Научна кръгла маса „100 години от Петричкия инцидент (1925 г.): Памет и исторически поуки“

На 18 октомври 2025 г. в Историческия музей на гр. Петрич се проведе Научна кръгла маса на тема „100 години от Петричкия инцидент (1925 г.): Памет и исторически поуки“, организирана от Македонския научен институт, Исторически музей – Петрич и община Петрич. Поводът бе 100-годишнината от въоръжения българо-гръцки конфликт на територията на тогавашния Петрички окръг. 

Кръглата маса бе открита от директора на Исторически музей - Петрич инж. Катя Стоянова. В приветствените си думи тя посочи, че трябва не само да помним и да знаем, но и да повтаряме примера на нашите предци отпреди 100 години. 

От името на кмета на Община Петрич зам.–кметът Борислав Коларов приветства участниците и гостите в кръглата маса. 

 

Председателят на Македонския научен институт проф. Георги Н. Николов благодари на участниците в научната кръгла маса и пожела успех на форума и подкрепата на институциите в Петрич. След приветствията се премина към същинската научна част на кръглата маса с водещ д-р Георги Тренчев. 

Тя започна с обобщаващия доклад на доц. д-р Димитър Тюлеков от Югозападен университет „Неофит Рилски“ и МНИ, озаглавен „Петрички пограничен инцидент – 100 години по-късно за поуките от националните проблеми в българо-гръцките отношения“. В своето изложение той разкри българо-гръцките отношения още от времето на Българското възраждане, премина през борбата за Българска екзархия и разрастване на конфликтите в Македония до 1912 г. Според него правилното название на събитието е „Петрички конфликт” и разкри пет фази на протичането на събитията през 1925 г. 

За участие в конференцията бе изпратен доклад от доц. д-р Георги Н. Георгиев от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и МНИ на тема: „Поглед един век назад: ВМРО и заплахите за българската национална сигурност през 20-те години на ХХ в.”. В съобщението бе разкрита ролята на ВМРО за защита на българските граници, както и значението на спомагателната организация, четите на ВМРО и доброволците за отблъскването на гръцкото нападение над Петрички окръг. 

Доц. д-р Димитър Митев от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и МНИ представи доклад на тема: „Обществото на народите и т.н. Петрички инцидент 1925 г.“ Той посочи, че международната политическа конюнктура през есента на 1925 г. е решително против разгарянето на нов конфликт в Европа. Действията на гръцкия диктатор ген. Панагалос не намират подкрепа в нито един от политическите фактори по това време, включително и от страна на могъщия покровител на Атина, Великобритания. В този смисъл е напълно закономерно гръцката инвазия от октомври 1925 г. да бъде осъдена от Обществото на народите, а страната да бъде принудена да изплати обезщетение на България. 

Следващият доклад „Петричкият инцидент в контекста на събитията в България, Балканите и света“ бе представен от доц. д-р Лъчезар Стоянов от Нов български университет. В съобщението си той посочи промените, настъпили в Европа след Първата световна война и милитаризацията на обществата в европейските страни. Събитията случващи се в България през този период, са в пълен синхрон с европейското развитие и традиции. 

Д-р Георги Тренчев от Македонския научен институт представи доклад на тема: „Окръжният пълномощник на ЦК на ВМРО за Петрички окръг Йордан Гюрков и паметта за него“. Той разкри ролята на изпратения от ЦК на ВМРО Йордан Гюрков за координиране на местната отбрана и за спиране на настъплението на гръцките войски. Посочени бяха ключови моменти от неговия живот, издигнали го до запасен член на ЦК на ВМРО. След неговата смърт през 1931 г. неговият живот и дело, неговото име стават символ на продължаване на борбата, която води ВМРО. 

„Участието на местното население в защитата на българската територия по време на Петричкия инцидент“ бе темата на доклада на Тодор Тараков от Исторически музей Петрич и Македонския научен институт. В него бе разкрита организацията на отбраната в лицето на кризисния щаб начело с войводата Георги Въндев и боевия инструктор Борис Бунев. Показана бе ролята на местните селски милиции и местното население за организиране на въоръжена отбрана на населените места в Петричкия окръг. 

Д-р Веселин Василев от Македонския научен институт представи доклад на тема: „Международно медийно отразяване на Петричкия инцидент“. В него обстойно бе разгледан медийният отзвук от възникването и развитието на българо-гръцкия въоръжен конфликт от 1925. Бяха посочени редица публикации в европейската преса предимно във Великобритания и Франция, но също така отразяването на инцидента в пресата отвъд океана в САЩ, Австралия и Нова Зеландия. 

 

Докладът на доц. д-р Наум Кайчев от СУ "Св. Климент Охридски" и МНИ бе на тема: „Вестник "Ню Йорк таймс" и българо-гръцкият конфликт през 1925 г.“. Той представи как най-големият и авторитетен американски всекидневник "Ню Йорк таймс“ взима отношение към гръцко-българския конфликт в Петричко. От 22 до 31 октомври 1925 г. това е една от централните теми за вестника, с водещи статии на първа и с редица други материали на втора или следващите страници. Изданието съобщава сведения от няколко места с различни гледни точки, изхождайки от желанието за стабилност, миролюбие, и съответно търси виновника за нарушаването на мира. Затова въпреки балансирания си подход "Ню Йорк таймс" показва, че отговорността за конфликта е на Гърция и нейният диктатор Теодорос Пангалос, и симпатизира на българската позиция и нейната аргументация. В този контекст вестникът помества два обширни материала, които директно представят гледната точка на България и македонските българи - на представителя на ЦК на МПО Лабро Киселинчев от с. Косинец, Костурско, и на дългогодишния пълномощен министър на България във Вашингтон Стефан Панаретов. 

След изслушване на всички научни съобщения бе проведена дискусия, в която активно участие взеха, както участниците в кръглата маса, така присъстващи представители на местната общественост от Петрич и Сандански. Научният форум бе закрит от директора на Историческия музей в Петрич инж. Катя Стоянова. С благодарност към участниците и домакините се обърна и Председателят на Македонския научен институт проф. Георги Н. Николов. 

 

На кръглата маса присъства и председателят на Общински съвет Петрич инж. Светла Данаилова, която поздрави изследователите и очерта значимостта на дарителския жест на петричани, които предоставят получените през 1925 г. обезщетенията за построяването на училищната сграда. 

 Д-р Георги Тренчев