Винаги съм искал да изследвам малко познати теми и да публикувам изследвания с висока добавена стойност

За сборника със заглавие „За сведение и изпълнение“, издание на МНИ, за тайните заповеди по време на Първата световна война, за готовността на учените да работят сами и без екип и за връзката на тези документи с актуалните отношения между София и Скопие с историка доц. д-р Живко Лефтеров от НБУ и ИИИ при БАН разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11

Живко Лефтеров (р. 1974 г.) е историк, преподавател в Департамент „История“ на Нов български университет от 2003 г., а от 2025 г. доцент в Института за исторически изследвания при БАН. Научните му интереси са в областта на новата и най-новата история с акцент върху вероизповедните общности в България, религиозната политика на комунистическите партии, военната история и някои аспекти на националноосвободителните борби. Автор е на десетки публикации по тези теми, сред които монографиите „Англиканската църква, Източното православие и България“ (2017), „Религиозната политика на БКП и Бялото братство“ (2018), „Съ Бога напрѣд... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение“ (2021), „За християнския празник Богоявление и неговото отбелязване в Калофер: история и съвременност“ (2023), „Съветник, ковчежник, пълномощник. Съпричастността на д-р Димитър Точков към ВМОРО в периода 1912–1918 г.“ (2025), както и на тритомното документално издание „Атеистичната политика в комунистическа България“ (2020 - 2022). 

– Доц. Лефтеров, наскоро излезе съставеният от Вас сборник със заповедите на началниците на Македонската военноинспекционна област по време на Първата световна война. Периодът, който обхваща сборникът е от 1915 до 1918 г. и е със заглавие „За сведение и изпълнение“. В академичната общност се говореше за огромната работа, която сте се наели да свършите. Сборникът, издание на МНИ, вече видя бял свят. Доволен ли сте? 

– Да, няма как всеки един изследовател да не бъде доволен, когато види в завършен вид свой дългогодишен труд. Разбира се, с годините ще си проличи доколко тази „огромна работа“, както се изразихте, ще подпомогне и ще бъде полезна на останалите изследователите, проявяващи интерес към периода и тематиката. – Всъщност сборникът е разделен на две части. Втората, по-малката, е посветена на документи, свързани с тайните заповеди. Те май сега за първи път излизат на бял свят. Причината да ги разделите така е в издателската технология, в големия обем на книгата или в нещо друго? 

– В действителност и двата аргумента имаха еднаква тежест при избора на този тип оформление. Изданието можеше да бъде и в един том, но тогава текстът трябваше да бъде с доста по-малък шрифт, което решихме с колегите от МНИ, че не е удачно. Също така във втория том са поместени и изключително обемни именен и географски показалец, тъй като става въпрос за хиляди лични имена и стотици топоними, съдържащи се в заповедите. 

– На едно място прочетох, че Вие сте свършили цялата работа сам, без участието на други хора. Тоест, не сте спазили традицията такива сборници да се подготвят от екип. Сам сте свършили всичко. Е, как е там, в тишината и насаме сред документите? Вероятно това носи повече удовлетворение за изследователя? Или греша? – Да, като че ли традицията е подобен вид издания да се подготвят от екип. През годините обаче все по-малко колеги се наемат да участват в подобни начинания предвид тяхната времеемкост и, за съжаление, недостатъчно оценяване или направо казано подценяване на вложения труд в академичното израстване. За мен водещ мотив винаги е бил да се опитвам да изследвам теми, които са слабо познати, и да публикувам документални масиви с висока добавена стойност за другите изследователи. Подобен род издания наистина спестяват страшно много време на всеки учен. Затова говорим за натрупване с всяко едно ново поколение. 

– Ако правилно съм разбрал, поместените в сборника документи са общо 257, всеки със своята важност. Все пак, кой от тях Ви е „любим“, така да се каже, на кой сте се радвали най-много? – Честно казано, не бих използвал думата „любим“, а по-скоро любопитен. За мен лично най-интересни са тези документи, които отразяват настроенията на местното българско население и взаимоотношенията на българската военна и административна власт с албанското население. 

– Може ли този набор от документи да разкрие пълната истина за българското управление в двете военноинспекционни области – Македонска и Моравска, или има още неща, които биха могли да бъдат добавени? – Заповедите на началниците на Македонската военноинспекционна област разкриват официалната страна на българското управление, но не бих казал, че представят пълната истина. Дотолкова, доколкото има най-различни аспекти на това управление, които са отразени в друг тип документация, като например: доклади, анализи, междуведомствена кореспонденция, договори, частни писма, спомени и др. Всички те в своята цялост биха ни дали една по-пълна картина, но „цялата истина“ е по-скоро трудно осъществима, именно защото сме ограничени в разкриването на миналото от т.нар. изворова база, която няма как да отразява всички случило се в миналото. 

– Би ми било любопитно, доц. Лефтеров, да разбера дали целият този уникален набор от документи, освен строгата си структура и военния език, дава възможност за обогатяването на биографиите на някои известни личности и български родове от онова време? Образно казано, кой наднича зад тях и над тях? 

– Наистина в документите се срещат страшно много на практика „забравени“ представители на различни български родове от Македония, но и на популярни такива от Царството. В публикуваните биографични справки на такива хора обикновено периодът на Първата световна война се изчерпва с няколко кратки пасажа, включващи преди всичко информация за мобилизацията, разпределението или част, в която служи, и евентуалното участие на човека в бойни действия. В заповедите се срещат подробности, които не биха могли да бъдат открити другаде. 

– Не мога да издържа на изкушението да Ви попитам как би се вписал сборникът и документите в него в съвременния, днешния контекст на отношенията на България със Северна Македония. Какво е най важното за съвременните поколения? 

– Може и да звучи като клише, но според мен това е взаимното опознаване, на което умишлено се пречи десетилетия наред. Нормализиране на разговора за „окупаторите“, които в действителност се опитват по всякакъв начин да облекчат съдбата и да се грижат на населението в Македония, независимо от огромните предизвикателства, пред които са изправени: военното време, съпътствано с тежки лишения, болести и всякакви тегоби. 

 – Струва ми се, че този Ваш труд, освен всичко друго, е един сериозен мотив и чисто човешки и изследователски импулс работата Ви тази насока да продължи. Какво следва оттук нататък? 

– Работя по няколко идеи, свързани и с Македония и с други теми от новата и най-нова българска история. Но, както се казва, докато не видят бял свят, не бих искал да слагам каруцата пред коня и да влизам в подробности, за да не „урочасам“ тяхната реализация.