София по видео връзка се включи и Анна-Мари Бунева, наследничка на героинята, която поздрави присъстващите и благодари за запазената памет. Истината обаче е, че клуб „Пирин“ не е сам в това усилие – към него се присъединяват и представители на други клубове на МПО от САЩ и Канада. Целта е една: историята да бъде предадена на младите поколения, за да не се прекъсва нишката на паметта. Като символични домакини, на Генералното консулство на България и местната общност в Чикаго се падна честта да организира част от програмата на конгреса. Тя включваше изпълнения на ансамбъл „Виванов“, DJ и музикална програма с македонски песни, изпълнение от българката Соня Мембреньо. 

Всеки един от участниците имаше корени от Македония или емоционална връзка с този регион. Това бе почувствано от присъстващите и много от тях нескрито изразиха задоволство след конгреса, като заявиха, че това е бил най-вълнуващият и най-богатият на културна програма конгрес от десетилетия. 

– Вие сте дипломат от кариерата, познавате добре историята и дейността на МПО през годините. Как Ви се струва, пази ли днешното поколение завета на създателите на МПО? Как гледа МПО на състоянието на правата на македонските българи в Северна Македония? 

– Без съмнение МПО е важна част от българското културно-историческо наследство в Америка. Няма друга организация на българи в света, която да е изградила сама, без никаква държавна помощ или чужда помощ, десетки църкви, училища и културни центрове. За да онагледя, и към ден днешен, по-голямата част от църквите към Българска Патриаршия в САЩ и Канада, са изградени именно от македонски българи. Това малко се знае в България. За съжаление, историята и постиженията на МПО и нейните лидери остават най-слабо познатата част от българската история. Причините са ясни, в периода на Студената война, под влиянието на Москва, България счита МПО за „вражеска емиграция“. Тази нагласа се променя веднага със завръщането на демокрацията в България в началото на 90-те, но прекъсването на живата връзка между българите в България и техните сънародници в Америка вече се е отразило драматично. Новата българска емиграция в САЩ и Канада споделя пространства с наследниците на македонските българи, но много голяма част от тях са вече с други националности и идентичност. 

МПО е своеобразен мост между поколенията. Това е най-демократичната емигрантска организация, в която е добре дошъл всеки, който спазва Устава ѝ, а член може да е всеки, който има корени от региона на Македония, без значение етническия му произход. Този демократичен принцип превръща МПО в организация – обединител и контрапункт на сходни организации, целящи игнориране или отричане на българите в Македония. Въпреки асимилационните процеси опитите на външни и вътрешни за организацията лица да премахнат „българската част“ от историята на организацията и да остане само „македонската“, МПО винаги е била и продължава да бъде стожер на историческата истина. 

През 2023 г. МПО направи стратегическа промяна в своя устав, като вписа в неговия преамбюл, че организацията е създадена от македонски българи през 1922 г. Друга важна поправка беше, че се премахна изброяването на народностите, които се приемат за македонци (българи, власи, албанци, турци, гърци и др.) и се прие, че македонец е всеки човек, с произход от Македония, без значение на неговия етнос. Тази поправка отвори вратата и за гражданите на днешната Република Северна Македония, които се определят за македонци да бъдат членове на МПО. Към момента в Америка няма по-демократична и приобщаваща организация на емигрантите от региона на Македония. 

Въпросът за ролята на МПО за опазване на завета на македонските българи в Америка, тяхното културно и историческо наследство е от изключително значение. Това въпрос стои с още по-голяма важност с оглед на асимилационните процеси, които неминуемо отдалечават днешните генерации американци и канадци от традициите на техните предци. Тук важна роля има новата българска емиграция от региона на Македония, която има повече осъзнатост и познания за случващото се в Родината. Радвам се да споделя, че последните години показват тясно сътрудничество между представителите на старата емиграция в МПО и новата емиграция от Пиринска Македония. Двете микро общности в МПО взаимодействат отлично и резултатите са налице. Това взаимодействие гарантира приемственост между поколенията и предаването на историческата памет на по-младите. Израз на политическите ангажименти на МПО към случващото се в региона на Македония са двете конгресни резолюции, приети миналата година по време на 103-ия конгрес в Гранд Рапидс, Мичиган. 

Първата резолюция се отнасяше за европейската интеграция на Северна Македония, а втората – за състоянието на правата на македонските българи в Северна Македония. В резолюцията в подкрепа на интеграцията на Северна Македония в Европейския съюз МПО заяви, че правителството, опозицията и обществеността в Северна Македония трябва да се обединят в подкрепа на изменението на нейната конституция за признаване на македонските българи като съставен народ на Републиката. Правителствата на България и Северна Македония трябва бързо да подобрят двустранните отношения, основани на взаимно уважение, и да продължат своя стратегически диалог, започнал с подписването на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседски отношения на 1 август 2017 г. и да работят по изпълнение на решенията, изброени в протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия, проведени през 2019 г. и 2022 г. В отделна резолюция МПО установява, че историческата автентичност на македоно-българската идентичност не е официално призната в Северна Македония поради продължаваща политика на системно изопачаване на историята на македонските българи и тяхното наследство, културни ценности, паметници, надгробни плочи, икони и други исторически артефакти. Това води до все по-засилващи се прояви на българофобия и нарастващи нарушения на човешките права на гражданите на Северна Македония с българско потекло, включително физически нападения, език на омразата, заплахи, откази на самоидентификация и свързани с това нападения. 

Тези резолюции демонстрират трайния ангажимент на МПО да продължи своята дейност в подкрепа на Северна Македония и нейния просперитет, който неминуемо преминава през съблюдаване и защита на правата на човека на българите в страната – в духа на европейските ценности и взаимното уважение. 

– Въпросът за единството на МПО, доколкото знам, винаги е бил на преден план в нейната дейност. Има ли той сега почва сред членовете и структурите на МПО? Кое ги обединява днес – славното минало, верността към традицията или нуждата от сплотеност в условията на съвремието? Или и трите заедно? 

– Мисля, че въпросът за единството в МПО и помирението между различните етнически емигрантски общности с корени от Македония се разглежда като екзистенциален проблем от днешните членове на организацията. Никога досега в цялата история на МПО темата за единството не е била толкова важна и актуална. Знаете, че по време на Студената война МПО последователно осъждаше насилственото създаване на отделна македонска идентичност, различна от българската, както и изкуственото създаване на отделен „македонски език“. Организацията беше дълбоко засегната от процесите на денационализация на българите в тогавашната Социалистическа Република Македония, както и от опитите на Българската комунистическа партия да подкрепи тези политики чрез т.нар. културна автономия в Пиринския край. 

В резултат, десетилетия наред МПО не признаваше съществуването на самостоятелна македонска идентичност, различна от българската. Това от една страна защитаваше историческата истина, но от друга – създаваше дистанция с новите поколения, особено тези, родени след края на Студената война, които възприемаха модерната македонска идентичност. Със стратегическите промени в устава през 2023 г. МПО намери път за преодоляване на този проблем. Отпадна ограничителното изброяване на етническите групи, които могат да бъдат членове, и бе прието единствено условие – произход от Македония. Това решение отваря вратите за представители на всички общности, без да поставя под съмнение историческата истина или завета на основателите на МПО, които се самоопределяха като македонски българи. Така организацията съхранява своите корени, но същевременно утвърждава и своята актуалност днес. 

– Вярно ли е, че един от страховете на ръководителите и членовете на МПО е тяхната дейност да не бъде политизирана, да не се създава впечатлението за партийна и друга обвързаност? Успява ли МПО през годините да избегне външен натиск и да запази своята идентичност? 

– Това е напълно вярно. Аз лично подкрепям бдителността на МПО и нейните членове организацията и дейността ѝ да не бъдат използвани за политически цели. Като представител на Правителството на Република България съм изключително внимателен нито едно мое действие или изказване да не може да се тълкува като опит за намеса или въвличане на МПО в политически маневри. Истината е, че тези принципи намират пълно разбиране сред членовете на организацията. Над вековната история на МПО и богатият житейски опит на нейните дейци не оставят никакво пространство тя да бъде превърната в инструмент, на която и да е държава или партия. Разбира се, в миналото е имало такива опити – особено от страна на Белград по време на Студената война, както и от националистически правителства в Скопие в по-ново време. 

За съжаление, и днес все още има хора в Северна Македония, които гледат на МПО през клишетата, наследени от комунистическа Югославия. За тях богатата история, архивите, десетките църкви и хилядите документи на организацията са заплаха, защото недвусмислено изобличават опитите за изопачаване на историята на българите в Македония. Това бе подчертано и в речта на президента Ник Стефанов по време на тържествената гала вечер на конгреса. Той изрази съжаление, че въпреки протегнатата ръка и усилията за помирение между македонските българи и днешните македонци, правителството на Християн Мицкоски засега възпрепятства тези процеси и предпочита политиката на конфронтация. Но това не обезсърчава МПО и нейните членове. Организацията има история, три пъти по-дълга от съществуването на съвременна Северна Македония. Тази дълбока историческа основа ѝ дава самочувствие и увереност, че опитите за отчуждение няма да имат траен успех. Вярвам, че братските чувства и връзки между двата народа ще намерят своя естествен израз в едно общоевропейско семейство на споделени ценности и взаимно уважение. 

– Както знаете, дълги години бях кореспондент на български медии в Скопие, в Република Северна Македония. Не мога да не Ви попитам дали сегашните отношения между София и Скопие, които не са блестящи, се отразяват по някакъв начин на вътрешноорганизационното единство и дейността на МПО? Задавам въпроса с доза неудобство, страхувайки се от евентуалния отговор. И изобщо, господин Станков, толкова ли е нужна МПО на Република Северна Македония, та „битката“ за нейното овладяване да е толкова важна за Скопие? Само традиционния антибългаризъм на политическите елити край Вардар ли е движещата сила? Или има нещо друго? 

– Бих излъгал, ако кажа, че постоянните провокации срещу България през последните години от страна на всички правителства в Скопие, без значение от тяхната партийна окраска, както и институционализираният език на омразата към българите в Северна Македония, не оказват влияние върху вътрешната динамика в МПО. Макар и да не следи всички детайли в двустранните отношения между София и Скопие, организацията с тревога отбелязва, че те не допринасят за добруването на нашите сънародници по поречието на Вардар. Свидетел съм на огорчението, с което някои от членовете на МПО коментират факта, че опитите им за диалог с правителството на Християн Мицкоски са били пренебрегнати. За разлика от миналото – включително до края на 90-те години – официални представители на Северна Македония вече не присъстват на конгресите на МПО. Вместо това публични фигури често наричат организацията „българска“, въпреки че тя е американска, а съвсем наскоро журналист от Скопие дори призова тя да бъде преименувана на „Българска патриотична организация“. 

Подобни провокации, разбира се, обиждат членовете на МПО. Но те не са склонни нито да отвърнат на подобни нападки, нито да се откажат от своята история, идентичност и принципи. В България ние отдавна сме приели, че МПО е американска организация, чиято кауза е благоденствието на хората в Македония. Отнасяме се с уважение към нейната мисия и пазим паметта за нейните заслуги. Може би именно това плаши определени кръгове в Скопие – че МПО е демократична организация, в която всеки, спазващ устава, е добре дошъл. А демокрацията е заплаха единствено за онези, които не желаят истинското добруване на народа на Северна Македония и които продължават да живеят в сянката на стереотипите и заблудите, наследени от комунистическа Югославия. 

 – На конгреса присъства и делегация на Македонския научен институт. Не Ви ли се струва, че връзката между МПО и МНИ е естествена и че ако е била прекъсната по различни причини, е добре, че е възстановена? Кое е общото, което ни свързва? 

– Присъствието на делегация на Македонския научен институт в лицето на проф. Георги Николов и доц. Наум Кайчев бе посрещнато с искрена радост от всички участници в конгреса на МПО. Особено вълнуваща беше речта на проф. Николов по време на тържествената гала вечер – с откровеността, съпричастността и добротата си тя трогна всички присъстващи. Връзката между МПО и МНИ е напълно естествена. Двете организации са създадени почти едновременно – в рамките на една година – от македонски българи, и споделят сходни цели, макар и да използват различни средства за тяхното постигане. Общото между тях е именно борбата за историческата истина и за правата на българите в Македония. И МПО, и МНИ са преминали през превратностите на македонския въпрос, и със собствени сили и усилия са работили, за да разкрият пред света истината за потисничеството на българското население в региона. 

– Като човек, който служебно е ангажиран да развива връзките между българската държава и нейната диаспора в САЩ, как мислите – с какво МПО и МНИ биха полезни едни на други в своята дейност? 

– По време на конгреса беше подписан Меморандум за разбирателство между МНИ и МПО – стратегически документ, който очертава нов етап в развитието на двете организации. Убеден съм, че това сътрудничество ще се развие в съвместни научни трудове и публикации на български и английски език, както и в по-широка видимост на МПО в България и извън нея. МНИ е академична институция с утвърден авторитет, богата и драматична, история. Взаимодействието с МПО ще позволи историческата истина за борбите за свободна и независима Македония да достигне до по-широк кръг от хора, поднесена по достъпен и аргументиран начин. Това е безценен принос както за научната общност, така и за опазването на паметта и идентичността на македонските българи. 

– И последно питане от Вашата професионална работа. Жива ли е българската диаспора в САЩ и в Канада, в добра кондиция ли е? Какво е за тях днешна България? 

– Българската диаспора в САЩ и Канада води активен културен живот. Много от заслугите за това се дължат на църквите, неделните училища и културните центрове, които продължават да бъдат пълни с хиляди българи. Общността ни обича България безкрайно и преживява радостите и трудностите ѝ по същия начин, както сънародниците в Родината. Всеки емигрант иска да види България по-богата, по-успешна и по-уважавана на международната сцена. Тази връзка с Отечеството е източник на самочувствие и стимул за българите по света да пазят своята идентичност и да я предават с гордост на следващите поколения. За мен, а вярвам и за моите колеги в дипломатическата служба, надеждите и стремежите на българите в Америка и по света са постоянен източник на вдъхновение и мотивация в служба на Родината.