140 години от рождението на Богдан Баров (7 ноември 1885, Скопие – 9 септември 1941, София) – деец на ВМОРО и български писател. В родния си град получава третокласно прогимназиално образование. От 1899 до 1905 г. работи в различни градове – Скопие, Куманово и Тетово във фабрика за гайтани, като столар, галантериен служещ и други. Същевременно е активист на ВМОРО.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11
Осъден е на доживотен затвор след участие в покушение и е изпратен в Скопския затвор „Куршумли хан“. В османската документация оттогава е записано: „Богдан, син на Аце, от махалата Ибни Пайко, българин, православен, арестуван на 26 юни 1903 г., обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“. Осъден е на доживотна каторга. Излиза на свобода в следствие на общата амнистия от 12 април 1904 г. и постъпва в четата на ВМОРО, водена от Петър Апостолов.
След 1904 г. е скопски войвода, а през ноември 1905 г. се прехвърля в България, установявайки се в Стара Загора. Включва се в социалистическото движение. През 1920 г. пише романа „Блуждение“, който е един от първите романи в България с пролетарско-социална тематика. Сюжетът му е извлечен от живота на работническото съсловие. Участва в Септемврийското въстаниe (1923) година в Килифарската анархо-комунистическа чета.
След него е арестуван и осъден. В затвора заболява от туберкулоза. През 20-те години на XX в. е вече в София, където се изявява с белетристичната си дарба. През октомври 1924 г. във в. „Независима Македония“ публикува документалния разказ в памет на Тодор Александров „Три момента“. Част от архива на белетриста изгаря при пожар след бомбардировка през 1941 г. Умира от заболяването си.
0 коментара:
Публикуване на коментар