Морален ли е „моралът“ на Християн Мицкоски?

25/11/2025


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11

Трябваше да изминат осем мъчителни месеца, за да се стигне най после до старта на съдебния процес, в който да бъде потърсена вината за трагедията в Кочани. Ако е имало въпросителни дали все пак виновните ще бъдат изправени пред лицето на правдата, отговорът е, че процес има и той започна в сряда, 19 ноември 2025 г. (Виж Новини за Република Северна Македония.) 

Делото се гледа не в залите на основните съдилища в центъра на Скопие, а в затвора „Идризово“ край града. Самото споменаване на тази „институция“ носи тръпката на нещо зловещо и неприятно, най-вече заради историята ѝ както по времето на някогашна Югославия, така и във времето на суверенна и независима Република Македония, вече и Северна. Дано символността на мястото обаче да не попречи на въздаването на справедливост, която близките на загиналите и ранените очакват вече доста време. Точно това – справедливост, а не компенсации поискаха участниците в протеста, който се проведе в Скопие в събота, 15 ноември, в самото навечерие на процеса. За втори път през изтеклите от трагедията на 16 март насам месеци традиционният „Марш на ангелите“, които опечалените провеждат всяка събота в Кочани, се премести в столицата на страната. 

Първият път обиколката около основните държавни институции на облечените в черно родители и близки на загиналите 63 деца нямаше особено силна подкрепа от скопияни. Този път обаче, в събота към майките и бащите от Кочани по улиците и площадите на Скопие се присъединиха много повече жители на столицата, призовани от още две неправителствени организации. Доколкото разбрах, повечето от участниците са били млади хора, а са се чули и повече гласове в подкрепа на искането за открит, прозрачен и неманипулиран процес в търсенето на вината и отговорностите за тежката загуба на млади животи и страданията, на които ще бъдат подложени доста от онези над 200 човека, получили наранявания по време на пожара в дискотеката. Четейки тези редове, някой би могъл да каже, че не приема публичен, уличен и площаден натиск върху правосъдието, което би трябвало да се ръководи от други закономерности. И това несъгласие най-вероятно би било мотивирано от родната българска действителност. 

Но предстоящият процес в Скопие за пожара в дискотеката в Кочани отдавна вече е излязъл от сферата на частното и от това, как той ще се развие и завърши ще стане ясно доколко нормална е правосъдната система в Северна Македония, доколко тя има смелостта и зрелостта да стигне до дълбочината на истината за случая, доколко съдът наистина е независим в своите решения от политическата конюнктура и доколко, в крайна сметка, в една страна кандидат за членство в Европейския съюз наистина има върховенство на правото и на закона. Защото досегашната практика на правосъдието в страната говори съвсем друго. Независимо коя партийна сила е на власт, за нея съдът и правораздавателните органи винаги са били инструмент в политическата борба за власт. Няма значение как се казва премиерът – Никола Груевски или Зоран Заев, практиката за употребата на съда и закона е една и съща. А актуалният премиер Християн Мицкоски иска да използва работата на прокуратурата, за да смени главния прокурор на държавата. Но ако това се отнася до обществената и институционална етика, случаят в Кочани извади на бял свят и проблема за личния морал на управляващите в страната. Все в контекста на започналия процес се припомниха някои случаи от поведението на премиера Християн Мицкоски в критични моменти от драмата. На тях искам да обърнем внимание, най-малкото заради заглавието на този текст. Като например съмненията и колебанията му в нощта на трагедията дали да откаже или да приеме предложената помощ от една съседна държава, с която Северна Македония имала „спорни отношения“. Става дума за България, разбира се, която първа е предложила подкрепата си в драматичната нощ. Какво си е мислил Мицкоски в онази ситуация, как си е представял дори за момент своята роля на държавник, който поставя политическия си егоизъм над масовата трагедия на своите съграждани? 

Вероятно точно в този момент не си е представял размера на жертвите и ранените, или все пак му е минало през ума, че цялата внимателно построена и използвана ежедневно изкуствено създадена антибългарска конструкция в изказванията и действията му може да рухне само за миг? Предлагат ти най безкористна помощ като от съсед и най-близък народ и държава, а ти не искаш да я приемеш при ясното съзнание, че ресурсите на управляваната от теб държавна машина са крайно недостатъчни да се справи със ситуацията и нейните последици. Казват, че тогава президентът Гордана Силяновска го била убедила да приеме българската помощ. Не знам, не съм много убеден в това. Историята по-нататък е известна. Специален самолет за Скопие, линейки на Спешна помощ, оправни доктори, внимателно отношение от страна на лекуващите лекари и медицинския персонал, гражданската инициатива в подкрепа, в това число и за събиране на нужната кръв. Така се прави. Или пък репликата на Мицкоски към родителите на загиналите деца на дълго отлаганата, но все пак проведена среща, на която той, вероятно останал с впечатлението, че те искат някакви компенсации за всяко загинало младо същество, казал едни думи, от които сега сигурно иска да се отрече: „Определете си цена за вашите деца“, е най-циничното нещо, което би могло да се чуе от устата на един политик. Някои край Вардар продължават да твърдят, че това не е вярно и че Мицкоски не би могъл да каже такова нещо. Нали трябва да се пази образът на човека от властта. Други, пак край Вардар, настояват тази фраза да не бъде забравяна никога. И аз искам това, въпреки че веднага се появиха хора, които да заявят, че вкарването на тази тема в обществения дебат вече е „претоплена манджа“ и нейното споменаване в навечерието на процеса има друго значение. Да, и аз съм сред хората, които вярват, че тъкмо Мицкоски е способен да изрече това сквернословие. Защото цялостното му поведение до този момент отговаря напълно на профила му на човек, който няма елементарно човешко чувство да разбере болката на другите. И да намери начин като персона с огромна политическа мощ в ръцете си да помогне тя да бъде преодоляна. Ама бил човек, който в политиката влязъл от точните науки като университетски преподавател, та затова само сметки и числа му се въртели в главата. Глупости, разбира се, и пълната и крайно обидна несъстоятелност на неговите думи била турена на място тъкмо от родителите на загиналите деца. Те били проявили истинското чувство на морал, какъвто липсвал на премиера, с отказа си да говорят за загиналите си рожби като стока за продан и да ги превръщат в обект на пазарлък. 

 Връх на цинизма на Мицкоски бе настояването ВМРО-ДПМНЕ да има свой кандидат в местния вот в Кочани. Какво щеше да му струва това да не излъчва свой човек като знак, че разбира вината на досегашния градоначалник там, също от неговата партия. С колко щеше да се намали очакването за огромна победа на местните избори и съкрушителна загуба на противника от СДСМ, от което той беше опиянен, ако кочанчани не бяха принудени да отидат при урните и поставени при ситуация без избор да пуснат гласа си отново за кандидат на ВМРО-ДПМНЕ. Говори се за натиск да се гласува, за други неща, свързани с бизнеса и неговата роля в местната икономика и създаването на работни места. Какъв е бил смисълът и темата на тайната среща, която той в Кочани направи с влиятелните фигури от различните браншове, все с идеята да се даде подкрепа на неговия кандидат за кмет. Да го беше оттеглил, сигурно щеше да спечели повече симпатии. Като човешко същество, което има чувство за съпричастност и като пример, че властта не е всичко за него. Премиерът не го направи, напротив. И неговият човек спечели. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ ликува. Това, че политиката е мръсна работа, е известно, но чак пък толкова да загубиш човешкия си образ и чувството си на състрадание? Не, мъката си е ваша, властта си е моя. Християн Мицкоски и неговият лъжлив морал. 

 Костадин Филипов

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025