Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11
Трябваше да изминат осем мъчителни месеца, за да се стигне най
после до старта на съдебния процес, в който да бъде потърсена вината
за трагедията в Кочани. Ако е имало въпросителни дали все пак
виновните ще бъдат изправени пред лицето на правдата, отговорът е,
че процес има и той започна в сряда, 19 ноември 2025 г. (Виж Новини за
Република Северна Македония.)
Делото се гледа не в залите на
основните съдилища в центъра на Скопие, а в затвора „Идризово“ край
града. Самото споменаване на тази „институция“ носи тръпката на
нещо зловещо и неприятно, най-вече заради историята ѝ както по
времето на някогашна Югославия, така и във времето на суверенна и
независима Република Македония, вече и Северна. Дано
символността на мястото обаче да не попречи на въздаването на
справедливост, която близките на загиналите и ранените очакват вече
доста време.
Точно това – справедливост, а не компенсации поискаха участниците в
протеста, който се проведе в Скопие в събота, 15 ноември, в самото
навечерие на процеса. За втори път през изтеклите от трагедията на 16
март насам месеци традиционният „Марш на ангелите“, които
опечалените провеждат всяка събота в Кочани, се премести в
столицата на страната.
Първият път обиколката около основните
държавни институции на облечените в черно родители и близки на
загиналите 63 деца нямаше особено силна подкрепа от скопияни. Този
път обаче, в събота към майките и бащите от Кочани по улиците и
площадите на Скопие се присъединиха много повече жители на
столицата, призовани от още две неправителствени организации.
Доколкото разбрах, повечето от участниците са били млади хора, а са
се чули и повече гласове в подкрепа на искането за открит, прозрачен
и неманипулиран процес в търсенето на вината и отговорностите за
тежката загуба на млади животи и страданията, на които ще бъдат
подложени доста от онези над 200 човека, получили наранявания по
време на пожара в дискотеката.
Четейки тези редове, някой би могъл да каже, че не приема публичен,
уличен и площаден натиск върху правосъдието, което би трябвало да
се ръководи от други закономерности. И това несъгласие най-вероятно
би било мотивирано от родната българска действителност.
Но
предстоящият процес в Скопие за пожара в дискотеката в Кочани
отдавна вече е излязъл от сферата на частното и от това, как той ще се
развие и завърши ще стане ясно доколко нормална е правосъдната
система в Северна Македония, доколко тя има смелостта и зрелостта
да стигне до дълбочината на истината за случая, доколко съдът
наистина е независим в своите решения от политическата конюнктура
и доколко, в крайна сметка, в една страна кандидат за членство в
Европейския съюз наистина има върховенство на правото и на закона.
Защото досегашната практика на правосъдието в страната говори
съвсем друго. Независимо коя партийна сила е на власт, за нея съдът и
правораздавателните органи винаги са били инструмент в
политическата борба за власт. Няма значение как се казва премиерът – Никола Груевски или Зоран Заев, практиката за употребата на съда и
закона е една и съща. А актуалният премиер Християн Мицкоски иска
да използва работата на прокуратурата, за да смени главния прокурор
на държавата.
Но ако това се отнася до обществената и институционална етика,
случаят в Кочани извади на бял свят и проблема за личния морал на
управляващите в страната. Все в контекста на започналия процес се
припомниха някои случаи от поведението на премиера Християн
Мицкоски в критични моменти от драмата. На тях искам да обърнем
внимание, най-малкото заради заглавието на този текст. Като
например съмненията и колебанията му в нощта на трагедията дали
да откаже или да приеме предложената помощ от една съседна
държава, с която Северна Македония имала „спорни отношения“.
Става дума за България, разбира се, която първа е предложила
подкрепата си в драматичната нощ. Какво си е мислил Мицкоски в
онази ситуация, как си е представял дори за момент своята роля на
държавник, който поставя политическия си егоизъм над масовата
трагедия на своите съграждани?
Вероятно точно в този момент не си е
представял размера на жертвите и ранените, или все пак му е минало
през ума, че цялата внимателно построена и използвана ежедневно
изкуствено създадена антибългарска конструкция в изказванията и
действията му може да рухне само за миг? Предлагат ти най
безкористна помощ като от съсед и най-близък народ и държава, а ти
не искаш да я приемеш при ясното съзнание, че ресурсите на
управляваната от теб държавна машина са крайно недостатъчни да се
справи със ситуацията и нейните последици. Казват, че тогава
президентът Гордана Силяновска го била убедила да приеме
българската помощ. Не знам, не съм много убеден в това. Историята
по-нататък е известна. Специален самолет за Скопие, линейки на
Спешна помощ, оправни доктори, внимателно отношение от страна
на лекуващите лекари и медицинския персонал, гражданската
инициатива в подкрепа, в това число и за събиране на нужната кръв.
Така се прави.
Или пък репликата на Мицкоски към родителите на загиналите деца на
дълго отлаганата, но все пак проведена среща, на която той, вероятно
останал с впечатлението, че те искат някакви компенсации за всяко
загинало младо същество, казал едни думи, от които сега сигурно иска
да се отрече: „Определете си цена за вашите деца“, е най-циничното
нещо, което би могло да се чуе от устата на един политик. Някои край
Вардар продължават да твърдят, че това не е вярно и че Мицкоски не би
могъл да каже такова нещо. Нали трябва да се пази образът на човека
от властта. Други, пак край Вардар, настояват тази фраза да не бъде
забравяна никога. И аз искам това, въпреки че веднага се появиха хора,
които да заявят, че вкарването на тази тема в обществения дебат вече е
„претоплена манджа“ и нейното споменаване в навечерието на
процеса има друго значение. Да, и аз съм сред хората, които вярват,
че тъкмо Мицкоски е способен да изрече това сквернословие. Защото
цялостното му поведение до този момент отговаря напълно на
профила му на човек, който няма елементарно човешко чувство да
разбере болката на другите. И да намери начин като персона с
огромна политическа мощ в ръцете си да помогне тя да бъде
преодоляна. Ама бил човек, който в политиката влязъл от точните науки
като университетски преподавател, та затова само сметки и числа му
се въртели в главата. Глупости, разбира се, и пълната и крайно обидна
несъстоятелност на неговите думи била турена на място тъкмо от
родителите на загиналите деца. Те били проявили истинското чувство на
морал, какъвто липсвал на премиера, с отказа си да говорят за
загиналите си рожби като стока за продан и да ги превръщат в обект
на пазарлък.
Връх на цинизма на Мицкоски бе настояването ВМРО-ДПМНЕ да има
свой кандидат в местния вот в Кочани. Какво щеше да му струва това
да не излъчва свой човек като знак, че разбира вината на досегашния
градоначалник там, също от неговата партия. С колко щеше да се
намали очакването за огромна победа на местните избори и
съкрушителна загуба на противника от СДСМ, от което той беше
опиянен, ако кочанчани не бяха принудени да отидат при урните и
поставени при ситуация без избор да пуснат гласа си отново за
кандидат на ВМРО-ДПМНЕ. Говори се за натиск да се гласува, за други
неща, свързани с бизнеса и неговата роля в местната икономика и
създаването на работни места. Какъв е бил смисълът и темата на
тайната среща, която той в Кочани направи с влиятелните фигури от
различните браншове, все с идеята да се даде подкрепа на неговия
кандидат за кмет. Да го беше оттеглил, сигурно щеше да спечели
повече симпатии. Като човешко същество, което има чувство за
съпричастност и като пример, че властта не е всичко за него.
Премиерът не го направи, напротив. И неговият човек спечели. Лидерът
на ВМРО-ДПМНЕ ликува.
Това, че политиката е мръсна работа, е известно, но чак пък толкова да
загубиш човешкия си образ и чувството си на състрадание? Не, мъката
си е ваша, властта си е моя. Християн Мицкоски и неговият лъжлив
морал.
Костадин Филипов
0 коментара:
Публикуване на коментар