В търпелив диалог може да установим, че често пъти водим някакви напълно излишни спорове

За ролята на Крали Марко в историята, фолклора и изкуството, за споровете със съседите за него, за ролята на музиката в осветляването на образа му с преподавателя от СУ „Свети Климент Охридски“ проф. дфн Ангел Ангелов разговаря журналистът Костадин Филипов. 

Ангел Г. Ангелов (Джендема) е роден през 1958 г. в столичния квартал „Три Кладенци“ („Юч Бунар“) сега вече в центъра на София. Той е от третото поколение на бежанците – по майчина линия дядо му е от Прилеп, а баба му от Кукуш. По бащина линия дядо му е от с. Крушово, Сярско, а баба му е тракийка от Одринско. Завършва гимназия през 1976 г., а после отбива военната си служба. Приет е още преди това в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология. Кандидатства и в Българската държавна консерватория и издържа първия тур за студент и там, но се отказва от музиката в полза на литературата. Въпреки това продължава да се занимава активно и с двете изкуства. След като завършва висшето си образование за кратко е учител в столицата, като продължава да свири в различни оркестри и естрадни състави. Работи и като секретар на Културно-просветния клуб „Гоце Делчев“. През 1986 г. се явява на конкурс за аспирант и работи по темата „Социолингвистично изследване на Гевгелийския квартал в София“. Защитава дисертацията си през 1990 г. и е назначен за секретар на току-що възстановения Македонски научен институт. На следващата година е назначен като редовен асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава съвременен български език в продължение на близо 40 години – морфология и синтаксис, практическа стилистика, общо езикознание, лексикология. От 2002 г. е доцент, а от 2015 г. е професор. Написва голям докторат на тема „Лингвистични права на човека и социална отговорност в Европа, на Балканите и в България“. Издава пет монографии в областта на социолингвистиката и еколингвистиката, няколко учебни помагала, повече от 150 студии и статии, много от които са на чужди езици, участва в редица конференции в Европа и САЩ. Два пъти е бил стипендиант на Фулбрайт и преподава български език в Лос Анджелис и Сиатъл. Бил е две години лектор по български език в Берлин. В областта на словесните и музикалните изкуства е издавал стихове и разкази, една стихосбирка „Песни от Джендема“ и четири албума с авторска музика и текстове. Създател е, заедно със свои колеги и приятели, на известната от 90-те години рок-група „Джендема“. Новата му страст е писането на опери, като вече има завършена първата опера от една трилогия („Марко от Прилеп“) по либрето на Владимир Левчев и с оркестрация на сина му Георги Ангелов. Операта е в четири действия и се нарича „Крали-Маркова сватба“, (издадена като нотни партитури и компакт диск, включващ до този момент увертюра, първо и второ действие). Стилът, включващ българските неравноделни размери и стари ладове, е „ретро“, но според някои специалисти, тъкмо затова е новаторски. 

– Здравейте, професор Ангелов, неотдавна в Лектория „Македония“ на МНИ Вие гостувахте с темата, свързана с образа на Крали Марко във фолклорната памет и в произведенията на изкуството. Хайде да почнем от там – защо точно Крали Марко, или Марко Кралевити? Защо не някой друг герой от нашето минало – имаме ги толкова много. Някаква лична симпатия към него, или нещо друго? 

– О-хо! Започвам с шега. Да, „лична симпатия“ имам – и още как!? Защото и аз се олицетворявам с Крали Марко. Не може да си мислиш за такъв образ и да не се сравняваш с него! Още повече, че дядо ми е от Прилеп. Най-вероятно съм далечен правнук на самия Марко Кралевити. Тъй е – дори и да не си дошъл от неговото царство, всеки от нас е родово свързан с легендата, това подражание всяко дете го прави. Особено когато сме малки и дори когато сме юноши – искаме да сме герои, романтични образи, рицари, джентълмени. Нашият балкански еталон за рицарско поведение, за романтичен герой, за сила и безстрашие е именно Крали Марко. Та нали той е такъв великан, който прескача планини, побеждава лами и змейове, освобождава роби... и какво ли не още. Почти всеки голям по размери природен феномен по нашите земи, например камък, който е изключителен, се нарича с неговото име – Маркови Кули, Маркови Камъни, Маркови Стъпки, Маркова Трапеза. Легендарен, свръхестествен човек-титан, образ, съчетал в едно мечтата за свобода и за безсмъртие. 

 – Кои са онези характерни черти от личността и битието на Крали Марко, които най-добре са очертани във фолклора? И как изглеждат те в контекста на историческото време, в което той е живял? 

– Да, трябва да разграничим историческата личност от романтичния герой в легендите. Историческата личност, според фактите от историята, е по-различна. Има различни тълкувания, главно поради факта, че е станал турски васал, а не е загинал в бой с османците като баща си Вълкашин и чичо си Йоан Углеша. Както знаем, те са паднали в битката при Черномен, край Марица през 1371 г. Марко Мърнявчев наистина загива в бой, но биейки се на страната на османците. Въпреки това обаче е известно, че не е приел исляма и си е запазил вярата. Това се потвърждава от факта, че е бил ктитор на много християнски храмове. Смъртта му всъщност е твърде загадъчна – според една от легендите е загинал от ръката на брат си Андриаш, който е воювал на страната на унгарците, подкрепящи влашките войводи. 

Според други източници Марко в решителен момент се е обърнал срещу Баязид I по време на битката при Ровине през 1395 г., където може би против волята си, се е сражавал срещу влашкия войвода Мирчо Стари. Той там загива, а не на Косово поле, както е в поговорката. – Кои са най-устойчивите представи за Крали Марко, които са доживели и до днес? Времето промени ли някои от тях? Какво трябва неизменно да знае съвременното общество за тази велика личност, която фолклорът ни е завещал? С други думи – къде свършва митологията и къде започва реалността, проф. Ангелов? 

– Както се спомена – образът е едно, а реалността е друга. В нашия случай – свързан с изкуството, важен е не толкова историческият факт, а именно епическият образ. Така е в редица произведения, опиращи се на епически и исторически сюжети. Поети, певци, художници и разказвачи се опират на народното творчество и на фолклорните представи, за да доизградят и осъвременят подобни образи. Почти всяка европейска, а и не само европейска, култура го прави – като се започне от мита за Гилгамеш в Древна Месопотамия, премине се през Херакъл-Херкулес и се стигне до песента за Ролан, до Лоенгрин или в наши дни до Спайдърмен. 

– Знам, че и за Крали Марко имаме спорове с нашите съседи от Северна Македония. То, за какво ли вече не спорим с тях. Какви са техните претенции, професор Ангелов? Казано шеговито, ще го делим или ще го приемем заедно такъв, какъвто е бил? 

– Ето на – така изниква глупавият въпрос: „Как да разделим дядо си?“ Можем ли да го разрежем на две? Ами той е твой дядо, че и мой дядо – колкото е твой, толкова е и мой! А това е най-голямото доказателство, че сме роднини. Човек не си избира роднините – те са такива, каквито са. Ето примера от легендите, че е загинал от ръката на брат си, както и от по-ранно време историята познава братоубийства, ужасни примери като тези от Самуилово време! Оле, Боже, такива са най-лошите страници от човешката история! Те само могат да ни поучат – да не бъдем въвлечени в подобни крамоли, да не се делим, да не се мразим. Щем не щем, следва да се поставяме на мястото на другия, да премисляме, да се опознаваме, за да видим защо имаме различни мнения. И да разговаряме, да разговаряме, като поглеждаме и напред, а не само в историята. Защото в търпелив диалог може да установим, че често пъти водим някакви напълно излишни спорове. И после, казано е: „Да си прощавате седем пъти по седем“. 

– Да си призная, професор Ангелов, истинска изненада за мен бе фактът, че сте написали опера за Крали Марко. Не че няма примери известни рокаджии да се реализират като музиканти и в този сложен и труден жанр, какъвто е операта. Кой беше онзи момент, в който решихте, че имате професионалните възможности, опита, желанието и силата да се справите? Кога си казахте, че този човек, Марко заслужава да бъде герой на голямо, епично музикално-драматично произведение? 

– Да, това беше подтик от един роман и една театрална пиеса, написани от Владимир Левчев. Всъщност понечих да пиша музика, защото прочетох романа, а после и пиесата. Още преди да видя пиесата поставена на сцена, аз започнах да работя по някои диалози, като се опитвах да ги превърна в мелодии и песни. Пиесата беше публикувана в списание „Театър“ и можех да я чета свободно. Не беше лесно, защото макар и драматично произведение, текстът съдържа много действие, много „екшън“, както се казва в киното. 

После гледах и постановката – много добра работа на режисьорката. Музиката, която звучеше към някои части от постановката, беше много по-различна и като мотиви, и като стилистика от това, към което се бях насочил. Тогава бях стигнал до второто действие и това затвърди желанието ми да продължа. Всъщност бях започнал като рок-опера, но все повече се оформи специфичен идиом, основан от фолклора. Работех без да слушам нищо, ровейки се из собствената си фантазия, а музикалните мотиви започнаха да извират от съновиденията ми. После в диалог със сина ми решихме да премахнем всякакви електрически китари, хамунд органи и електронни ефекти. Всичко беше нотирано по най-класическия начин – първо „на коляно“, а после аранжирано за голям симфоничен оркестър. От клавирните партитури, с много труд, разбира се, се написа диригентската партитура и щимовете за различните инструменти. 

Подчертавам – не сме използвали миди файлове и разните там изкуствени интелекти. Доколкото имаше компютри – те бяха само за писането на ноти на петолинията и на текстове под петолинията. 

– Простете моята наивност, но помня младежките Ви години като рокаджия с групата „Джендема“. Затова ще попитам така: това рок-опера ли ще бъде? Епиката на живота и делото на Крали Марко в съвсем друг аранжимент? Изобщо, как гледате на подобно съчетание в някои други популярни произведения, професор Ангелов? „Иисус Христос суперзвезда“? 

– Ами, още когато бях в САЩ, се изненадах от големия интерес към българската народна музика. После там ме включиха в един танцов ансамбъл по време на коледните празници и трябваше да бъда в четата на коледарите. Аз съм градско дете и въпреки че съм преминал през школата на фолклористите от Института по фолклор към БАН, не съм се научил да играя хора и ръченици. Ходил съм по експедиции и съм записвал изворен фолклор, но да, трудно ми е да играя хора и ръченици. Обаче съм свирил. 

О, да, дори в ансамбъл „Гоце Делчев“ съм свирил. Бяха ми дали една тамбура, когато бях ученик в 6-и клас. След няколко месеца им я върнах, защото ми купиха истинска китара. Като ученик свирех и на флигорна, пеех с удоволствие и в ученическия хор, а по-късно и в някои черкви. Имам продължителна практика като ресторантски музикант – най-голямата школа от студентските ми години, че дори и след това. Тъй че рокът е моята юношеска любов и страст – но представите ми за музика са много по-широки, защото баща ми беше тенор и денонощно в детството ми у дома се слушаха опери. Без да искам – децата запаметяват това като родния си език – съм научил наизуст и „Риголето“, и „Трубадур“, и „Тоска“. С годините все повече осъзнавам, че подобни на пръв поглед „ретро“ музикални сценични произведения могат да предизвикат обновен интерес. Исках, и искам още, да се навлезе в този неизчерпаем български „модерен“ стил, своего рода „класика“, основана на неравноделните размери и старите ладове, особено с текстове на български език, защото самият ни език носи музикалните форми и ритми. Под „модерни“ – имам предвид такъв тип модернизъм, изразен в онова „арс нуво“ от картината „Крали Малко“ от 1926 г. на гениалния художник Иван Милев. 

– Видях, че либретото на операта е на поета Владимир Левчев. Вие вече споменахте за него, но защо точно той? Питам не за друго, а защото, доколкото знам, той живее извън България. Имаше готов текст или просто го поканихте заради съпричастност в отношението към Марко Кралевити? Или може би заради хармонията, която текстът има с Вашата музика? 

– О, да, вярно, че вече го споменах. Прочетох неговия роман още докато беше в Америка. Това беше доста отдавна. Той от години се е завърнал и издава множество нови книги – стихове, есета, белетристика. Пиесата му е чудесна и ми допадна стилът и лекия елегантен хумор. Много държа на това – образът на Крали Марко, пресъздаден от Владимир Левчев, не е карикатурен, той е романтичен и симпатичен. За разлика от ширещите се отклонения, меко казано „отклонения“, които намекват кощунствено за паралели между епичния герои и простака на Алеко Константинов. 

– Въртим, въртим и винаги стигаме до подобен въпрос: как гледате на възможността Вашето произведение да бъде представено и пред публиката в Северна Македония? Нали културата била „меката сила“ на сближаването и доверието? 

– Ще се радвам много на сближаване. Вярвам си, когато си казвам, че съм посветил живота си на това. Много хора са си го посветили и дори са си го дали – независимо дали са родени отсам или оттатък днешната граница. Ние имаме общ манталитет, обща култура, обща история... и общо бъдеще. Кой ли не се опита да ни раздели и да ни „накаже“ заради тази толкова естествена мечта. Роднините следва да се припознаят, това изглежда на пръв поглед все по-трудно – поради антибългарската кампания оттатък. Тук също съм чувал гласове, даже и от приятели – „Оставете ги, заради тях толкова много сме страдали!“. Страданието обаче се помни. Героизмът лесно не се забравя. Музиката може да бъде и тъжна, и весела. 

– Вие сте преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Срещате се редовно със студентите. Как Ви се струва днешното младо поколение и по-точно какво от мита за Крали Марко харесва то най-много? Виждат ли в него модел за подражание, или просто гледат на него като на някаква екзотика от миналото, която няма място в днешния ден? 

– Ха, студентите все повече и повече са разглезени. Обичат да им е лесно, а знанията, истинските знания обаче се придобиват чрез усилия, чрез много усърдие и постоянство – и това е основен принцип на образованието. Забравяме го! Помагаме им. Интернет също им „помага“. Кавичките тук не са случайни – информацията от телефоните обаче не е равнозначна на знание и убеждения. Ето на – операта не е лесен за възприемане жанр. Изисква се подготовка. От друга страна, герои като Крали Марко, балкански вариант на Супермен, Спайдърмен и др., отдавна вече са част от комиксите, рисуваните филми с картинки и продукциите на Холивуд. В нашия музикален проект певците и музикантите са студенти, докторанти и млади професионалисти. Това може да заинтригува и други младежи, а ако на нещо ги научи, че и не щеш ли, и ако ги поучи – тогава, о-о-х, най-сетне ще се успокоя.